Орден на Индийската империя

История

Британците основават ордена през 1878 г., за да награждават британски и местни служители, служили в Индия. Първоначално орденът има само една степен (Companion), но през 1887 г. е добавена втора степен - Knights Commander. Британските власти замислят Ордена на Индийската империя като по-малко ексклузивна версия на Ордена на звездата на Индия (основан през 1861 г.); поради това в първия са назначени много повече кандидати, отколкото във втория.

На 15 февруари 1887 г. Орденът на Индийската империя официално се превръща в "Най-изтъкнат орден на Индийската империя" и е разделен на две класи: Рицари-командири и придружители, като първите рицари-командири са следните:

• Генерал сър Фредерик Слей Робъртс
• Едуард Дръмонд
• Сър Алфред Коминс Лайъл
• Бхагвацингх от Гондал
• Robert Anstruther Dalyell
• Максуел Мелвил
• Александър Кънингам
• Рана Шанкар Бакш Сингх
• Дитрих Брандис
• Сър Мониер Уилямс
• Пусапати Ананда Гаджапати Раджу, махараджа на Визианаграм
• Доналд Кембъл Макнаб
• Почитаемият наваб сър Имам Букш Хан Мазари, наваб на Мазари.Пакистан
• Наваб Мунир уд-Даула Салар Джанг, министър-председател на Хайдерабад
• George Christopher Molesworth Birdwood
• Ранджит Сингх, раджа на Ратлам
• Генерал-хирург Бенджамин Симпсън
• Albert James Leppoc Cappel
• Саид Хасан Али Хан Бахадур, наваб на Муршидабад
• Лахмесур Сингх, махараджа на Дарбханга
• Bapu Sahib Avar
• Доналд Макензи Уолъс
• Алфред Уудли Крофт
• Брадфорд Лесли

На 5 януари 1888 г. обаче е издадена нова прокламация за ордена, който от две степени става три - рицар-велик командор, рицар-командор и компаньон. Създадени са седем рицари Велики командири, които са:

• Негово Кралско Височество принцът на Уелс
• Негово Кралско Височество херцогът на Единбург
• Негово Кралско Височество херцогът на Connaught и Strathearn
• Негово Кралско Височество херцогът на Кеймбридж
• Лорд Рий, губернатор на Бомбай
• Лорд Конемара, губернатор на Мадрас
• Генерал сър Фредерик Слей Робъртс (повишен от рицар-командир)

Обикновено най-високата степен в британските ордени е рицарският велик кръст, но за двете индийски награди е избран рицарският велик командир заради християнската символика на кръста.

След 14 август 1947 г. назначенията в двата ордена са прекратени. Ордените никога не са били официално отменени и кралица Елизабет II остава суверен на ордените и до днес. Днес няма живи членове на ордена.

• Последният Велик магистър на ордена, адмиралът нафлота Луис Маунтбатън, граф Маунтбатън от Бирма (1900-1979), умира на 27 август 1979 г.
• Последният оцелял GCIE, Н.В.П. Махараджа Шри Сър Читира Тирунал Баларама Варма (1912-1991), махараджа на Траванкор, умира на 19 юли 1991 г. в Тривандрум.
• Последният оцелял KCIE, Нейно Величество Махараджа Шри Сър Махараджата на Дхрангадхра (1923-2010), махараджа на Дхрангадхра-Халвад, почина в Дхрангадхра на 1 август 2010 г.
• Последният жив CIE, вицеадмирал сър Роналд Брокман (1909-1999), умира на 3 септември 1999 г. в Лондон.

Измислените герои Пурун Дас (измислен от Ръдиард Киплинг) и Хари Пажет Флашман (измислен от Джордж Макдоналд Фрейзър) притежават по една диплома KCIE; инженерът Финдлисън на Киплинг в "Дневна работа" (1908 г.) иска да получи CIE.

Състав

Британският суверен е суверен на Ордена. Великият магистър е следващият по старшинство ранг; длъжността се заема служебно от вицекраля на Индия. Членовете на първия клас са известни като "рицари на Великия Командир", а не като "рицари на Великия Кръст", за да не се обиждат нехристиянските индийци, назначени в Ордена.

По време на основаването си през 1878 г. орденът има само един клас - на компаньон. Членовете на ордена могат да бъдат произволен брой. През 1887 г. орденът е разделен на два класа - рицари-командири (50 души във всеки един момент) и компаньони (без квота). През следващата година е добавен класът на Рицаря Велик Командир (25 в даден момент); съставът на другите два класа остава същият.

Британски чиновници и войници, както и владетели на индийски княжески държави, могат да бъдат назначени. Обикновено владетелите на по-важните държави са назначавани за рицари-велики командири на Ордена на звездата на Индия, а не на Ордена на Индийската империя. Жените, с изключение на княжеските владетели, не могат да бъдат членове на ордена. Княжеските владетелки били приемани като "рицарки", а не като "дами" или "госпожици".

Назначени са и други владетели от Азия и Близкия изток.