Политически генерал: определение, причини и исторически примери

Научете какво е „политически генерал“ — причини, исторически примери от Гражданската война до Айзенхауер и влиянието на политическата власт върху военните лидери.

Политически генерал е термин, използван от историците и най-често отнасящ се до Гражданската война в САЩ. В този контекст той означава генерал, който няма официално военно обучение или опит и който е спечелил позицията си чрез политическо влияние. В по-малка степен той може да означава и генерали, които са се занимавали с политика по време на или след като са били генерали. "Политически генерал" може да изглежда като противоречие на понятията в страна като Съединените щати, където по закон военните са под гражданска власт. Пример за това е Дуайт Д. Айзенхауер, който завършва Военната академия на Съединените щати в Уест Пойнт през 1915 г. Той е опитен щабен офицер, който командва инвазиите в Северна Африка и Западна Европа. Айзенхауер развива политическите умения да се справя със своите британски и американски офицери, както и с политическите лидери. По-късно той става президент на Съединените щати.

Какво означава в строгост

Политическият генерал обикновено е офицер, чието назначаване или бързо повишение е резултат от политически съображения, а не от военни заслуги или обучение. В някои случаи това е човек с политическа кариера, назначен на команден пост, за да се спечели подкрепа от определена група (етническа, регионална или партийна). В други случаи става дума за цивилен лидер, повишен до висока военна длъжност в условия на спешност или при липса на достатъчно опитни професионални офицери.

Основни причини за назначаването на политически генерали

• Политическо пазарлък и покровителство: назначаване в замяна на подкрепа от влиятелни фигури или партии.
• Социално и етническо представителство: цел да се привлече подкрепата на определена общност (пример: генерал с голяма подкрепа сред германско-говорящи имигранти).
• Липса на опитни офицери: особено характерно за внезапни масови конфликти, когато армията расте бързо.
• Ръководни качества пред военна експертиза: някои политици имат умение да организират ресурси, да мобилизират доброволци и да водят обществената подкрепа, което е ценно в определени ситуации.
• Идеологически или партийни мотиви: нуждата от хора, които ще следват политическия план на гражданската власт.

Възможни последици

• Положителни: политическите способности могат да осигурят по-добра координация с гражданските власти, ефективна пропаганда и мобилизация на ресурси; някои политически генерали се доказват като добри командири въпреки липсата на формално обучение.
• Отрицателни: липса на военна подготовка може да доведе до стратегически грешки, загуби и деморализация; професионалните офицери могат да се разочароват, а доверието в армейската компетентност да пострада.
• Дългосрочни ефекти: възможно ерозиране на професионалните военни институции или напрежение в гражданско-военните отношения.

Исторически примери

Най-често термина се свързва с американската Гражданска война (1861–1865), когато и двете страни назначават редица политици и обществени фигури на високи военни постове. Някои характерни случаи:

• Nathaniel P. Banks (Съюз) — бивш губернатор на Масачузетс и член на Конгреса, назначен на високи командни длъжности; неговите военни успехи са ограничени въпреки политическата му значимост.
• Benjamin Butler (Съюз) — политик и юрист, назначен за генерал; известен с управлението си на пристанищни операции и с контроверзни решения, които имат и политически измерения.
• John C. Frémont (Съюз) — известен изследовател и първичен кандидат за президент; получил командване в Западните щати, но отношенията му с политическите лидери довеждат до отстраняване.
• Franz Sigel (Съюз) — германски имигрант, чийто назначение целеше да привлече гласове от германско-американските общности; името му е пример за електорално мотивирано назначаване.
• Leonidas Polk (Конфедерация) — епископ и политически близък до ръководството на Конфедерацията; често е посочван като пример за генерален с религиозен и политически профил, а не с професионално военно обучение.

Сравнения и съвременни проявления

В по-широк смисъл „политически генерал“ може да се използва и за офицери, които стават политически фигури след военна кариера, както и за военни лидери, чиято власт е тясно свързана с политическия им образ. Историята познава примери и от други региони — от каудильос в Латинска Америка до военни лидери, които превръщат властта си в управляваща политическа сила.

Защо терминът остава значим

Терминът „политически генерал“ помага да се обсъдят въпросите за баланса между военната компетентност и политическата полезност, за гражданския контрол върху армията и за начина, по който обществените и етническите нагласи влияят върху назначенията по време на криза. Разглеждането на конкретни исторически примери показва, че резултатите от такива назначения са разнообразни: от катастрофални до успешно интегрирани в политическото ръководство на страната.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява политическият генерал?

В: Какво може да означава в по-малка степен и "политически генерал"?

В: Дали терминът "политически генерал" се отнася само за Американската гражданска война?

Въпрос: Може ли някой да стане политически генерал в Съединените щати, без да има политическо влияние?

Въпрос: Обичайно ли е генералите да се занимават с политика?

В: Дуайт Д. Айзенхауер политически генерал ли е бил?

Въпрос: По закон ли военните в Съединените щати се подчиняват на гражданската власт?

Търсене по буква