Писмото на Йеремия, известно още като Послание на Йеремия, е деутероканонична (или апокрифна) книга от Стария завет. Смята се, че писмото е адресирано до юдеите, които са били или предстоят да бъдат отведени като пленници във Вавилон. В християнските канони текстът се включва по различен начин: в някои католически издания той стои като последна част от книгата Варух (често като отделна шеста глава), докато в много православни издания Посланието на Йеремия е представено като самостоятелна книга.

Произход и авторство

Традицията приписва текста на пророк Йеремия, но повечето съвременни учени гледат на него като на псевдоепиграфско произведение — т.е. написано под името на известна библейска личност. По стилистични и филологични бележки се счита, че оригиналът най-вероятно е съставен на гръцки език през елинистичния период (приблизително II–I в. пр. н. е.). Няма сигурни доказателства за древен еврейски оригинал, а най-ранните запазени свидетелства са в рамките на Септуагинтата и на латинския превод на Вулгата.

Съдържание и теми

Посланието е кратко и ясно по форма. Основните му теми са:

  • Антиидолска проповед — текстът систематично разобличава и ругае идолопоклонството, показвайки безсмислието и немощта на изработените от човешки ръце идоли.
  • Насърчение към вярност — писмото предупреждава пленниците да не се приспособяват към местните культови практики и да останат верни на Единия Бог.
  • Риторика и ирония — авторът използва въпроси, присмех и директни обръщения към идолите, за да ги дискредитира пред читателите.

Посланието подчертава монотеистичните убеждения на авторa и служи като морално и религиозно наставление за общността в условията на чуждо владичество и духовно влияние.

Каноничен статус и прием

Статусът на Писмото на Йеремия варира между религиозните традиции. В католическата традиция то е прието като част от деутероканоничните книги и обикновено се включва към Варух. В православната църква то често е отделна книга и е част от техния канон. В юдейската традиция и в повечето протестантски издания текстът не е част от каноничните книги и се класифицира като апокриф или се поставя в раздела „Апокрифи“.

Текстови свидетелства и преводи

Най-стабилните текстови свидетелства за Посланието на Йеремия са в гръцки и латински ръкописи (Септуагинта и Вулгата). Съществуват и преводи на други древни езици (напр. сирийски и арменски), които свидетелстват за разпространението на текста в ранната християнска общност.

Значение

Посланието на Йеремия има стойност като пример за юдейско религиозно мислене в условията на диаспората и съперничеството с езическите култури. То представлява кратка, но категорична апология на вярата в един истински Бог и дава предписание към съхраняване на религиозната идентичност при изпитания като чуждо владичество и културен натиск.