Габриел Гарсия Маркес
Габриел Хосе де ла Конкордия Гарсия Маркес, известен също като Габо (6 март 1927 г. - 17 април 2014 г.), е колумбийски романист, автор на разкази, сценарист и журналист.
Маркес е заченат в малък град в Колумбия, Аракатака. Първоначално учи, за да стане журналист. Започва да пише на осемнадесетгодишна възраст. Първите му книги се основават на неговия живот.
Най-известен е с романите си "Сто години самота" (1967), "Есента на патриарха" (1975) и "Любов по време на холера" (1985). Книгите му са посветени предимно на сатирата, самотата, магическия реализъм, реализма и насилието.
През декември 1982 г. получава Нобелова награда за литература. Причината е "за неговите романи и разкази, в които фантастичното и реалистичното са съчетани в богато композиран свят на въображението, отразяващ живота и конфликтите на един континент".
Последната си книга Маркес пише през 2004 г. Пенсионира се през май 2008 г. заради възрастта и здравето си.
От 2012 г. Маркес е болен от болестта на Алцхаймер. Живее със съпругата си Мерседес Барча в Мексико Сити. Маркес умира в Мексико Сити от пневмония. Той е на 87 години.
Ранен живот
Маркес е роден в Аракатака, Колумбия. Родителите му са Габриел Елихио Гарсия и Луиза Сантиага Маркес. Баща му е фармацевт. Майка му го напуска в ранна възраст и той е отгледан от баба си и дядо си и баща си. Учи в университета в Картахена.
Маркес през 1984 г.
Кариера
Започва като журналист и написва много известни нехудожествени произведения и разкази. Маркес започва да пише на осемнайсетгодишна възраст. Започва да пише за живота си в стара къща с баба и дядо.
Най-известен е с романите си "Сто години самота" (1967), "Есента на патриарха" (1975), "Хроника на една предизвестена смърт" (1981) и "Любов по време на холера" (1985).
Действието на повечето му книги се развива в родното му място Аракатака. Той пише предимно книги за реализъм или магически реализъм. Мотивите му включват самота и насилие.
Нобелова награда
През 1982 г. получава Нобелова награда за литература "за романите и разказите си, в които фантастичното и реалистичното се съчетават в един богато композиран свят на въображението, отразяващ живота и конфликтите на един континент". Когато приема наградата, Маркес произнася реч, наречена "Самотата на Латинска Америка".
Гарсия Маркес подписва копие от "Сто години самота" в Хавана, Куба.
Скорошна работа
През 2002 г. публикува мемоарната книга Vivir para contarla - първата от планираната автобиография в три тома. През 2004 г. публикува друга книга, озаглавена "Спомени за моите меланхолични курви". Тя предизвиква много проблеми и противоречия в Иран. Тази книга е забранена в Иран.
Филми
Няколко от историите му са вдъхновили други писатели и режисьори. През 1987 г. италианският режисьор Франческо Роси режисира филма "Cronaca di una morte annunciata", базиран на "Хроника на една предизвестена смърт", написана от Маркес.
По творчеството на Гарсия Маркес са заснети няколко филма. Той също така е автор на някои сценарии за филми. Често работи с Карлос Фуентес за написването на сценарии. Известната му книга "Любов по време на холера" също е филмирана през 2007 г.
Личен живот
Маркес се запознава със съпругата си Мерседес Барча, когато двамата са в колежа. Двамата искат да се оженят, когато завършат колежа, но Маркес е изпратен в Европа. Когато се завръща, Маркес се жени за Барча през 1958 г.
Маркес има двама сина от Барча. Първият му син, Родриго Гарсия, е роден през 1959 г., една година след като Маркес и Барча се женят. Вторият му син, Гонсало, е роден през 1962 г. в Мексико. Родриго е филмов режисьор, а Гонсало е графичен дизайнер.
Маркес и семейството му пътуват с автобус до Мексико. Установяват се в Мексико сити. Маркес винаги е искал да види южната част на Съединените щати, защото тя е вдъхновила писателите на Уилям Фокнър. Маркес заживява със семейството си в Мексико сити.
Здраве
През 1999 г. Гарсия Маркес е диагностициран с рак на лимфата. Преминава през химиотерапия и бързо се възстановява. Но Маркес започва да развива странични ефекти на старостта, които довеждат до оттеглянето му през май 2008 г.
През 2012 г. Маркес се разболява от болестта на Алцхаймер. На 3 април 2014 г. Маркес е хоспитализиран в Мексико. Имал е инфекции в белите дробове и пикочните пътища и е страдал от обезводняване. По-късно Маркес получава пневмония.
Смърт
Маркес умира от пневмония на 87-годишна възраст в Мексико Сити, Мексико. Тленните му останки са кремирани на следващия ден.
Маркес през 2005 г.
Маркес през 2009 г.
Литературно произведение
Романи
- Листна буря (1958)
- Никой не пише на полковника (1961)
- В час на злото (1962)
- Сто години самота (1967)
- Есента на патриарха (1975)
- Хроника на една предизвестена смърт (1981)
- Любов по време на холера (1985)
- Генералът в своя лабиринт (1989)
- За любовта и други демони (1994)
- Спомени за моите меланхолични курви (2004)
Сборници с кратки разкази
- Погребението на голямата мама (1962)
- Невинна Ерендира (1972)
- Очите на едно синьо куче (1974)
- Странни пилигрими (1992)
Нехудожествена литература
- Историята на един корабокрушен моряк (1970)
- Нелегално в Чили (1986)
- Новини за едно отвличане (1996)
- Да живееш, за да разказваш (2002)
Паметна плоча на Маркес в Париж
Въпроси и отговори
Въпрос: Как е известен още Габриел Хосе де ла Конкордия Гарсия Маркес?
О: Известен е и като Габо.
В: Кога е роден и кога е починал?
О: Роден е на 6 март 1927 г. и умира на 17 април 2014 г.
В: Къде е заченат?
О: Заченат е в Аракатака, малък град в Колумбия.
В: За какво е учил първоначално?
О: Първоначално е учил за журналист.
В: За какво са основно книгите му?
О: Книгите му са предимно за сатирата, самотата, магическия реализъм, реализма и насилието.
В: Кога Маркес получава Нобелова награда за литература?
О: Получава Нобеловата награда за литература през декември 1982 г.
В: Кога Маркес написа последната си книга?
О: Последната му книга е от 2004 г.
