Фелдмаршал Фредерик Слей Робъртс, 1-ви граф Робъртс Bt VC KG KP GCB OM GCSI GCIE KStJ PC (30 септември 1832 г. - 14 ноември 1914 г.) е един от най-изтъкнатите командири на Британската империя.
Робъртс е роден в Индия, в Каунпор (сега Канпур), щата Утар Прадеш. Син на генерал от графство Уотърфорд в Ирландия, той се смята за англо-ирландец.
Кратка биография и начални години
Робъртс получава военно образование в традициите на Британската империя и постъпва в службата на британските и индийските военни сили в средата на XIX век. Ранните му години в армията са белязани от участие в различни експедиции и действия на Индийския субконтинент, където бързо печели репутация на решителен и ефективен офицер.
Военна кариера и основни кампании
През кариерата си Робъртс участва в няколко ключови конфликта на Британската империя и заема високи командни постове. Той играе важна роля по време на Индийското въстание от 1857 г., а по-късно е един от водещите британски командири в Афганистан и в Южна Африка. Сред най-известните му подвизи е маршът и победите в хода на англо-афганистанските операции, както и воденето на британските сили в началните етапи на Втората бурска война (1899–1902), когато под негово командване са проведени крупни операции в Трансваал и Оранжевата свободна държава.
Награди, звания и принос
Робъртс е носител на множество отличия и военни титли — сред които VC (Виктория кръст) — една от най-високите военни награди за храброст, както и редица ордени и титли, посочени в първия параграф. Той е също така награждаван и повдиган в рангове и титли заради ролята си като командир и реформатор.
Като висш военачалник Робъртс застъпва идеи за подобряване на подготовката, дисциплината и условията на служба на войниците. Активно работи за модернизиране на военното снабдяване и транспорт, както и за повишаване на професионализма в армията. Неговите писания, речи и мемоари допринасят за общественото разбиране на военните проблеми през епохата.
Личен живот и наследство
Робъртс е известна обществена фигура в британското общество от края на XIX и началото на XX век. След оттеглянето си остава активен чрез публикуване на спомени и участие в обществен живот. Неговата слава като един от най-изтъкнатите командири от епохата на Виктория и Едуард VII оставя трайни следи — паметници и възпоменания в различни части на бившата империя, както и историческа оценка за ролята му в оформянето на британската армейска традиция.
Робъртс е запомнен като стратег, изпълнителен командир и реформатор, чиято кариера обхваща съществен период от военната история на Британската империя.