Соломоновият храм в Йерусалим — Първият храм: история и значение
Открийте историята и духовното значение на Соломоновия храм в Йерусалим — Първият храм, неговата архитектура, роля в Израил и библейската символика.
Соломоновият храм, наричан още Първият храм, според еврейската Библия е първият постоянен храм, който израилтяните построяват за Бога. По библейски разказ храмът е издигнат по време на управлението на цар Соломон на мястото на царския дворец в Йерусалим и служи едновременно като „царски дворец на Бога“ и като централен култов център за народа на Израил. В Книгата на Царете се предава думите на Господ към Соломон: "Аз осветих (направих специален или чист) този храм ... като поставих името Си там завинаги. Очите Ми и сърцето Ми винаги ще бъдат там" (1 Царе 9:3). Храмът е създаден по модела на скинията и според библейските описания е разделен на три основни зони: Пресвятото място (Кодеш ха-Кодашим), Святото място (Кодеш) и външния двор. Той е издигнат на мястото на гумното на иевусееца Арауна, което според текста Давид е купил, за да построи олтар на Бога (Давид, в библейския разказ).
История и строеж
Според библейската хронология храмът е построен през периода на управлението на Соломон (ок. X век пр.н.е.). Главни участници в строителството са местни работници и срещащ се в текста помощник-ремесленик от Тир, известен като Хирам (или Хирам-аби), който доставя кедър и майсторство. Материалите включват камък за основите и дърво (предимно кедър от Ливан), покрито със злато. Библейските текстове посочват точни измерения и декоративни елементи — вътрешни мебели като Масата за хляб на присъствието, Златният светилник (менора), Олтарът на кадилниците и най-вече ковчега на Завета, който се е намирал в Пресвятото място според традицията.
Устройство и архитектурни особености
- Пресвято място (Кодеш ха-Кодашим) — най-вътрешното помещение, където според Библията е стоял ковчегът на Завета; достъпът е бил забранен на обикновените свещеници и само върховният свещеник влизал веднъж в годината на Йом Кипур.
- Свято място (Кодеш) — пространството пред Пресвятото място, в което са стоели менората, масата за хляб и олтарът на кадилниците.
- Външен двор — в него е бил разположен големият бронзов жертвениц и мястото за принасяне на жертви и събиране на вярващите.
При входа на храма са стояли двата стълба — Яхин и Боаз, украсени и символично значими. Според описанията вътрешността е била богато покрита със злато и резби на растителни и животински мотиви, а над Пресвятото място са били поставени огромни херувими.
Религиозна роля и практики
Соломоновият храм е бил център на жертвоприношенията и обредния живот: ежедневни и ежегодни жертвоприношения, служби на свещениците от племето Левиевото свещенство и седемте празника (празници като Пасха, Шавуот и Сукот) са привличали поклонници към храма. Храмът символизирал божественото присъствие (шехина) над народа и легитимирал царската власт като поставена под божествена опека.
Разрушение, наследство и втори храм
Първият храм е разрушен от вавилонците под управлението на Навуходоносор II през 586 г. пр.н.е., когато Йерусалим е превзет и голяма част от населението е изведено в плен. Това разрушение е повратна точка в еврейската история и начало на Вавилонския плен. След реставрацията на персийската власт и указа на Кир Велики, част от изгнаните се връщат в Иудея и в края на VI — началото на V век пр.н.е. се издига Вторият храм (управлението на Зоровавел), който по-късно е мащабно реконструиран и разширен от цар Хирод Велики (наричан Херодовия храм). Този втори комплекс също е разрушен — през 70 г. сл. Хр. от римляните.
Археология и историческа оценка
По отношение на материалните доказателства ситуацията е сложна: достъпът за археологически разкопки точно върху Храмовия хълм (Хар-хашем) е силно ограничен поради религиозни и политически причини, което намалява възможностите за директни находки от мястото. Въпреки това извън Хълма археолозите откриват следи от градско развитие в Йерусалим от края на II хил. пр.н.е. и X век пр.н.е., които някои изследователи смятат за подкрепа за съществуването на централизирана власт и голям храмов комплекс в епохата на Соломон. Други учени споделят по-приглушена позиция и поставят под въпрос традиционните описания за величието и мащабите на постройката, разглеждайки част от библейките текста като по-късна ретроспекция.
Значение и памет
Соломоновият храм остава мощен символ в религиозната памет на еврейството — като централен храм, място на Божественото присъствие и обект на пророчески надежди за бъдещо възстановяване. Той е важна отправна точка и за християнската и за ислямската традиции, тъй като мястото (Храмовият хълм) запазва своя религиозен и политически статут през вековете. Част от наследството му — например идеята за божествен дом и свято място — продължава да влияе върху богослужебните практики и символиката в юдаизма и извън него.
В центъра на древния Йерусалим се намира известният Соломонов храм.
Исторически доказателства
Според светските историци храмът е завършен през 957 г. пр.н.е. Вавилонците го разрушават през 587 или 586 г. пр.н.е. В равинската литература се казва, че храмът е стоял 410 години. Според съчинението "Седер Олам Рабах", написано през II в. от н.е., храмът е построен през 832 г. пр.н.е. и разрушен през 433 г. пр.н.е. (3338 г. от н.е.). Това е с 165 години по-късно от светските оценки.
Досега не са открити категорични археологически доказателства за Соломоновия храм, а единствената информация за Първия храм в Йерусалим се съдържа в библейските книги Исус Навин, Съдии, 1-2 Царе и 1-2 Царе.
Библейско описание
Подготовка за построяването на храма
Отначало цар Давид иска да построи храм за Бога, но според Библията Бог му казва чрез пророк Натан: "Недей да строиш дом за Моето име, защото си воин и си пролял кръв." Въпреки това той избира Соломон да построи храма. Преди смъртта си Давид дава на сина си Соломон плановете за построяването на храма, както и инструкции за свещениците и левитите и за цялата работа по обслужването на храма. Той също така даде собствените си пари на Соломон, за да помогне за построяването на храма, и помоли народа да помогне, като даде парични дарове.
Цар Соломон изпрати послание до тирския цар Хирам, който беше приятел на баща му Давид и му беше изпратил много дърва, за да построи двореца си. В това послание Соломон казва, че иска да построи храм за Господа, и моли Хирам да му изпрати дърва. Хирам каза, че ще го направи, ако Соломон даде храна за цената на дървата и работата, която хората вършат. Така Хирам даде на Соломон всички кедрови и борови трупи, които той искаше, а Соломон даде на Хирам пшеница за семейството му и двадесет хиляди бани (около 115 000 галона или 434 000 литра) зехтин. Цар Хирам отсякъл дървата и ги изпратил на салове на място, наречено Йопия. Оттам те можеха да отнесат дървата до Йерусалим.
Изграждане на храма
Според Библията: "В 480-ата година, след като израилтяните излязоха от Египет, в четвъртата година от царуването на Соломон над Израил, във... втория месец, той започна да строи храма Господен." (1 Царе 6:1) Цар Соломон доведе Хурам-Аби, чиято майка беше вдовица от Нефталимовото племе (едно от израилските племена), а баща му беше човек от Тир и човек, който беше майстор на бронз. Хурам беше много добър във всички видове работа. Във 2 Летописи 2:7 се казва, че той е "...умеел да работи със злато и сребро, бронз и желязо, както и с пурпурна, малинова и синя прежда". Особено добър е бил в работата с бронз. Когато цялата работа, която цар Соломон беше свършил за храма, беше завършена, той донесе нещата, които баща му Давид беше дал на Бога, и ги сложи в съкровищниците на храма. И така, "в единадесетата година, в месец Бул, осмият месец, храмът беше завършен във всичките му подробности според спецификациите му". (1 Царе 6:38 NIV)
Посвещаване на храма
Когато храмът бил завършен, цар Соломон донесъл ковчега на Господния завет в храма и накарал целия израилски народ да дойде там, а те принесли в жертва толкова много овце и говеда, че "не могат да бъдат записани и преброени". Тогава облак изпълни храма - както Бог се показа на скинията на планината Синай, така сега се показа в храма в облак. Тогава цар Соломон възхвалява Бога. Той произнесе молитва за посвещение (отдаване на Бога) пред израилския народ. Помолил Бога да спази обещанието си към цар Давид да остави синовете на цар Давид да управляват вечно (което според християнството става реалност, когато Исус, синът на Давид, умира за човечеството); след това добавил: "Но дали Бог наистина ще живее на земята? Небесата, дори най-високото небе, не могат да те поберат. Колко по-малко този храм, който построих!" - напомняйки на хората, че Бог не е обвързан с храма и не може да бъде задържан, въпреки че е решил да дойде и да живее с народа на Израел по специален начин. След това той помоли Бог да отговори на израилтяните, когато се молят към или в храма; да чуе от небето, когато някой съгреши или в Израил дойдат врагове, или в земята настъпи суша или глад, "...каквото и бедствие или болест да настъпи, и когато се отправи молитва или молба (искане за нещо, молба) от някой от Твоя народ Израил... тогава чуй от небето, Твоето обиталище. Прощавай и действай; постъпвай с всеки човек според всичко, което върши, тъй като Ти познаваш сърцето му (защото само Ти познаваш сърцата на всички хора), така че те да се боят от Теб през цялото време, докато живеят в земята, която си дал на бащите ни" (1 Царе 8:38-40). След това Соломон се изправи и благослови израилския народ, и принесе жертви на Бога: "двадесет хиляди глави едър рогат добитък и сто и двадесет хиляди овце и кози. Така царят и всички израилтяни осветиха храма на Господа" (1 Царе 8: 63, СИ).
Бог идва при Соломон
Според Библията, когато Соломон завършил строежа на храма, Бог му се явил и казал: "Чух молитвата и молбата, която отправи пред Мен... Очите Ми и сърцето Ми винаги ще бъдат там [в храма, който си направил]." Бог обаче също така предупреждава Соломон колко е важно да се подчинява на Божия завет (обещание), за да се радва на неговите благословии, а не на проклятията му. Това било необходимо, защото Бог дал на Соломон власт и богатство, които много пъти карали хората да забравят за обещанието, което Бог бил дал с тях.
Освен това Соломон даде на тирския цар Хирам 20 града в Галилея, защото Хирам му беше дал всичкия кедър, бор и злато, които му бяха нужни. Но на Хирам не му харесаха градовете, които му беше дал Соломон, и той каза: "Какви са тези градове, които ми даде, братко мой?" (1 Царе 9:13, NIV) Той ги нарече Земя Кабул (което звучи като еврейското "добър за нищо"). Вероятно Соломон е задлъжнял на Хирам повече, отколкото е мислел в началото, затова е дал градовете на тирския цар Хирам в знак, че ще му плати по-късно. Във 2 Летописи 8:1-2 се казва, че по-късно, когато Соломон забогатява - може би заради експедицията до Офир (1 Цар 9:26-28;10-11) или посещението на Савската царица.
Соломон и старейшините на Израил с радост планират да построят храм за ГОСПОДА.
Соломон се молеше на Бога: "Господи, Боже на Израил, няма Бог като Теб нито на небето горе, нито на земята долу - Ти, Който пазиш завета (обещанието) на любовта си с Твоите слуги, които продължават с цялото си сърце да вървят по Твоя път... с устата Си си обещал и с ръката Си си го изпълнил (сбъднал) - както е днес."
Дизайн
Соломоновият храм се намираше до царския дворец. Планът на етажа е бил като повечето западносемитски видове планове. Ранен пример за етаж, разделен на улам, хекал и дебир (портик, главна зала и вътрешно светилище), е открит в сирийската Ебла (ок. 2300 г. пр. Хр.) и много по-късно, но по-скоро по времето на Соломон, в Тел Тайнат в басейна на Оронт (ок. 900 г. пр. Хр.). Подобно на Соломоновия, по-късният храм е с три отделения има две колони на входа (в Соломоновия дворец те се наричат Якин и Боаз) и е в непосредствена близост до царския дворец.
Ковчегът на Божия завет беше поставен във вътрешното светилище - Светая Светих - който беше дълъг, широк и висок около 30 фута (около 9 метра), покрит с чисто злато. Соломон използва много злато в храма: вероятно това е така, защото яркото злато символизира славата на Бога и Неговия небесен храм (Откр. 21:10-11, 18, 21). Във вътрешността на храма били издълбани херувими, палми и цветя. Това е напомняне за Едемската градина, в която хората вече не можели да живеят заради греха си. Храмът е символ на това, че чрез него израилтяните могат да се върнат в рая.
Това е Бронзовото море - голям метален басейн, използван от жреците, за да се почистват. Той се крепеше на 12 бика.
Нещата в храма
Някои днешни открития повтарят думите от 1 Царе 6-7.
Подвижен бронзов басейн
При археологическите разкопки в Кипър е намерен нещо, което много прилича на подвижния умивалник на колела, използван в двора на храма.
Маса за хляба на присъствието
В Мегидо е намерен каменен олтар с четири рога по ъглите. Той показва добра представа за това как е изглеждал златният олтар в храма. Масата за Хляба на присъствието също е била изработена от злато. Хлябът на присъствието (дванадесет парчета хляб, по едно за всяко израилево племе), символизирал постоянното приношение на Бога, чрез което Израил показвал, че дава на Бога това, което е спечелил с труда си, и че всичко, което Израил е получил, е било Божия благословия.
Стойка за лампа
В храма имаше десет светилника, по пет от всяка страна на светилището(1 Царе 7:49). Подобни лампи са открити на много места в Палестина, включително в Хазор и Дотан.
Свързани страници
- Соломон
- Дейвид
- Храмът в Ерусалим
Въпроси и отговори
В: Кой е първият храм, построен от израилтяните?
О: Според еврейската Библия Соломоновият храм е първият храм, който израилтяните построяват за Бога. Наричан е още Първият храм и е построен за първи път от Соломон.
Въпрос: Къде се е намирал той?
О: Храмът е стоял до двореца на цар Соломон и е служил както за Божия царски дворец, така и за център на поклонение на Израил.
В: Какво е казал Бог за него?
О: Господ каза на Соломон: "Аз осветих (направих специален или чист) този храм ... като поставих името Си там завинаги. Очите Ми и сърцето Ми винаги ще бъдат там" (1 Царе 9:3).
В: Какво символизира той?
О: Храмът е символ на святост и царственост, който напомня на израилтяните, че Бог е специалният глава на Израил.
В: Какъв е неговият модел по подобие на другите храмове по онова време?
О: Първият храм е изграден по модела на други храмове по онова време, включително скинията, които са разделени на три важни зони - Пресвято място, Свято място и външен двор.
Въпрос: Къде в Йерусалим го построиха?
О: Построиха го на гумното на Арауна в Йерусалим, където цар Давид беше купил земя, за да построи олтар на Бога.
обискирам