Книги на царете | набор от книги в Стария завет

Заглавие

1 и 2 Царе, както и 1 и 2 Царе и 1 и 2 Книги на летописите, всъщност са една книга. Тя е наречена просто "Царе". Преводачите на Септуагинтата (гръцкият превод на Стария завет) обаче я разделят на две книги и затова в латинския превод и в много други версии тя е записана като 1 и 2 Царе.

Разделението между 1 и 2 Царе е направено след смъртта на Ахав в северното царство (22:37) и Йосафат в южното царство (22:50).

Автор и източници

Не се знае със сигурност кой е авторът (писателят) на 1,2 Царе. Еврейската традиция твърди, че Йеремия е написал 1 и 2 Царе, но днес хората обикновено не мислят така. Който и да е авторът, той е познавал книгата Второзаконие, както много от израелските пророци. Освен това е използвал много източници, като "книгите на летописите на Соломон" (11:41, СИ), "книгата на летописите на израилските царе" (14:19, СИ) и "книгата на летописите на юдейските царе" (14:29, СИ)". Вероятно са използвани и други източници, като тези вътре в "Хроники").

Хронология

1 и 2 Царе дават много хронологична информация. Посочва се продължителността на управлението на всеки цар, а често се дава и друга информация, като например възрастта на владетеля по времето, когато е станал цар, и дали е бил добър владетел.

Като се съпоставят библейските данни с тези, дадени от асирийските хронологични записи, 853 г. пр.н.е. е вероятна като година на смъртта на Ахав, а 841 г. - като година, в която започва да управлява Ииуй. И така, може да се знае, че разделянето на царството е станало през 930 г. пр. н. е., че Самария е победена от асирийците през 722 г. пр. н. е. и че Йерусалим пада под властта на вавилонците през 586 г. пр. н. е.

Сведенията за връзката между управлението на царете на Израел и Юда имат някои проблеми, които дълго време са били обект на чудене. Напоследък обаче повечето от тези проблеми са решени, като са признати неща като възможности за съвпадащи управления, синове, управляващи заедно с бащите си, разлики във времето от годината, в което официално започва управлението на даден цар, и разлики в начина, по който се разглежда първата година на царя.

Теми

Царе и завети

В 1 и 2 Царе не се посочва точно целта или темата на книгата, но е много вероятно авторът да е искал да напише материала си като продължение, следващата книга след книгите на Самуил: история за царете по завет.

Писателят не се опитва да покаже социалната, политическата или икономическата история на израелските царе, както повечето днешни истории. Той пише за Омри, който е бил много силен цар и важна политическа личност, само в шест стиха (16:23-28), като просто казва, че той "върши зло в очите на Господа" (16:25, NIV). Също така за Еровоам Втори, който е цар на Северен Израил, когато той е най-могъщ, се пише много кратко (2 Царе 14:23-29).

Той не пише нищо и за първите години на юдейския цар Йосия, но прави дълго описание на това как те започват отново да спазват завета през 18-ата година от царуването му (2 Царе 22:3-23:28).

Царете, за които се пише най-много в книгите на царете, са царе, които или са спазвали добре завета, или са го нарушили много лошо, или са имали важна среща с някой от Божиите пророци. Ахав, синът на Омри, и Манасия нарушават завета така, че той е опасен за Израил, затова авторът пише много и за двамата; за Езекия (2 Царе 18:1-20:21) и Йосия (2 Царе 22:1 - 23:29) се пише много, защото те се опитват да напомнят на народа за обещанията на завета. Те са единствените двама царе, от които писателят е наистина доволен заради тяхната вярност към Господ.

Друга важна част от 1 и 2 Царе е, че писателят показва връзката между пророчеството и начина, по който то се сбъдва в историята. Поне за 11 пророчества е написано, че са се сбъднали. Писателят показва и значението на пророците като пратеници от Бога, които казват на царете и народа на Израил да се върнат при Бога. Обикновено никой не се вслушва в предупрежденията им (например Ахия, Шемая, Микая, Йона, Исая, Хулда), но писателят пише много за пророците Илия и Елисей. Добре известна е историята на Илия на планината Кармил, когато той призовава Бога и става чудо, като по този начин показва, че Богът на Израил е единственият истински Бог. Малко преди чудото друго племе призовава своите фалшиви богове, поради което чудото не се случва.