Джордж Ледярд Стебинс (1906–2000) — американски ботаник и еволюционен генетик

Джордж Л. Стебинс — водещ американски ботаник и еволюционен генетик; ключов автор на "Вариации и еволюция при растенията", формирал модерната теория на видообразуването.

Джордж Ледярд Стебинс младши (6 януари 1906 г. – 19 януари 2000 г.) е американски ботаник и генетик, смятан за един от водещите еволюционни биолози на XX век. Завършва с докторска степен по ботаника в Харвардския университет през 1931 г. По-късно продължава кариерата си в Калифорнийския университет в Бъркли, където развива изследванията си и допринася за синтеза между растителната еволюция и генетиката. Стебинс комбинира полеви наблюдения, цитогенетични изследвания и систематика, за да изгради цялостна картина на процесите, които формират видовото разнообразие при растенията.

Научен принос

Най-важната му публикация е книгата "Вариации и еволюция при растенията", (първо издание 1950 г.), която обединява съвременните тогава познания по генетика с теорията на Дарвин за естествения подбор и дава систематично обяснение на видообразуването на растенията. Тази работа:

• поставя растителната еволюция в рамките на съвременния еволюционен синтез;
• интегрира данни от морфологията, хромозомната цитология и полевите наблюдения;
• предлага механизми и хипотези за поява на нови растителни видове, като акцентира върху ролята на хибридизацията и полиплоидията;
• дава насоки и идеи за по-нататъшни изследвания в еволюционната биология на растенията.

Книгата му има трайно научно и методологическо влияние и се цитира като основополагащ труд за интегрирането на ботаниката в модерния еволюционен синтез. Според Ернст Майр "малко по-късни трудове, занимаващи се с еволюционната систематика на растенията, не са били много дълбоко повлияни от работата на Стебинс".

"Повече от всичко друго книгата на Стебинс, "Вариации и еволюция при растенията", въведе ботаниката в синтеза. Тя имаше същото въздействие в ботаниката, както книгата на Добжански в популационната генетика, като интегрираше широко разпръснатата литература за еволюцията на растенията и даваше изобилни предложения за по-нататъшни изследвания".

Хибридизация, полиплоидия и видообразуване

Стебинс отделя значително внимание на ролята на хибридизацията и полиплоидията във видообразуването. Той показва, че при много растения тези процеси могат да доведат до бързо възникване на репродуктивно изолирани линии и до увеличаване на генетичното и морфологичното разнообразие. Неговите изследвания стимулират по-нататъшни цитогенетични и популационно-генетични проучвания, които доказват централната роля на хромозомните промени в еволюцията на флората.

Обществена дейност, образование и награди

Освен научната си дейност, Стебинс участва активно в научно-популяризаторска и образователна работа. Той е участвал в разработването на научни програми с еволюционна насоченост за калифорнийските гимназии и в инициативи за опазване на редки и застрашени растения в щата. Стебинс е избран за член на Националната академия на науките и е удостоен с Националния медал за наука, сред други отличия за приноса си.

Наследство и значение

Наследството на Стебинс се състои в утвърждаването на рамка за изследване на растителната еволюция, която остава валидна и днес. Неговите идеи продължават да влияят върху систематиката, популационната генетика, цитологията и опазването на растителното разнообразие. Учението му за значението на хибридизацията и полиплоидията е в основата на много съвременни изследвания и приложения в еволюционната биология и растителната систематика.

UC Berkeley

През 1935 г. Стебинс получава предложение за изследователска позиция в Калифорнийския университет в Бъркли, където работи заедно с генетика Е.Б. Бабкок. Бабкок се нуждае от помощ в голям проект, финансиран от Рокфелер, за генетиката и еволюцията на растенията от рода Crepis. Crepis често се хибридизира, проявява полиплоидия и може да създава семена без оплождане (процес, известен като апомиксис). Сътрудничеството между Бабкок и Стебинс води до появата на множество статии и две монографии.

Прегледът на Stebbins, "Значението на полиплоидията в еволюцията на растенията", показва как полиплоидията е важна за развитието на големи, сложни и широко разпространени родове. Разглеждайки историята на полиплоидията в растителните семейства, той твърди, че полиплоидията е била често срещана само при многогодишните тревисти растения, но рядко срещана при дървесните растения и едногодишните растения. В този смисъл полиплоидите са играли консервативна роля в еволюцията, тъй като проблемите с плодовитостта са възпрепятствали възпроизвеждането на нов генетичен материал, който би могъл да доведе до нова линия на еволюция. Тази работа е продължена през 1947 г. в статията Types of polyploids: their classification and significance, в която са описани идеите на Stebbins за ролята на палеополиплоидията в еволюцията на покритосеменните растения. Той твърди, че броят на хромозомите може да бъде полезен инструмент за изграждане на филогении. Тези прегледи бяха изключително влиятелни и помогнаха на други хора да изследват ролята на полиплоидията в еволюцията.

През 1939 г., с подкрепата на Бабкок, Стебинс става редовен професор в катедрата по генетика в Калифорнийския университет в Бъркли, след като катедрата по ботаника не успява да го повиши. Стебинс води курс по еволюция. По време на подготовката си той се вълнува от изследвания, съчетаващи генетиката и еволюцията. Стебинс насочва изследванията си към еволюцията. През 1946 г. той се включва в Обществото за изследване на еволюцията и е един от малкото ботаници в новата организация.

Работи върху генетиката на тревата, отглеждана за паша, като изследва полиплоидията и еволюцията на семейство Poaceae (треви). Създава изкуствен автотетраплоиден тревен вид от диплоидния вид Ehrharta erecta чрез третиране с препарата за удвояване на хромозомите колхицин. Той успява да създаде растението на полето и след 39 години полеви опити установява, че тетраплоидът не е толкова успешен, колкото диплоидният му родител в непроменяща се среда.

 
Триъгълникът показва как хибридизацията и полиплоидията са довели до появата на нови видове при Brassica. Хромозомите от всеки от геномите А, В и С са представени с различни цветове. Карикатурата показва произхода на видовете AABB, AACC и BBCC, които имат хромозомни набори от своите предци AA, BB и CC. Оригинална работа на Майк Джоунс за Уикипедия.  

Въпроси и отговори

В: Кой е Джордж Ледярд Стебинс?

В: Къде получава докторската си степен?

В: Коя е най-важната му публикация?

В: Какво влияние оказва тази книга върху ботаниката?

В: Какви други области е изследвал Стебинс?

В: Какви награди е получил по време на кариерата си?

В: С какви други дейности се е занимавал?

Търсене по буква