Разграфяване

История

Мнозина смятат, че Гаспар Колнер, производител на оръжие във Виена през XV век, е изобретил нарезната система. Други смятат, че Аугуст Котер от Нюрнберг е изобретил нарезката около 1520 г. Приблизително по същото време някои арбалети изстрелват болт (къса тежка стрела) през тръба със спираловидно набраздяване. Това осигурявало по-голяма стабилност на болта по време на полет. Не е сигурно дали те са били използвани преди рифеловането на цевите на оръжията.

Ръчното оръдие е използвано за първи път в Китай през 1288 г. От това ранно начало и от редица различни оръжия гладкоцевният мускет се използва в Европа през XV век. Макар че не е можело да стреля и презарежда толкова бързо, колкото стрелецът с лък, и не е можело да се презарежда на кон, то е можело да пробива брони. Най-голямото му предимство пред лъка било, че всеки можел да се научи да стреля с мускет за много кратко време. За правилното обучение на стрелеца с лък е било необходимо много повече време. Британската армия използвала мускета заедно с пики до около 1705 г., когато пиките били изоставени. През 1722 г. армията приема стандартен мускет, наречен "Браун Бес", и продължава да го използва до около 30-те години на XIX век. В мускетите се използва кръгла отлята топка, която е с по-малък диаметър от цевта на оръжието. В резултат на това при изстрел мускета топката отскачала по вътрешната страна на цевта. Когато излизала от цевта, тя можела да поеме по различни пътища, което правело мускета неточен. Затова войниците са се събирали много близо един до друг и са стреляли залпово (всички едновременно). Така куршумите летели обикновено по посока на врага, като се предполагало, че поне част от куршумите ще улучат някой от войниците. Димът от повтарящите се залпове пречел на войниците да виждат по какво стрелят. В разгара на битката войниците, които искали да презаредят и да стрелят по-бързо, понякога пропускали да забият куршума и праха в цевта с помощта на тарана. Вместо това те се опитвали да заседнат куршума, като удряли рязко приклада на мускета в земята. Това намалявало още повече ефективността. Понякога куршумът не правел нищо повече от това да изхвърчи от цевта и да измине съвсем малко разстояние.

Използването на нарезни мускети, наречени пушки, променя това. По време на Американската революционна война американците използват мускети. Но те имали и стрелци, които използвали своите пушки от Кентъки. По-дългата цев е била нарязана за постигане на точност на голямо разстояние. Американските стрелци започнали да се прицелват в британски офицери в битка, а не само в отделни войници. Без своите офицери, които им дават всяка команда, британските войници не можеха да функционират като единица. Британското командване презира тази тактика, наричайки я "неспортсменска". Но американците продължават тази практика до края на войната.

През 1849 г. офицерът от френската армия Клод-Етиен Миние изобретява куршум с куха основа, наречен на негово име "Minié ball". При изстрелването куршумът се разширява, за да се вмести в нарезите на цевта на оръжието. Това му осигурява още по-голяма точност на по-голямо разстояние. Британците го използват в Кримската война срещу руските войски с огромен успех. По време на Американската гражданска война и армиите на Съюза, и тези на Конфедерацията използват гладкоцевни мускети по необходимост. Но скоро нарезните мускети, използващи сачми Minié, замениха гладкоцевните мускети. Ефектът от това е, че противниковата армия е опустошавана на много по-големи разстояния.

Процес на калибриране

Повечето огнестрелни оръжия, произвеждани днес, използват нарезна цев. За производството на нарезни цеви се използват основно три процеса на обработка.

• Пробивно нарязване - използва се стоманена закалена прокладка, която има няколко режещи пръстена. Всеки режещ пръстен е малко по-голям и прорязва каналите все по-дълбоко. Гръбчетата от материала на цевта, които остават след рифеловането, се наричат земи.

• Направа на нарези - (най-често използвана) Натискане на втвърден стоманен бутон в ненарезната цев на оръжието. Релефите се изрязват под много високо налягане, което полира и вътрешността на цевта.

• Ковано с чукче нарязване - използва се за създаване на вид нарязване, наречено "многоъгълно нарязване". В заготовката на цевта се поставя дорник. След това външната част на цевта се набива с чук, докато се смали и се образува набраздяването около дорника. След това дорникът се отстранява, като се оставя цев с нарези. Последната стъпка е завършване на външната част на цевта, като се отстраняват всички следи от чука.

Работничка управлява машина за нарезба на корабно оръжие в Кралската оръжейна фабрика, 1918 г.