Ракетната установка е оръжие, което изстрелва ракети. Ракетите са експлозиви, които летят към целите си, като изгарят гориво. Някои ракетни установки се монтират на камион, а други са вид безоткатна пушка.
Технически погледнато, ракетата е летателен апарат с двигател (най-често твърдотопливен или течнотопливен), който носи бойна част — обикновено взривна глава. Самата пускова установка е механизъм или приспособление за насочване и изстрелване на ракетата; тя може да бъде преносима (раменна), еднократна (диспозитивна), презареждаща се или прикачена към превозно средство, кораб или самолет.
Видове и приложения
- Раменни и преносими пускови установки: малки устройства, предназначени за един стрелец. Примери: базуки, РПГ-7, LAW, AT-4, SMAW и Panzerschreck. Някои са еднократни (disposable), други — презареждащи се.
- Превозно- и платформено базирани установки: монтирани на камион, пушечно отделение, кораб или самолет. В тази категория влизат системите за залпов огън (MLRS), противовъздушни и морски пускови установки.
- Управляеми срещу неръководими ракети: част от пусковите системи изстрелват ракети, които нямат собствена система за насочване (неръководими) и следват балистична траектория, докато други системи пускат управляеми ракети или противотанкови управляеми ракети (ПТУР), които могат да коригират курса си и да "следват" целта.
- Специализирани типове: противотанкови, противовъздушни, далекобойни реактивни залпови системи, морски ракети, а също и тактически балистични ракети.
Устройство и разлика между ракета и ракета с управление
Ракетните двигатели осигуряват тягата чрез изгаряне на гориво. При военните ракети има различни видове бойни части (бризантни, кумулативни, осколочно-фугасни и др.). Основната разлика между неръководимите ракети и управляемите ракети (често наричани „стрели“ или „снаряди“ при другите оръжия) е наличието на система за насочване (инерциална навигация, лазерно насочване, инфрачервен търсач и т.н.), която позволява корекция по време на полета.
Кратка история
Ракетните технологии произхождат от Китай, където след откриването на огнестрелния прах са създадени първите простички бойни ракети и фойерверки. През вековете идеята е усъвършенствана и разпространена в други части на света.
През 19. и началото на 20. век европейските изобретатели развиват реактивните оръжия (напр. Конгривови ракети). По време на Втората световна война ракетните системи добиват съвсем друга сила и точност: немските V-1 (крейсерска ракета) и V-2 (първата оперативна балистична ракета) повлияват значително на развитието на ракетостроенето. Същевременно системи като съветските „Катюша“ (реактивни залпови установки) показват мощта на залповото ракетно оръжие.
След войната развитието продължава с по-добри двигатели, системи за насочване и електроника. Днешните модерни ракетни системи включват далекобойни тактически ракети, комплексни противоракетни и противовъздушни системи, както и използващи се в артилерията MLRS (напр. BM-21 Grad, HIMARS и др.).
Бележки за употреба и безопасност
Ракетните установки са военни оръжия и употребата им е строго регулирана от международни и национални закони. Поради експлозивния характер и високоенергийното гориво, боравенето и транспортирането изискват специализирана подготовка и безопасни процедури.
Важно е да се прави разлика между военните ракетни пускови установки и гражданските ракети за космически изстрелвания — концепциите за задвижване и контрол могат да бъдат сходни, но предназначението, конструкцията и регулациите са различни.

