Габриел Гарсия Маркес биография, творчество и Нобелова награда
Габриел Хосе де ла Конкордия Гарсия Маркес, известен също като Габо (6 март 1927 г. - 17 април 2014 г.), е колумбийски романист, автор на разкази, сценарист и журналист.
Роден е в малкия град Аракатака, където е отгледан от дядо и баба, чиито разкази за семейни легенди, истории и местни събития оставят трайна следа в творчеството му. В ранните си години учи с идеята да се посвети на журналистиката и започва да публикува свои текстове още като млад – според собствените му спомени, пише от осемнадесетгодишна възраст. Първите му произведения и повечето разкази черпят материал от личния му опит, от детството в крайбрежния град и от наблюденията му върху колумбийското общество.
Литературна и журналистическа кариера
Маркес започва професионалния си път като журналист, работи за различни вестници и списания, както в Колумбия, така и в чужбина. Неговата журналистическа практика му дава умението да смесва репортажния подробен поглед с повествователната свобода, което по-късно става стилова отличителност на прозата му. Преместванията и работата в големи градове, както и пътуванията в Латинска Америка и Европа, обогатяват хоризонтите му и контакти с други интелектуалци и писатели.
Главни произведения и теми
Най-известен е с романите си "Сто години самота" (1967), "Есента на патриарха" (1975) и "Любов по време на холера" (1985). Книгите му са посветени предимно на сатирата, самотата, магическия реализъм, реализма и насилието.
Стилът на Маркес често се описва като магически реализъм — комбинация от фантастични или митични елементи, разказани като част от обичайната реалност. Той използва семейни саги, прекъснати хронологии, богата символика и хумор, за да изследва личните и обществените трагедии на Латинска Америка. Сред другите му значими произведения са сборници с разкази и романи като Chronicle of a Death Foretold, The General in His Labyrinth и Of Love and Other Demons, които също допринасят за международната му слава и преводи на десетки езици.
Нобелова награда и признание
През декември 1982 г. получава Нобелова награда за литература. Причината е "за неговите романи и разкази, в които фантастичното и реалистичното са съчетани в богато композиран свят на въображението, отразяващ живота и конфликтите на един континент". Наградата утвърждава Маркес като един от най-значимите писатели на XX век и засилва интереса към испаноезичната литература в световен мащаб.
Последни години и смърт
Последната си книга Маркес пише през 2004 г. Пенсионира се през май 2008 г. заради възрастта и здравето си. Някои от най-късните му произведения предизвикват както възхищение, така и полемики, но общоприето е, че те затвърждават уникалния му глас и глобалното му влияние.
От 2012 г. Маркес е болен от болестта на Алцхаймер. Живее със съпругата си Мерседес Барча в Мексико Сити. Маркес умира в Мексико Сити от пневмония. Той е на 87 години.
Наследство
Габриел Гарсия Маркес оставя богато литературно наследство: романи, разкази, журналистически текстове и сценарии, преведени на десетки езици и адаптирани за кино и театър. Творчеството му остава отправна точка за изследване на магическия реализъм и на социално-политическите реалности в Латинска Америка. Неговото влияние се усеща в поколения писатели и читатели по целия свят.
Избрана библиография (подбрано)
- Сто години самота (1967)
- Есента на патриарха (1975)
- Любов по време на холера (1985)
- Хроника на една предсказана смърт (Chronicle of a Death Foretold)
- Генералът в своя лабиринт (The General in His Labyrinth)
- Спомени за моите тъжни проститутки (Memoria de mis putas tristes, 2004)
Ранен живот
Маркес е роден в Аракатака, Колумбия. Родителите му са Габриел Елихио Гарсия и Луиза Сантиага Маркес. Баща му е фармацевт. Майка му го напуска в ранна възраст и той е отгледан от баба си и дядо си и баща си. Учи в университета в Картахена.


Маркес през 1984 г.
Кариера
Започва като журналист и написва много известни нехудожествени произведения и разкази. Маркес започва да пише на осемнайсетгодишна възраст. Започва да пише за живота си в стара къща с баба и дядо.
Най-известен е с романите си "Сто години самота" (1967), "Есента на патриарха" (1975), "Хроника на една предизвестена смърт" (1981) и "Любов по време на холера" (1985).
Действието на повечето му книги се развива в родното му място Аракатака. Той пише предимно книги за реализъм или магически реализъм. Мотивите му включват самота и насилие.
Нобелова награда
През 1982 г. получава Нобелова награда за литература "за романите и разказите си, в които фантастичното и реалистичното се съчетават в един богато композиран свят на въображението, отразяващ живота и конфликтите на един континент". Когато приема наградата, Маркес произнася реч, наречена "Самотата на Латинска Америка".


Гарсия Маркес подписва копие от "Сто години самота" в Хавана, Куба.
Скорошна работа
През 2002 г. публикува мемоарната книга Vivir para contarla - първата от планираната автобиография в три тома. През 2004 г. публикува друга книга, озаглавена "Спомени за моите меланхолични курви". Тя предизвиква много проблеми и противоречия в Иран. Тази книга е забранена в Иран.
Филми
Няколко от историите му са вдъхновили други писатели и режисьори. През 1987 г. италианският режисьор Франческо Роси режисира филма "Cronaca di una morte annunciata", базиран на "Хроника на една предизвестена смърт", написана от Маркес.
По творчеството на Гарсия Маркес са заснети няколко филма. Той също така е автор на някои сценарии за филми. Често работи с Карлос Фуентес за написването на сценарии. Известната му книга "Любов по време на холера" също е филмирана през 2007 г.
Личен живот
Маркес се запознава със съпругата си Мерседес Барча, когато двамата са в колежа. Двамата искат да се оженят, когато завършат колежа, но Маркес е изпратен в Европа. Когато се завръща, Маркес се жени за Барча през 1958 г.
Маркес има двама сина от Барча. Първият му син, Родриго Гарсия, е роден през 1959 г., една година след като Маркес и Барча се женят. Вторият му син, Гонсало, е роден през 1962 г. в Мексико. Родриго е филмов режисьор, а Гонсало е графичен дизайнер.
Маркес и семейството му пътуват с автобус до Мексико. Установяват се в Мексико сити. Маркес винаги е искал да види южната част на Съединените щати, защото тя е вдъхновила писателите на Уилям Фокнър. Маркес заживява със семейството си в Мексико сити.
Здраве
През 1999 г. Гарсия Маркес е диагностициран с рак на лимфата. Преминава през химиотерапия и бързо се възстановява. Но Маркес започва да развива странични ефекти на старостта, които довеждат до оттеглянето му през май 2008 г.
През 2012 г. Маркес се разболява от болестта на Алцхаймер. На 3 април 2014 г. Маркес е хоспитализиран в Мексико. Имал е инфекции в белите дробове и пикочните пътища и е страдал от обезводняване. По-късно Маркес получава пневмония.
Смърт
Маркес умира от пневмония на 87-годишна възраст в Мексико Сити, Мексико. Тленните му останки са кремирани на следващия ден.


Маркес през 2005 г.
.jpg)

Маркес през 2009 г.
Литературно произведение
Романи
- Листна буря (1958)
- Никой не пише на полковника (1961)
- В час на злото (1962)
- Сто години самота (1967)
- Есента на патриарха (1975)
- Хроника на една предизвестена смърт (1981)
- Любов по време на холера (1985)
- Генералът в своя лабиринт (1989)
- За любовта и други демони (1994)
- Спомени за моите меланхолични курви (2004)
Сборници с кратки разкази
- Погребението на голямата мама (1962)
- Невинна Ерендира (1972)
- Очите на едно синьо куче (1974)
- Странни пилигрими (1992)
Нехудожествена литература
- Историята на един корабокрушен моряк (1970)
- Нелегално в Чили (1986)
- Новини за едно отвличане (1996)
- Да живееш, за да разказваш (2002)


Паметна плоча на Маркес в Париж
Въпроси и отговори
Въпрос: Как е известен още Габриел Хосе де ла Конкордия Гарсия Маркес?
О: Известен е и като Габо.
В: Кога е роден и кога е починал?
О: Роден е на 6 март 1927 г. и умира на 17 април 2014 г.
В: Къде е заченат?
О: Заченат е в Аракатака, малък град в Колумбия.
В: За какво е учил първоначално?
О: Първоначално е учил за журналист.
В: За какво са основно книгите му?
О: Книгите му са предимно за сатирата, самотата, магическия реализъм, реализма и насилието.
В: Кога Маркес получава Нобелова награда за литература?
О: Получава Нобеловата награда за литература през декември 1982 г.
В: Кога Маркес написа последната си книга?
О: Последната му книга е от 2004 г.