Уилям Фолкнър (роден като Уилям Кътбърт Фолкнър, 25 септември 1897 г. – 6 юли 1962 г.) е американски писател, считан за един от най-значимите и влиятелни творци на американската литература през ХХ век. Той е удостоен с Нобелова награда за литература през 1949 г. за огромния си принос към романа и разказа. Освен романи и кратки разкази, Фолкнър е писал и поезия, а също така е работил и като сценарист за киното. До днес творчеството му се разглежда като един от ключовите приноси към модерния роман и към литературните изследвания на американския Юг.
Роден е в Ню Олбъни (Ню Олбани), Мисисипи. Повечето от произведенията му са съсредоточени в измисления окръг Йокнапатофа (Yoknapatawpha County) — сложен, многопластов литературен свят, в който се преплитат семейни саги, расови напрежения, историческа памет и социални промени. Темите в творчеството му често включват последствията от Гражданската война в САЩ, моралните и психологически конфликти на героите, както и вътрешните монолози и фрагментираната памет.
Стилът на Фолкнър се отличава с експериментални повествователни техники: поток на съзнанието, смяна на гледни точки, сложни синтактични конструкции и използване на местни диалекти. Тези похвати разкриват вътрешния свят на героите и разрушават традиционните хронологични граници, което прави произведенията му предизвикателни, но и дълбоко въздействащи.
Някои от най-известните му произведения включват:
- The Sound and the Fury (1929) — често превеждан като „Звук и ярост“; експериментален роман, разказан чрез няколко различни съзнателни перспективи.
- As I Lay Dying (1930) — „Докато умирам“; роман, представен чрез серия от вътрешни монолози на няколко членове на едно семейство.
- Light in August (1932) — „Светлина в август“; разглежда расата, насилието и изолацията в южната общност.
- Absalom, Absalom! (1936) — „Авесалом, Авесалом!“; сложна семейна сага за амбиция, вина и разрушение.
- A Fable (1954) — за което получава първия си Пулицър за белетристика (1955).
- The Reivers (1962) — публикувано в годината на смъртта му; този роман му носи втори Пулицър след смъртта (1963).
Фолкнър има и значимо участие в киното като сценарист и консултант през 30-те и 40-те години, работейки върху адаптации и оригинални сценарии. Признанието му от Нобеловия комитет довежда и до широко обществено внимание към проблемите и възгледите, които той поставя в своите лекции и есета. В своята Нобелова лекция той говори за ролята и задължението на писателя спрямо човешката съдба и известната му мисъл за човешката устойчивост често се цитира: „Вярвам, че човекът не само ще оцелее; той ще победи.“
Фолкнър умира на 6 юли 1962 г. и оставя богато литературно наследство — над двадесет романа, многобройни разкази, есета и сценични текстове. Влиянието му върху съвременната литература е огромно: неговите техники и теми продължават да формират изследванията на повествованието, а произведенията му се изучават и превеждат по целия свят.