Фуджита Тойохачи (на канджи: 藤田豊八；Хирагана: ふじたとよはち) е японски историк, писател, професор по история на Източна Азия и виден колекционер. Живее от 19 октомври 1869 г. до 15 юли 1929 г. Той е от префектура Токушима. Неговият (китайски) псевдоним е Джианфън / Кенфу (劍峰).
Живот и академична кариера
Фуджита Тойохачи е активен през втората половина на XIX и началото на XX век — период на интензивни културни и научни връзки между Япония и Китай. Той е сред японските учени, които се занимават систематично с историята на Източна Азия и с образователни инициативи в региона. Основава училище в Дзянсу, Китай, и работи като преподавател в Пекинския университет (Императорския университет, 京師大學堂), където възпитава студенти в областта на източноазиатската история и култура.
Научни трудове и теми на изследване
Сред по-известните му публикации са учебникът за средно образование "Средно образование, история на Източна Азия" (中等教育東洋史) и монографията за историческите връзки между Изтока и Запада "Изследвания върху историята на Изтока и Запада" (Interactions《東西交涉史之研究（東西交渉史の研究）》). В трудовете си той разглежда политическите, културните и търговските взаимодействия в Източна Азия и ролята на образованието за укрепване на регионалните познания и връзки. Неговите изследвания са ориентирани както към научна публика, така и към учебни цели, с акцент върху систематизацията на историческите данни и източниците.
Колекционерска дейност и наследство
Фуджита е известен и като страстен колекционер на китайски книги и ръкописи — събира над 1 700 тома, обхващащи класика, исторически и географски трудове, документи и редки издания. След смъртта му тази колекция е предадена на Тойо Бунко (東洋文庫), където е разгледана и систематизирана като специален отдел под името "Библиотека на Фуджита". Колекцията остава ценен източник за изследователи на Източна Азия и допринася за развитието на японските и международните изследвания в областта.
Фуджита Тойохачи остава в историята като учен и преподавател, който свързва академичните традиции на Япония и Китай и съдейства за съхраняване и изучаване на източноазиатското книжно наследство. Неговите трудове и събрани материали продължават да бъдат използвани от изследователи и студенти и до днес.