Книгите на царете (1 и 2 Царе) — история на израелските и юдейските царе
Книгите на царете (1 и 2 Царе) — подробно разказване на историята на израелските и юдейските царе от Соломон до вавилонското изгнание.
Книгите на царете (в християнските издания разделени на 1 и 2 Царе) са централна част от Стария завет. И юдаизмът, и християнството ги включват в своя канон и ги разглеждат като важен историко-религиозен източник за историята и вярата на Израил и Юда. В еврейската традиция тези книги са част от т.нар. „Бивши пророци“ и обикновено се обединяват в една книга под името „Мелахим“ (Царе), докато в повечето християнски издания са разделени на две тома.
Състав и авторство
Авторството е анонимно; днешните изследвания често свързват текста с т.нар. деутерономистична традиция — историческа и богословска редакция, формирана и компилирана в периода на вавилонското изгнание (VI в. пр. Хр.) или малко преди него. Тези редактори използват по-стари хроники, официални регистри, пророчески материали и устни предания, за да създадат обобщена история на царете и делата им.
Съдържание и хронология
Книгите проследяват развитието на израелското монархическо управление от края на царуването на Давид и широкото описание на управлението на Соломон до падението на Юдея и пленението в Вавилон — период от приблизително 450 години. След управлението на Соломон се разказва за разделянето на единното царство на Северно (Израил) и Южно (Юдея) царство и за по-нататъшната им съдба: възходи и падения, стихийни събития, външни нападения и религиозни реформи.
Главни личности и събития
Сред ключовите фигури са Соломон — строител на Храма в Ерусалим, роби и политики; пророците, които често конфронтират царете; и значими царе като Омри, Ахаав и Йеровоам в Северното царство, както и Йосия, който предприема религиозни реформи в Юдея. В книгите се описват също двете катастрофи: унищожаването на Северното царство от Асирия (ок. 722 пр. Хр.) и падането на Юдея под Вавилон (586 пр. Хр.).
Тематика и богословие
Книгите на царете не са само политическа хроника — те имат силен богословски мотив: Договорът (заветът) между Бога и народа, послушанието или непослушанието към Божиите заповеди и последствията от това. Редакторите често оценяват царете според това дали „правят онова, което е право пред Господа“; неуспехите се тълкуват като наказание за идолопоклонство и нарушаване на завета.
Литературна структура и източници
Текстът използва различни жанрове: летописи, царски списъци, пророчески разкази, съдебни и морализиращи бележки. Често се позовава на „книгите на царете“ или други официални хронологии, които са използвани като източници и от които се цитира откъслечно. Някои епизоди са представени с богата наративна детайлност (например разказите за Елисей и Илия), други — само с кратки резюмета на царуванията.
Историческа стойност и критика
Въпреки богословската си насоченост, книгите съдържат ценна историческа информация, потвърдена от археологията и от външни източници (ассирийски и вавилонски надписи). При това изследователите са предпазливи — текстът е селективен, понякога идеологически оцветен и не винаги дава пълен политически или социален портрет на епохата.
Текстова традиция
Има различия между основните текстови традиции — Масоретския текст (еврейски), превода на Септуагинтата (гръцки) и по-късните преводи. Паралели и разлики с Книгите на Хрониките също дават различен акцент върху събития и личности.
Значение
Книгите на царете имат голямо влияние върху религиозната мисъл, разбиранията за провидението, справедливостта и ролята на пророците. Те служат като историческо и богословско обяснение защо общността е преживяла катастрофи като изгнанието и какво е необходимо за възстановяване и вярност към Божия завет.
За читателя днес тези книги предлагат съчетание от историческо разказване и богословска интерпретация — важно четиво за всеки, който иска да разбере религиозната и политическата история на древния Израил и Юда.
Заглавие
| Старият завет Книги от Старото споразумение, общи за всички християни
Допълнителни книги (общи за католици и православни)
Гръцка и славянска православна църква
Грузинска православна църква
Тази кутия: · Преглед на · говори · редактиране |
1 и 2 Царе, както и 1 и 2 Царе и 1 и 2 Книги на летописите, всъщност са една книга. Тя е наречена просто "Царе". Преводачите на Септуагинтата (гръцкият превод на Стария завет) обаче я разделят на две книги и затова в латинския превод и в много други версии тя е записана като 1 и 2 Царе.
Разделението между 1 и 2 Царе е направено след смъртта на Ахав в северното царство (22:37) и Йосафат в южното царство (22:50).
Автор и източници
Не се знае със сигурност кой е авторът (писателят) на 1,2 Царе. Еврейската традиция твърди, че Йеремия е написал 1 и 2 Царе, но днес хората обикновено не мислят така. Който и да е авторът, той е познавал книгата Второзаконие, както много от израелските пророци. Освен това е използвал много източници, като "книгите на летописите на Соломон" (11:41, СИ), "книгата на летописите на израилските царе" (14:19, СИ) и "книгата на летописите на юдейските царе" (14:29, СИ)". Вероятно са използвани и други източници, като тези вътре в "Хроники").
Хронология
1 и 2 Царе дават много хронологична информация. Посочва се продължителността на управлението на всеки цар, а често се дава и друга информация, като например възрастта на владетеля по времето, когато е станал цар, и дали е бил добър владетел.
Като се съпоставят библейските данни с тези, дадени от асирийските хронологични записи, 853 г. пр.н.е. е вероятна като година на смъртта на Ахав, а 841 г. - като година, в която започва да управлява Ииуй. И така, може да се знае, че разделянето на царството е станало през 930 г. пр. н. е., че Самария е победена от асирийците през 722 г. пр. н. е. и че Йерусалим пада под властта на вавилонците през 586 г. пр. н. е.
Сведенията за връзката между управлението на царете на Израел и Юда имат някои проблеми, които дълго време са били обект на чудене. Напоследък обаче повечето от тези проблеми са решени, като са признати неща като възможности за съвпадащи управления, синове, управляващи заедно с бащите си, разлики във времето от годината, в което официално започва управлението на даден цар, и разлики в начина, по който се разглежда първата година на царя.
Теми
Царе и завети
В 1 и 2 Царе не се посочва точно целта или темата на книгата, но е много вероятно авторът да е искал да напише материала си като продължение, следващата книга след книгите на Самуил: история за царете по завет.
Писателят не се опитва да покаже социалната, политическата или икономическата история на израелските царе, както повечето днешни истории. Той пише за Омри, който е бил много силен цар и важна политическа личност, само в шест стиха (16:23-28), като просто казва, че той "върши зло в очите на Господа" (16:25, NIV). Също така за Еровоам Втори, който е цар на Северен Израил, когато той е най-могъщ, се пише много кратко (2 Царе 14:23-29).
Той не пише нищо и за първите години на юдейския цар Йосия, но прави дълго описание на това как те започват отново да спазват завета през 18-ата година от царуването му (2 Царе 22:3-23:28).
Царете, за които се пише най-много в книгите на царете, са царе, които или са спазвали добре завета, или са го нарушили много лошо, или са имали важна среща с някой от Божиите пророци. Ахав, синът на Омри, и Манасия нарушават завета така, че той е опасен за Израил, затова авторът пише много и за двамата; за Езекия (2 Царе 18:1-20:21) и Йосия (2 Царе 22:1 - 23:29) се пише много, защото те се опитват да напомнят на народа за обещанията на завета. Те са единствените двама царе, от които писателят е наистина доволен заради тяхната вярност към Господ.
Друга важна част от 1 и 2 Царе е, че писателят показва връзката между пророчеството и начина, по който то се сбъдва в историята. Поне за 11 пророчества е написано, че са се сбъднали. Писателят показва и значението на пророците като пратеници от Бога, които казват на царете и народа на Израил да се върнат при Бога. Обикновено никой не се вслушва в предупрежденията им (например Ахия, Шемая, Микая, Йона, Исая, Хулда), но писателят пише много за пророците Илия и Елисей. Добре известна е историята на Илия на планината Кармил, когато той призовава Бога и става чудо, като по този начин показва, че Богът на Израил е единственият истински Бог. Малко преди чудото друго племе призовава своите фалшиви богове, поради което чудото не се случва.
Въпроси и отговори
В: Какви са книгите на царете?
О: Книгите на царете са набор от книги в Стария завет, които се разглеждат като част от Библията както от юдаизма, така и от християнството.
В: Какво се описва в тях?
О: Книгите на царете описват историята на израелските царе от края на управлението на Давид до времето на вавилонското изгнание, което обхваща около 450 години.
В: Какво пише за управлението на Соломон?
О: Книгите съдържат дълго описание на управлението на Соломон.
В: Как е бил разделен Израил?
О: В 1 и 2 Царе пише как Израилското царство е разделено на две части - Израилско царство и Юдейско царство.
В: Кой е написал тези книги?
О: Не е известно кой е написал тези книги, но се смята, че са писани от няколко автори за определен период от време.
В: Кога се е състоял този период?
О: Този период е от края на царуването на Давид до времето преди вавилонското изгнание, което обхваща около 450 години.
В: Какво е значението им за юдаизма и християнството? О:Книгите на царете са важни както за юдаизма, така и за християнството, тъй като са част от техните религиозни писания.
обискирам