Пенсилванска пушка (пушка „Кентъки“) — американска колониална дългоцевна винтовка

Пенсилванската пушка е разработена на базата на по-ранните и много по-тежки пушки Jaeger, внесени в американските колонии от германски оръжейници. Пушката "Ягер" е била къса, тежка пушка, която е стреляла с куршум от голям калибър. Тя е била предназначена за лов в Европа от заможни хора. Подобно на по-дългите и тежки гладкоцевни мускети по онова време, и двете не са били подходящи за лов в Америка.

Тези оръжейници съсредоточават дейността си в окръг Ланкастър, Пенсилвания, по редица основателни причини. По онова време той е бил важен търговски кръстопът. Той се намирал между Филаделфия, Пенсилвания, и пустинята на запад. Районът е разполагал и с големи находища на желязна руда за цеви за оръжия и гори от широколистна дървесина за приклади за оръжия. Продуктът, който се е развил от по-ранните конструкции на пистолети, е можел да стреля до пет пъти по-далеч. Пенсилванската пушка можела да поразява точно цели на разстояние 300 ярда (270 м). От около 1730 г. до войната от 1812 г. пушката "Пенсилвания" е предпочитаната пушка за далечни цели в Америка.

По време на Американската революционна война роти от пенсилвански стрелци създават безредици зад британските линии. Намирайки се далеч от обсега на британския гладкоцевен мускет "Браун Бес", опълченците и снайперистите могат да насочват отделни войници и офицери от голямо разстояние. Джордж Вашингтон се радвал, че тези мъже са оборудвани с пенсилвански пушки. Повечето войници използвали мускета, защото бил много по-лесен и бърз за зареждане в битка. Но един американски снайперист с дългата си пушка можел да отстреля британски генерал, който си мислел, че е достатъчно далеч от битката, за да е в безопасност. Това можело да промени и наистина променило изхода на няколко битки. Ашли Халси младши пише:

[Един британски генерал се възмутил], че някакви невръстни американски граничари, които носели ризи до коленете, отстрелвали часовите и офицерите му от необичайно големи разстояния. За това генералът заповядал да заловят по един екземпляр, всеки от стрелците, както и оръжието му. Една рейдърска група завлече обратно капрата Уолтър Круз от окръг Йорк, Пенсилвания, с неговата дълга пушка. В този момент британците... направили психологическа грешка. Те изпратиха своя образец на стрелец в Лондон. ... Круз, на когото било заповядано да демонстрира публично забележителното си оръжие, ежедневно поразявал мишени на 200 ярда - четири пъти повече от практическата дистанция на гладкоцевните военни кремъчни пушки по онова време. Историята разказва, че записванията в армията закъснели и крал Джордж III набързо наел хесенски стрелкови роти, за да се борят със стрелбата с оръжие.

Стрелците, които са носили тези оръжия, са част от американската история и мит. Но те със сигурност са съществували и са изиграли важна роля в битки като битката при Саратога през 1777 г. и битката при Ню Орлиънс през 1815 г.

На тази пушка са давани редица имена, като наименованието е зависело от мястото, където е била използвана. Независимо дали конструкцията се е наричала пушка "Кентъки", "Шимел", "Южни бедняци" или "Тенеси", много от тях неизменно са били произвеждани в Ланкастър, Пенсилвания. Типичната пушка от този дизайн е имала цев с дължина от 42 инча (1100 мм) до 46 инча (1200 мм). Тя е била с калибър .50 (13 мм) и е имала приклад, изработен от къдрав клен. Прикладът е поддържал изцяло цевта. Той е имал приклад с форма на полумесец, често срещани са били и кутия за лепенки и щека. Ранните модели използвали кремъчен механизъм за стрелба, докато по-късните модели използвали ударна капсула. Цевите са били нарезни.

Пушката на Даниел Бун е типичен пример за пушка от Пенсилвания. Тя е дълга 5 фута и 3 инча (160 см). Тя е била с калибър .44 и е изстрелвала сачма с тегло около 130 грана (8,4 г). Оръжието е тежало 11 фунта (5,0 кг). Използвайки матрица за куршуми, Бун можел да получи около 55 оловни сачми от един фунт (0,45 kg) олово. За изстрелването на една такава топка е бил необходим само един напръстник черен прах.

В ситуация, в която можеше да се стигне до ръкопашен бой, пушката "Пенсилвания" беше твърде деликатна, за да се използва като бухалка. Удрянето ѝ в каквото и да било можеше да доведе до счупване на приклада. Дългата тънка цев от ковано желязо е била сравнително мека, можела е лесно да се огъне. Граничарите са знаели това и са внимавали да не повредят основното си ловно оръжие. В битка презареждането на пушка "Пенсилвания" отнемало два пъти повече време, отколкото презареждането на мускет "Браун Бес". Нещо по-лошо, поради дължината на цевта стрелецът почти трябвало да се изправи, за да премери внимателно праха, да зареди сачмата и лепенката и да я натъпче с тарантула. Не е чудно, че пенсилванските стрелци се криели зад дърветата, за да не се излагат на вражески огън. Основното оръжие по време на Революционната война е мускетът и за двете страни. По-малко от 10 % от американските войници носели дълга пушка.