Медалът на честта е най-високото военно отличие на Съединените щати, присъждано за изключителна храброст и самоотвержени действия "над и отвъд задълженията" по време на враждебни действия. Наградата се връчва официално от Президента на САЩ от името на Конгреса и често се дава посмъртно, тъй като много от отличените са загубили живота си при проявлението на смелостта си. За първи път Медалът на честта е учреден и връчен по време на Гражданската война в САЩ през 1863 г.

История

Идеята за единен висш военен орден се ражда по време на Гражданската война, когато се търси начин да се отличат особено смелите действия на отделни военнослужещи. През годините статутът, критериите и процедурите за връчване на медала се изменят няколко пъти: в края на XIX и началото на XX век някои награди са давани при по-широки основания, а по-късно практиката е стеснена, за да се запази изключителният характер на отличието. През XX век и особено след Втората световна война Медалът на честта добива статут на символ на националната признателност към най-голямата лична саможертва.

Критерии и процедура за присъждане

Медалът се присъжда за "отлични актове на доблест" при водене на бойни действия. Номинациите обикновено започват във веригата на командването и преминават през военните структури за проверка, след което се разглеждат от съответния министър на службата (напр. министър на армията, адмиралтейството) и Министерството на отбраната. Окончателното одобрение се дава от Президента на САЩ в името на Конгреса; в редки случаи присъждането може да бъде потвърдено или коригирано от Конгреса.

Варианти и вид

Съществуват няколко разновидности на Медала на честта — за Армията, за Военноморските сили (която покрива и Морската пехота) и за ВВС. Всеки вариант има характерен дизайн, но всички представляват високо декоративно знаме, носено на панделка и увенчано със звезда или герб. Медалът символизира най-високото признание за лична храброст и самопожертвователност.

Значение и обществена роля

Медалът на честта има силна морална и символна тежест: носителите са възприемани като примери на национална доблест и саможертва. Носенето на медала често носи и голяма емоционална и социална тежест за получателите и техните семейства — по думите на носителя генерал-майор в оставка Патрик Брейди, който е изпълнил над 2500 бойни полета над Виетнам и е помогнал за спасяването на над 5000 ранени, "по-трудно е да го носиш, отколкото да го заслужиш".

Известни носители

До днешния ден наградата е присъдена на повече от 3 500 души от различни военни конфликти — от Гражданската война до съвременните операции. Сред най-известните и често споменавани носители са:

  • Дакота Л. Майер — награден за проявена храброст по време на операциите в Афганистан; един от най-младите живи носители.
  • Джейкъб Парот — един от първите наградени; участник от Гражданската война и считан за първия носител на медала през 1863 г.
  • Мери Уокър — първата жена, удостоена с Медал на честта; нейната награда е отнета по-късно и след това възстановена от Конгреса.
  • Лесли Х. Сабо-младши — награден посмъртно за действия във Виетнам; неговата награда бе обявена през 2012 г.
  • Други известни носители включват фигури като Одри Мърфи (Втора световна война), Дезмънд Дос (Втора световна война) и Алвин К. Йорк (Първа световна война), които са примери за различни исторически контексти и мотиви за награждаване.

Спорове и промени

Присъждането на Медала на честта не е било лишено от спорове — от ревизии на стари награди до дебати за подходящите критерии и за това кои действия заслужават отличието. Някои ранни награди са били присъждани при по-широки основания и по-късно преразгледани; в някои случаи награди са били отменени, а в други — възстановени след допълнителни разследвания и законодателни решения.

Заключение

Медалът на честта остава символ на изключителна лична доблест и саможертва. Засягайки както индивидуална, така и национална памет, той отбелязва онези случаи, в които отделен човек е действал с предела на своите възможности в името на другите и на страната.