Пирон — определение, видове и история на металния пирон

Пиронът е метален предмет с плоска глава и дълъг, остър връх, предназначен за забиване в материал с цел свързване или фиксиране. За забиването му обикновено се използва чук или пистолет за пирони, а за окончателно потапяне на главата се прилага и специален инструмент – сет пирон (nail set). Пироните служат за съединяване на два или повече елемента (често дървени), но имат и широка гама спомагателни приложения – монтаж, дърводелство, покривни и строителни работи, декоративни и реставрационни дейности.

Определение и части

Всеки пирон има няколко основни елемента: глава (плоска, потъваща/загребваща, декоративна), враще/тяло (shank) — гладко или набраздено, и остър връх. Някои пирони имат специална форма на тялото (въртящи се, винтовидни или с пръстенчета) за по-добра сцепляемост с материала.

Видове пирони

  • Ковани (ковачни) пирони — традиционно изработвани ръчно; характерни със заострена форма и неравна повърхност.
  • Изрязани (cut) пирони — правени чрез изрязване от лист метал; по-плоски и подходящи за дърводелски приложения в 19-и и началото на 20-и век.
  • Телени пирони (wire nails) — най-разпространеният съвременен тип, изтеглен от тел; произвеждат се в голям диапазон от форми и размери.
  • Специализирани пирони — покривни (roofing nails), тухлени/бетонни, декоративни, дървени гвоздеи за използване с мебелен тапицер и др.
  • Форми на главата — плоска, кръгла, овална, потъваща (countersunk) за фуговане и прикриване.
  • Форми на тялото — гладко, с пръстенчета (ring-shank), винтовидно (spiral) — за допълнително задържане в материала.

История

Историята на ноктите се дели на три основни периода, които отразяват технологичните промени в производството:

  1. Ръчно изкован (кован) гвоздей (от предисторията до 19 век)
  2. Изрязани нокти (около 1800-1914 г.)
  3. Телени гвоздеи (приблизително от 1860 г. до наши дни)

Ноктите датират поне от Древен Египет - бронзовите нокти, открити в Египет, са датирани от 3400 г. пр. В Библията се споменават нокти. Цар Давид дава желязо за направата на пирони за храма на Соломон.

Римляните са използвали много гвоздеи. Римската армия оставя седем тона пирони при евакуацията на крепостта Инхтутил в Пъртшър, Шотландия, през 86 или 87 г. от н.е. Вследствие на индустриализацията през 19-и век механизираното производство на изрязани и по-късно телени пирони довежда до масова достъпност и стандартизация на размерите.

Материали и покрития

Най-често пироните се произвеждат от стомана (обикновена или въглеродна), но има и варианти от неръждаема стомана, мед, месинг или поцинкована стомана. За защита от корозия и за специални приложения се използват покрития като:

  • горещо поцинковане (галванизация) — за външни и покривни работи;
  • фосфатно или химическо покритие — за подобрена адхезия със строителни лепила;
  • цементово (cement-coated) покритие — често при използване в бетон;
  • лак или декоративно покритие — при видими финишни работи.

Производство и размери

Съвременните телени пирони се произвеждат чрез изтегляне на тел, оформяне на глава и заточване. Размерите се означават с дължина (инчове или милиметри) и дебелина (gauge или мм). За дърводелството се използват къси до средни дължини, докато за конструкции и покривни работи — по-дълги и дебели пирони.

Приложения и инструменти

Пироните се използват в:

  • дърводелство и производство на мебели;
  • строителство и монтаж на обшивки, дюшеме, рамки;
  • покривни работи и монтаж на керемиди/шифер;
  • работа с бетон и зидария (специални тухлени/бетонни пирони);
  • декоративни и реставрационни приложения.

Освен чук и пистолет за пирони, за работа с пирони се използват клещи, длета, щипци и лостове (като длетото на чука или лом) за изваждане и корекция.

Премахване, повторна употреба и рециклиране

Премахването на пирони често става с опън с чук и длето или с помощта на стопорни инструменти за изваждане. Пироните, които не са деформирани, могат да бъдат повторно използвани. Металните пирони са напълно рециклируеми и след събиране могат да се предадат за метално рециклиране, което намалява отпадъците и енергийните разходи за производство на нов метал.

Безопасност

  • Носете защитни очила при забиване и изваждане на пирони.
  • Дръжте ръцете далеч от мястото на удрянето; използвайте държачи за малки пирони.
  • При работа с пистолет за пирони спазвайте инструкциите на производителя и използвайте подходящи защитни средства.
  • Проверявайте за кабели или тръби преди забиване в стени.

Пиронът е прост, но незаменим елемент в строителството и занаятчийството — от древността до днес. Разбирането на видовете, материалите и правилната употреба помага за избор на подходящ пирон за всяка задача и за постигане на по-здраво и дълготрайно съединение.

НоктиZoom
Нокти

Въпроси и отговори

В: Какво представлява пиронът?


О: Пиронът е метален предмет с плоска глава и дълъг остър връх, който се използва за съединяване на два предмета.

В: Как се поставя пирон в друг предмет?


О: За забиването на пирон в друг предмет се използва чук или пистолет за пирони.

В: Кои са трите периода в историята на пирона?


О: Трите периода в историята на гвоздея са: ръчно кован гвоздей (от предисторията до XIX век), рязан гвоздей (приблизително от 1800 г. до 1914 г.) и телени гвоздеи (приблизително от 1860 г. до наши дни).

Въпрос: Кой е най-ранният известен документ за пирони?


О: Бронзовите гвоздеи, открити в Египет и датиращи от 3400 г. пр. н. е., са най-ранните известни документи за гвоздеи.

В: Има ли някакви сведения за пирони в Библията?


О: Да, в Библията се споменават гвоздеи. Цар Давид дава желязо за направата на пирони за Соломоновия храм.

В: Колко широко са използвали гвоздеите римляните?


О: Римляните са използвали много гвоздеи. Римската армия оставя седем тона пирони, когато евакуира крепостта Инхтутил в Пъртшир, Шотландия, през 86 или 87 г. от н.е.

В: На колко години са ръчно изкованите (ковани) гвоздеи?


О: Ръчно кованите гвоздеи датират от праисторията до XIX век.

AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3