Г. Ледярд Стебинс | Американски ботаник и генетик
Джордж Ледярд Стебинс младши (6 януари 1906 г. - 19 януари 2000 г.) е американски ботаник и генетик. Той е един от водещите еволюционни биолози на XX век. Стебинс получава докторска степен по ботаника от Харвардския университет през 1931 г. Следва в Калифорнийския университет в Бъркли, където работата му води до синтез на растителната еволюция и генетиката.
Най-важната му публикация е "Вариации и еволюция при растенията", която съчетава генетиката и теорията на Дарвин за естествения подбор, за да опише видообразуването на растенията. Тя спомага за формирането на съвременния еволюционен синтез и все още представлява рамка за изследвания в областта на еволюционната биология на растенията. Според Ернст Майр "малко по-късни трудове, занимаващи се с еволюционната систематика на растенията, не са били много дълбоко повлияни от работата на Стебинс".
"Повече от всичко друго книгата на Стебинс, "Вариации и еволюция при растенията", въведе ботаниката в синтеза. Тя имаше същото въздействие в ботаниката, както книгата на Добжански в популационната генетика, като интегрираше широко разпръснатата литература за еволюцията на растенията и даваше изобилни предложения за по-нататъшни изследвания".
Той също така изследва и пише много за ролята на хибридизацията и полиплоидията във видообразуването и еволюцията на растенията; работата му в тази област оказва трайно влияние върху изследванията в областта.
Стебинс е избран за член на Националната академия на науките, удостоен е с Националния медал за наука. Участва в разработването на научни програми, базирани на еволюцията, за калифорнийските гимназии, както и в опазването на редки растения в този щат.
UC Berkeley
През 1935 г. Стебинс получава предложение за изследователска позиция в Калифорнийския университет в Бъркли, където работи заедно с генетика Е.Б. Бабкок. Бабкок се нуждае от помощ в голям проект, финансиран от Рокфелер, за генетиката и еволюцията на растенията от рода Crepis. Crepis често се хибридизира, проявява полиплоидия и може да създава семена без оплождане (процес, известен като апомиксис). Сътрудничеството между Бабкок и Стебинс води до появата на множество статии и две монографии.
Прегледът на Stebbins, "Значението на полиплоидията в еволюцията на растенията", показва как полиплоидията е важна за развитието на големи, сложни и широко разпространени родове. Разглеждайки историята на полиплоидията в растителните семейства, той твърди, че полиплоидията е била често срещана само при многогодишните тревисти растения, но рядко срещана при дървесните растения и едногодишните растения. В този смисъл полиплоидите са играли консервативна роля в еволюцията, тъй като проблемите с плодовитостта са възпрепятствали възпроизвеждането на нов генетичен материал, който би могъл да доведе до нова линия на еволюция. Тази работа е продължена през 1947 г. в статията Types of polyploids: their classification and significance, в която са описани идеите на Stebbins за ролята на палеополиплоидията в еволюцията на покритосеменните растения. Той твърди, че броят на хромозомите може да бъде полезен инструмент за изграждане на филогении. Тези прегледи бяха изключително влиятелни и помогнаха на други хора да изследват ролята на полиплоидията в еволюцията.
През 1939 г., с подкрепата на Бабкок, Стебинс става редовен професор в катедрата по генетика в Калифорнийския университет в Бъркли, след като катедрата по ботаника не успява да го повиши. Стебинс води курс по еволюция. По време на подготовката си той се вълнува от изследвания, съчетаващи генетиката и еволюцията. Стебинс насочва изследванията си към еволюцията. През 1946 г. той се включва в Обществото за изследване на еволюцията и е един от малкото ботаници в новата организация.
Работи върху генетиката на тревата, отглеждана за паша, като изследва полиплоидията и еволюцията на семейство Poaceae (треви). Създава изкуствен автотетраплоиден тревен вид от диплоидния вид Ehrharta erecta чрез третиране с препарата за удвояване на хромозомите колхицин. Той успява да създаде растението на полето и след 39 години полеви опити установява, че тетраплоидът не е толкова успешен, колкото диплоидният му родител в непроменяща се среда.
Триъгълникът показва как хибридизацията и полиплоидията са довели до появата на нови видове при Brassica. Хромозомите от всеки от геномите А, В и С са представени с различни цветове. Карикатурата показва произхода на видовете AABB, AACC и BBCC, които имат хромозомни набори от своите предци AA, BB и CC. Оригинална работа на Майк Джоунс за Уикипедия.
Книги
- Вариации и еволюция при растенията (1950)
- Процеси на органичната еволюция (1966)
- Основи на прогресивната еволюция (1969)
- Хромозомна еволюция при висшите растения (1971) ISBN 0-7131-2287-0
- Цъфтящи растения: еволюция над нивото на видовете (1974) ISBN 0-674-30685-6
- Еволюция, с Добжански, Аяла и Валентин (1977)
Въпроси и отговори
В: Кой е Джордж Ледярд Стебинс?
О: Джордж Ледярд Стебинс-младши е американски ботаник и генетик, един от водещите еволюционни биолози на XX век.
В: Къде получава докторската си степен?
О: През 1931 г. получава докторска степен по ботаника от Харвардския университет.
В: Коя е най-важната му публикация?
О: Най-важната му публикация е "Вариации и еволюция при растенията", която съчетава генетиката и теорията на Дарвин за естествения подбор, за да опише видообразуването на растенията.
В: Какво влияние оказва тази книга върху ботаниката?
О: Тази книга има същото въздействие върху ботаниката като книгата на Добжански в областта на популационната генетика, като интегрира широко разпръснатата литература за еволюцията на растенията и дава многобройни предложения за по-нататъшни изследвания.
В: Какви други области е изследвал Стебинс?
О: Той също така изследва и пише много за ролята на хибридизацията и полиплоидията във видообразуването и еволюцията на растенията; работата му в тази област има трайно влияние върху изследванията в областта.
В: Какви награди е получил по време на кариерата си?
О: Избран е за член на Националната академия на науките, удостоен е с Националния медал за наука.
В: С какви други дейности се е занимавал?
О: Участвал е в разработването на научни програми за гимназиите в Калифорния, основани на еволюцията, както и в опазването на редките растения в този щат.
