Фузули биография и творчество на класическия Dîvân поет (ок 1483–1556)

Фузули биография и творчество на класическия Dîvân поет (ок 1483–1556) мултиезични дîвани на азербайджански, персийски и арабски и влияние върху турската литература

Fużūlī (فضولی) е псевдонимът на поета Мухаммад бин Сюлейман (محمد بن سليمان) (ок. 1483 - 1556). Той е един от най-големите приносители на традицията Dîvân в турската литература,

Фузули пише своите събрани стихотворения (dîvân) на три различни езика: азербайджански турски, персийски и арабски. Въпреки че турските му произведения са написани на азербайджански, той е познавал и османската, и чагатайската турска литературна традиция. Бил е много способен и в областта на математиката и астрономията.

Живот и исторически контекст

За живота на Фузули има ограничени, понякога противоречиви сведения; според повечето източници той е роден около 1483 г. в град, намиращ се в региона на Арабия/Ирак (често се посочва Карбала като важно място за ранния му живот и религиозно образование). Прекарва значителна част от живота си в градове като Багдад и Кербела и действа в период на политически и религиозни сътресения — срещу фон на сблъсъци между османската и сафавидската държави. Тази атмосфера оказва влияние върху темите и настроението в творчеството му.

Основни произведения

Най-известните жанрове и произведения, свързвани с Фузули, включват:

• Dîvân — сборник с лирически стихове (газели, касиди и къси фрагменти) на трите езика.
• «Лейля и Меджнун» (азербайджанска версия) — епично-любовна поема (маснави), смятана за негов шедьовър, в която съчетава класическата персийска традиция с личен поетически глас.
• Beng ü Bâde — творба в жанра на маснави, в която присъстват мотиви за виното, екстаза и мистичните образи (в някои източници посочена като „Хашиш и вино“ или подобни вариации).
• Hadikat üs-Su'ada (или подобни заглавия) — религиозно-етическа или панегирична творба на арабски/персийски език, в която се прославят светци и улеми (приписва се му според някои ръкописи).

Стил, теми и език

Фузули е известен с изключителната си майсторска употреба на метафора, символика и афористични образи. Неговата лирика комбинира класически персийско-турански мотиви със силно лични и емоционално наситени описания на любовта, духовната жажда и меланхолията. Той владее формите на:

• газелата — кратка лирична песен за любов и разделение;
• маснави/мастнави — разказвателни дълги стихове с морално-философска или любовна тематика;
• касидата и късите фрагменти (қита) — панегирични и тематични парчета, често посветени на владетели, покровители или религиозни фигури.

Темите му често преминават от светската към мистичната любов, като черпи както от суфийската символика, така и от народни образи. Яснотата на мисълта и богатството на езиковите средства правят стиховете му лесно припомняни и често изпълнявани устно.

Научни и други интереси

Освен литературна продукция, на Фузули се приписват занимания с математика и астрономия, което отразява общата образователна традиция на учения по това време — съчетание на религиозни, хуманитарни и природонаучни познания. Това научно любопитство понякога проблясва и в поетическите му метафори, където наблюденията за небето, числата и времето добиват символно значение.

Наследство и влияние

Фузули е считан за ключова фигура в развитието на азербайджанската и общотурска поетична традиция. Неговият Dîvân е образец за подражание за следващите поколения поети, а версията му на «Лейля и Меджнун» остава една от най-популярните интерпретации на този класически сюжет. Творчеството му е запазено в множество ръкописи, съхранявани в библиотеки и архиви в Истанбул, Техеран, Баку и други центрове, а стиховете му продължават да се превеждат и изучават.

Критика и изследвания

Съвременните литературни изследователи анализират Фузули както като класически мастер на dîvân традицията, така и като индивидуалист, който внася лична интонация и психологическа дълбочина в каноничните форми. Особено внимание се отделя на неговия езиков полиморфизъм — способността му да твори сила и изразност на три езика — и на начина, по който местните и трансрегионалните влияния се сливат в неговата поезия.

За четене и препоръки

За читателите, които искат да се запознаят с Фузули, полезно е да се започне с избрани преводи на «Лейля и Меджнун» и с антологии на неговите газели. Изследователски студии и критически издания на Dîvân осигуряват исторически контекст и бележки върху езика и метриката, които улесняват разбирането на поетичната му техника.

Основният принос на Фузули е в това, че умело съчетава класическата изразност на дîвân поезията с дълбоко човешки, често мъчително-емоционален глас, който продължава да вълнува читатели и изследователи и до днес.

Живот

Фузули е роден около 1483 г. в днешен Ирак; вероятно е роден в Карбала' или ан-Наджаф. Предците на Фузули са били от номадски произход, но семейството му отдавна се е установило в градове.

Фузули е обучаван от баща си, който е мюфтия в град Ал Хила, а след това от учител на име Рахметула. По това време той научава персийски и арабски език в допълнение към родния си азербайджански език.

Едно от малкото неща, които са известни за живота на Фузули по това време, е как той стига до своя псевдоним. Във въведението към събраните му персийски стихотворения той казва: "В началото, когато едва започвах да пиша поезия, всеки няколко дни се спирах на определен псевдоним, а след време го сменях с друг, защото се появяваше някой със същото име". В крайна сметка той се спира на арабската дума fuzûlî - която буквално означава "дързък, неподходящ, ненужен" - защото "знаеше, че това заглавие няма да бъде приемливо за никого другиго". Въпреки пейоративното значение на името обаче, то съдържа двоен смисъл - това, което в поезията на османския диван се нарича теврие (توريه) - както обяснява самият Фузули: "В речника fuzûl (ﻓﻀﻮل) е дадено като множествено число на fazl (ﻓﻀﻞ; 'учене') и има същия ритъм като 'ulûm (ﻋﻠﻮم; 'науки') и fünûn (ﻓﻨﻮن; 'изкуства')".

През 1534 г. османският султан Сюлейман I завладява от Сефевидската империя района на Багдад, където живее Фузули. Сега Фузули има възможност да стане придворен поет в рамките на османската меценатска система и той съставя редица стихотворения във възхвала на султана, в резултат на което получава стипендия. Но той не я получава наистина. Затова цитира бюрокрацията в едно от най-известните си произведения - писмото Şikâyetnâme (شکايت نامه; "Жалба"):

سلام وردم رشوت دگلدر ديو آلمادىلر

Selâm verdim rüşvet değildir deyü almadılar.

Поздравих ги, но те не го приеха, тъй като това не беше подкуп.

Загубата на стипендията означава, че Фузули никога не е бил сигурен. Той умира по време на чумна епидемия през 1556 г. в Кербала' - или от самата чума, или от холера.

Произведения на азербайджански език

• Dîvân ("Събрани стихотворения")
• Beng ü Bâde (بنگ و باده; "Хашиш и вино")
• Hadîkat üs-Süedâ (حديقت السعداء; "Градината на удоволствията")
• Dâstân-ı Leylî vü Mecnûn (داستان ليلى و مجنون; "Епопея за Лейла и Маджнун")
• Risâle-i Muammeyât (رسال ﻤﻌﻤيات; "Трактат за гатанките")
• Şikâyetnâme (شکايت نامه; "Жалба")

Произведения на персийски език

• Dîvân ("Събрани стихотворения")
• Anîs ol-qalb (انیس القلب; "Приятел на сърцето")
• Haft Jâm (هفت جام; "Седем чаши")
• Rend va Zâhed (رند و زاهد; "Хедонист и аскет")
• Resâle-e Muammeyât (رسال ﻤﻌﻤيات; "Трактат за гатанките")
• Sehhat o Ma'ruz (صحت و معروض; "Здраве и болест")

Произведения на арабски език

• Dîvân ("Събрани стихотворения")
• Matla' ul-İ'tiqâd (مطلع الاﻋﺘﻘﺎد; "Раждането на вярата")

Страница от събраните стихотворения на Фузули

Въпроси и отговори

В: Какво е истинското име на Фузули?

В: Кога е роден и кога умира Фузули?

Въпрос: На кои три езика е написал събраните си стихотворения Фузули?

В: Познавал ли е Фузули само османотурската литературна традиция?

Въпрос: Какъв е приносът на Фузули към традицията на дивашката турска литература?

В: Освен в поезията, в кои други области е бил талантлив Фузули?

Въпрос: На какъв език е написал произведенията си на турски език Фузули?

Търсене по буква