Послание на Йеремия — деутероканонична книга от Стария Завет
Послание на Йеремия — деутероканонична апокрифна книга от Стария Завет, писмо към пленниците във Вавилон; историческо и духовно свидетелство в католическата и православната традиция.
Писмото на Йеремия, известно още като Послание на Йеремия, е деутероканонична (или апокрифна) книга от Стария завет. Смята се, че писмото е адресирано до юдеите, които са били или предстоят да бъдат отведени като пленници във Вавилон. В християнските канони текстът се включва по различен начин: в някои католически издания той стои като последна част от книгата Варух (често като отделна шеста глава), докато в много православни издания Посланието на Йеремия е представено като самостоятелна книга.
Произход и авторство
Традицията приписва текста на пророк Йеремия, но повечето съвременни учени гледат на него като на псевдоепиграфско произведение — т.е. написано под името на известна библейска личност. По стилистични и филологични бележки се счита, че оригиналът най-вероятно е съставен на гръцки език през елинистичния период (приблизително II–I в. пр. н. е.). Няма сигурни доказателства за древен еврейски оригинал, а най-ранните запазени свидетелства са в рамките на Септуагинтата и на латинския превод на Вулгата.
Съдържание и теми
Посланието е кратко и ясно по форма. Основните му теми са:
- Антиидолска проповед — текстът систематично разобличава и ругае идолопоклонството, показвайки безсмислието и немощта на изработените от човешки ръце идоли.
- Насърчение към вярност — писмото предупреждава пленниците да не се приспособяват към местните культови практики и да останат верни на Единия Бог.
- Риторика и ирония — авторът използва въпроси, присмех и директни обръщения към идолите, за да ги дискредитира пред читателите.
Посланието подчертава монотеистичните убеждения на авторa и служи като морално и религиозно наставление за общността в условията на чуждо владичество и духовно влияние.
Каноничен статус и прием
Статусът на Писмото на Йеремия варира между религиозните традиции. В католическата традиция то е прието като част от деутероканоничните книги и обикновено се включва към Варух. В православната църква то често е отделна книга и е част от техния канон. В юдейската традиция и в повечето протестантски издания текстът не е част от каноничните книги и се класифицира като апокриф или се поставя в раздела „Апокрифи“.
Текстови свидетелства и преводи
Най-стабилните текстови свидетелства за Посланието на Йеремия са в гръцки и латински ръкописи (Септуагинта и Вулгата). Съществуват и преводи на други древни езици (напр. сирийски и арменски), които свидетелстват за разпространението на текста в ранната християнска общност.
Значение
Посланието на Йеремия има стойност като пример за юдейско религиозно мислене в условията на диаспората и съперничеството с езическите култури. То представлява кратка, но категорична апология на вярата в един истински Бог и дава предписание към съхраняване на религиозната идентичност при изпитания като чуждо владичество и културен натиск.
Автор
Повечето учени хора твърдят, че човекът, който е започнал книгата, не е Еремия. Йеремия е бил елинистичен евреин, който е живял в Александрия. Който и да е инициаторът, произведението е написано с определена цел: да научи евреите да не се покланят на боговете на вавилонците. Вместо това да се покланят само на Господ.
Място в религиозното право
Писмото е част от Септуагинтата. Няма данни то някога да е било правило впечатление в юдейската традиция.
Най-ранното доказателство, с което разполагаме, че въпросът за каноничността на книгата е възникнал в християнската традиция, е творчеството на Ориген Александрийски, за което съобщава Евсевий в своята Църковна история. Ориген посочва Плачът и Писмото на Йеремия като едно цяло със самата Книга на Йеремия сред "каноничните книги, както са ги предали евреите".
Йероним прави по-голямата част от преводите на вулгарния (популярен) латински превод на Библията, наречен Библия Вулгата. Предвид факта, че не е имало еврейски текст, Йероним отказва да счита Посланието на Йеремия, както и другите книги, които нарича апокрифни, за канонични.
Въпреки резервите на Йероним, посланието е включено като глава 6 от книгата Варух в Стария завет на Вулгата. Оторизираната версия на крал Джеймс следва същата практика, като поставя Варух в раздела за апокрифи. В етиопския православен канон то съставлява част от "Почивката на Йеремия", заедно с 4 Варух (известна също като Паралеипомена на Йеремия).
Посланието е една от трите деутероканонични книги, открити сред свитъците от Мъртво море (другите две са Бен Сира и Товит).Частта от Посланието, открита в Кумран, е написана на гръцки език. Това не изключва възможността текстът да се основава на предходен еврейски или арамейски текст. Единственият текст, с който разполагаме, обаче има десетки езикови особености, налични в гръцкия език, но не и в еврейския, откъдето произтичат въведенията на гръцкия редактор, които не са необходими за минималистичния превод.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява Писмото на Йеремия?
О: Писмото на Йеремия, известно още като Послание на Йеремия, е деутероканонична (или апокрифна) книга от Стария завет.
В: Кой е написал писмото?
О: Смята се, че писмото е написано от Йеремия.
В: До кого е адресирано?
О: Адресирано е до народа, който е трябвало да бъде отведен като пленник във Вавилон.
В: Къде в католическите Библии може да се намери това писмо?
О: В католическите библии е включена като последна част на книгата Варух.
В: Включено ли е в православните Библии?
О: Да, има я и в православните Библии като самостоятелна книга.
В: Какво означава "деутероканоничен"?
О: Под "деутероканонични" се разбират книги или пасажи, които се приемат от някои религиозни групи, но не и от други.
В: С какво друго име се нарича това писмо?
О: Това писмо е известно и като Послание на Йеремия.
обискирам