Пенсилванска пушка (пушка „Кентъки“) — американска колониална дългоцевна винтовка
Разкрийте историята и майсторството на пенсилванската пушка (пушка „Кентъки“) — емблематичната американска дългоцевна винтовка, любима на заселници и легендарни ловци.
Пенсилванската пушка от около 1815 г. насам, почти навсякъде известна като пушка "Кентъки", е специално американско оръжие. В продължение на десетилетия в американската история тя е най-добрата пушка за стрелба на дълги разстояния в Америка. Пушката "Пенсилвания" е продукт на германски оръжейни производители, които се преместват в Пенсилвания преди стотици години. Това се случва в началото на 1700 г. Заселниците и хората, които живеели по границите, започнали наистина да харесват тази пушка. Една от ранните граници е била Кентъки. Там хора като Даниел Бун използвали оръжието. Така пушката започнала да се нарича "пушка от Кентъки".
Произход и развитие
Пенсилванската пушка (често наричана още Pennsylvania long rifle или просто "long rifle") възниква през първата половина на 18. век в общностите на немскоезичните занаятчии в Пенсилвания. Тези майстори комбинират европейски рифлени технологии с местни материали и нужди на американския пионер. В продължение на десетилетия оръжието се усъвършенства — по‑дълги цеви, по‑плитка праволинейна крива на приклада и декоративни елементи, характерни за американския фронтир.
Конструкция и отличителни черти
- Рифлена цев: цилиндричната, дълга рифлена цев дава значително по‑висока точност в сравнение със стандартните гладкоцевни мускети от същата епоха.
- Дължина: цевите обикновено са дълги — често между 76 и 122 см (30–48 инча), което увеличава скоростта и обхвата на снаряда.
- Приклад и украса: прикладът е пълен, обхваща цевта почти до върха; често е от къдрено кленово дърво, с кожух за патрони (patchbox), месингови или железни елементи и често богата гравирана украса.
- Система на запалване: първоначално предимно флинтлок (искров механизъм), по‑късно много образци са преобразувани в перкусионни системы през първата половина на 19. век.
- Калибър и боеприпаси: калибрите варират; типичните стойности са в широк диапазон (приблизително 7–13 мм, т.е. около .30–.50 инча). Използва се оловна топка с подсилваща парче плат (patch), което осигурява по‑плътно прилепване към нарезите.
Практическа употреба и предимства
В сравнение с тогавашните гладкоцевни мускети, пенсилванската пушка е по‑неточна при стрелба на кратки дистанции, но значително по‑ефективна при мерна стрелба на големи разстояния. Опитни стрелци и снайперисти на фронтира можели да поразяват цели на стотици ярдове (често 200–300 ярда и повече), което ѝ дава голямо предимство при лов и в стокматериални конфликти. Поради по‑тясното вкарване на куршума през нарезите тя е била по‑бавна за презареждане, но компенсирала с прецизност.
Военна и културна роля
Пенсилванската пушка играе важна роля в американските войни през 18. и началото на 19. век — от военни действия на колониалните милиции в Революционната война до локални конфликти на фронтира и участието ѝ в по‑късни сражения. Нейната връзка с именити пионери като Даниел Бун и с ранните заселници в Кентъки укрепва народния ѝ образ и името "Kentucky rifle". В културно отношение пушката става символ на самодостатъчността и ловните умения на американския фронтир; днес тя присъства в историческите реконструкции, музеите и фолклора.
Край на епохата и наследство
През втората половина на 19. век пенсилванската пушка постепенно е изместена от нови технологии — перкусионните, а след това и затворените, нарезни и еднопатронни системи (например военните пушки Springfield и черните единични карабини), а след това и многозарядните оръжия. Въпреки това нейната влияние остава — майсторството на оръжейниците от Пенсилвания, характерният дизайн и историческата ѝ роля правят тази пушка ценен обект за колекционери, възстановители и любители на стрелковата история. Съвременни реплики и реконструкции позволяват по‑широко разбиране и демонстриране на нейния характерен стил и работа.
Обобщение: Пенсилванската или "Кентъки" пушка е емблематично дългоцевно рифлено оръжие, родено от европейските умения на немските оръжейници в Пенсилвания и приспособено към нуждите на американския фронтир. Нейната точност, естетика и историческо значение я правят една от най‑разпознаваемите оръжия в ранната история на САЩ.
Пример с кленов приклад с месингови и сребърни инкрустации
История
Пенсилванската пушка е разработена на базата на по-ранните и много по-тежки пушки Jaeger, внесени в американските колонии от германски оръжейници. Пушката "Ягер" е била къса, тежка пушка, която е стреляла с куршум от голям калибър. Тя е била предназначена за лов в Европа от заможни хора. Подобно на по-дългите и тежки гладкоцевни мускети по онова време, и двете не са били подходящи за лов в Америка.
Тези оръжейници съсредоточават дейността си в окръг Ланкастър, Пенсилвания, по редица основателни причини. По онова време той е бил важен търговски кръстопът. Той се намирал между Филаделфия, Пенсилвания, и пустинята на запад. Районът е разполагал и с големи находища на желязна руда за цеви за оръжия и гори от широколистна дървесина за приклади за оръжия. Продуктът, който се е развил от по-ранните конструкции на пистолети, е можел да стреля до пет пъти по-далеч. Пенсилванската пушка можела да поразява точно цели на разстояние 300 ярда (270 м). От около 1730 г. до войната от 1812 г. пушката "Пенсилвания" е предпочитаната пушка за далечни цели в Америка.
По време на Американската революционна война роти от пенсилвански стрелци създават безредици зад британските линии. Намирайки се далеч от обсега на британския гладкоцевен мускет "Браун Бес", опълченците и снайперистите могат да насочват отделни войници и офицери от голямо разстояние. Джордж Вашингтон се радвал, че тези мъже са оборудвани с пенсилвански пушки. Повечето войници използвали мускета, защото бил много по-лесен и бърз за зареждане в битка. Но един американски снайперист с дългата си пушка можел да отстреля британски генерал, който си мислел, че е достатъчно далеч от битката, за да е в безопасност. Това можело да промени и наистина променило изхода на няколко битки. Ашли Халси младши пише:
[Един британски генерал се възмутил], че някакви невръстни американски граничари, които носели ризи до коленете, отстрелвали часовите и офицерите му от необичайно големи разстояния. За това генералът заповядал да заловят по един екземпляр, всеки от стрелците, както и оръжието му. Една рейдърска група завлече обратно капрата Уолтър Круз от окръг Йорк, Пенсилвания, с неговата дълга пушка. В този момент британците... направили психологическа грешка. Те изпратиха своя образец на стрелец в Лондон. ... Круз, на когото било заповядано да демонстрира публично забележителното си оръжие, ежедневно поразявал мишени на 200 ярда - четири пъти повече от практическата дистанция на гладкоцевните военни кремъчни пушки по онова време. Историята разказва, че записванията в армията закъснели и крал Джордж III набързо наел хесенски стрелкови роти, за да се борят със стрелбата с оръжие.
Стрелците, които са носили тези оръжия, са част от американската история и мит. Но те със сигурност са съществували и са изиграли важна роля в битки като битката при Саратога през 1777 г. и битката при Ню Орлиънс през 1815 г.
Дизайн
На тази пушка са давани редица имена, като наименованието е зависело от мястото, където е била използвана. Независимо дали конструкцията се е наричала пушка "Кентъки", "Шимел", "Южни бедняци" или "Тенеси", много от тях неизменно са били произвеждани в Ланкастър, Пенсилвания. Типичната пушка от този дизайн е имала цев с дължина от 42 инча (1100 мм) до 46 инча (1200 мм). Тя е била с калибър .50 (13 мм) и е имала приклад, изработен от къдрав клен. Прикладът е поддържал изцяло цевта. Той е имал приклад с форма на полумесец, често срещани са били и кутия за лепенки и щека. Ранните модели използвали кремъчен механизъм за стрелба, докато по-късните модели използвали ударна капсула. Цевите са били нарезни.
Пушката на Даниел Бун е типичен пример за пушка от Пенсилвания. Тя е дълга 5 фута и 3 инча (160 см). Тя е била с калибър .44 и е изстрелвала сачма с тегло около 130 грана (8,4 г). Оръжието е тежало 11 фунта (5,0 кг). Използвайки матрица за куршуми, Бун можел да получи около 55 оловни сачми от един фунт (0,45 kg) олово. За изстрелването на една такава топка е бил необходим само един напръстник черен прах.
В ситуация, в която можеше да се стигне до ръкопашен бой, пушката "Пенсилвания" беше твърде деликатна, за да се използва като бухалка. Удрянето ѝ в каквото и да било можеше да доведе до счупване на приклада. Дългата тънка цев от ковано желязо е била сравнително мека, можела е лесно да се огъне. Граничарите са знаели това и са внимавали да не повредят основното си ловно оръжие. В битка презареждането на пушка "Пенсилвания" отнемало два пъти повече време, отколкото презареждането на мускет "Браун Бес". Нещо по-лошо, поради дължината на цевта стрелецът почти трябвало да се изправи, за да премери внимателно праха, да зареди сачмата и лепенката и да я натъпче с тарантула. Не е чудно, че пенсилванските стрелци се криели зад дърветата, за да не се излагат на вражески огън. Основното оръжие по време на Революционната война е мускетът и за двете страни. По-малко от 10 % от американските войници носели дълга пушка.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява пушката на Пенсилвания?
О: Пушката "Пенсилвания" е специално американско оръжие, което в продължение на десетилетия е било най-добрата пушка за стрелба на дълги разстояния в Америка.
В: Защо пушката "Пенсилвания" е почти навсякъде известна като пушка "Кентъки"?
О: Пушката "Пенсилвания" започва да се нарича пушка "Кентъки", защото е била предпочитана от заселниците и хората, които са живеели на границата, включително на ранните граници като Кентъки, където хора като Даниел Бун са използвали това оръжие.
В: Кои са първоначалните производители на пушката "Пенсилвания"?
О: Пенсилванската пушка е продукт на германски оръжейни производители, които се преместват в Пенсилвания преди стотици години, в началото на 1700 г.
В: Какво е било мнението на заселниците и граничарите за пушката от Пенсилвания?
О: Заселниците и хората, живеещи на границата, започнаха наистина да харесват пушката "Пенсилвания".
В: Кой граничар е използвал пушката "Пенсилвания"?
О: Даниел Бун е използвал пушката "Пенсилвания".
В: Кои са уникалните характеристики на пушката "Пенсилвания", които я правят най-добрата пушка за стрелба на дълги разстояния в Америка в продължение на десетилетия?
О: Пушката "Пенсилвания" е имала уникални характеристики, които са я направили най-добрата пушка за стрелба на дълги разстояния в Америка в продължение на десетилетия, но текстът не предоставя тази информация.
Въпрос: Кога пушката "Пенсилвания" става популярна?
О: Пушката "Пенсилвания" става популярна от около 1815 г. нататък като пушка "Кентъки".
обискирам