"Зарята на Пикет" е пехотна атака, заповядана от генерал Робърт Е. Лий срещу позициите на Съюза на генерал-майор Джордж Г. Мийд. Атаката се провежда на Cemetery Ridge на 3 юли 1863 г. и е част от последния ден на битката при Гетисбърг по времето на Американската гражданска война. Генерал-лейтенант Джеймс Лонгстрийт (който ръководи атаката) вярва, че тя ще се провали. Най-далечната точка, достигната от атаката, е наречена най-високата точка на Конфедерацията (the "High Water Mark of the Confederacy").

Зарята е кръстена на генерал-майор Джордж Пикет. Пикет е един от тримата генерали на Конфедерацията, които ръководят атаката под командването на Лонгстрийт.

Предистория и план

Лий се надява да атакува центъра на Съюза на третия ден от битката при Гетисбърг. Атаките на Конфедерацията от двете страни на Съюза се бяха провалили през предходния ден и нощ. През нощта на 2 юли генерал Мийд заявява на военен съвет, че според него Лий ще опита да атакува линиите му в центъра на следващия ден.

Лий и неговите командири обсъждат вариант, при който съсредоточен удар по центъра на вражеската линия ще пробие положението и ще принуди армията на Мийд да отстъпи. Лонгстрийт, който е по-съгласен с маневрена офанзива и обективно разчита на загубата на артилерийската подготовка, изразява резерви и в крайна сметка е натоварен да координира удара. От Конфедерацията участват около 12 500 души, разпределени в девет пехотни бригади, като основни формирования са тези на Пикет, както и подразделения, пришити към атаката от други корпуса.

Артилерийска подготовка

Преди атаката на пехотата се проведе голяма артилерийска атака. Конфедератите се надяваха, че артилерийската атака ще направи Съюза по-слаб. Това не се получи добре.

Артилерийската подготовка започва около обяд и продължава близо два часа. Конфедератите използват голям брой оръдия (приблизително 140–150) в опит да унищожат или заглушат съюзните батареи и да отслабят отбраната на Cemetery Ridge. Проблеми с наблюдението, неточно измерване на дистанциите и мощното контрабатарейно огнестрелно въздействие от съюзните позиции правят огъня по-малко ефективен от очакваното. Част от снарядите преминават над целите или падават зад линиите на Съюза, като така артилерийската подготовка не постига пълното обезсилване на отбраната.

Пехотната атака

След артилерийския обстрел около 12 500 души в девет бригади маршируват по открити полета в продължение на близо три четвърт мили под силен артилерийски и стрелкови огън на Съюза. Атаката започва около 15:00 часа. Някои конфедерати успяват да преодолеят ниската каменна стена и да проникнат до позициите на съюзниците — това място по-късно става известно като „най-високата точка на Конфедерацията“ заради символичното си значение като най-далечната точка на пробив.

Въпреки краткотрайните успехи на някои отделни части, прегрупирането и подкрепата не са достатъчни. Силният вражески огън, добре организираните съюзни редици и липсата на координация между различните конфедератски подразделения позволяват на Съюза да изтласка нападателите назад. Повече от 50% от войниците на Конфедерацията, участвали в атаката, претърпяват загуби — ранените, убитите и пленените са многобройни. Общите загуби при Гетисбърг са тежки: приблизително 28 000 за Конфедерацията и около 23 000 за Съюза, като самата „Заря на Пикет“ внася значителна част от конфедератските жертви.

Последствия и значение

Това поражение слага край на тридневната битка и на кампанията на Лий в Пенсилвания. След поражението Лий се оттегля с армията си обратно към Вирджиния; инвазията в Северните щати е провалена и стратегическата инициатива започва постепенно да преминава в полза на Съюза. Битката при Гетисбърг, заедно с последващата победа при Виксбърг, се счита за повратна точка в Хода на войната.

Дискусии и памет

В историческите дебати за причините на провала се сочат няколко фактора: грешки в командването и планирането, недостатъчна артилерийска ефективност, лоши разузнавателни данни (включително отсъствието на голяма част от конфедератската кавалерия под командването на J. E. B. Stuart), и силните укрепления и дисциплина на съюзните части. Джеймс Лонгстрийт и други офицери са критикували решението за пряка атака по силно подготвени позиции.

Години по-късно, когато го питат защо атаката му при Гетисбърг се е провалила, генерал Пикет казва: "Винаги съм смятал, че янките имат нещо общо с това." Тази иронична реплика остава една от най-цитираните в паметта за събитието и отразява както трагедията, така и духа на участниците.

Място в историческата памет

Мястото на най-далечния пробив и останките от боевете около Cemetery Ridge са запазени като част от националния военен парк при Гетисбърг. Битката и „Зарята на Пикет“ остават предмет на изучаване, паметни церемонии и възпоменания, а събитията от юли 1863 г. влияят върху начина, по който се разбира и интерпретира Американската гражданска война.