Ориген: живот, учения и спорове – апокатастасис и предсъществуване

Ориген: живот, учения и спорове — разгадаване на апокатастасис и доктрината за предсъществуване; влияние, обвинения и съвременно преразглеждане на спорните идеи.

Ориген (или Ориген, също Ориген(и) Адамантий) е раннохристиянски учен. Живее в Александрия през III в. Роден е през 185 или 186 г. и вероятно е починал около 254 г. Днес той се смята за един от отците на Църквата, но не и за светец. Това вероятно се дължи на факта, че е имал някои идеи, които по-късно са били обявени за погрешни. Тези идеи включват, че човешката душа съществува преди зачеването и влиза в човешкото тяло преди раждането (общоизвестно като предсъществуване). Друга идея е, че душите влизат в друго човешко тяло след смъртта. Трета идея, наречена апокатастасис, е, че господството на бога ще бъде възстановено, когато настъпи краят на света. Тези идеи са били обсъждани от църковните отци, но е било решено, че те са погрешни вярвания. Вселенският събор в Константинопол през 453 г. отлъчва посмъртно Ориген, а Вторият константинополски събор през 553 г. обявява апокатастасиса за ерес. През последните години обаче идеята намира известно преразглеждане, особено сред реставрационните християнски групи.

Живот и дейност

Ранният живот на Ориген е свързан с ученето в Александрия и с християнското семейство на баща му, който според традицията бил убит за вярата. Ориген става изключително продуктивен писател, учител и коментатор. Прекарва част от живота си в Александрия, но поради конфликти с местната църковна власт и поради стремеж към по-спокойна научна среда през 230-те години се установява в Кесария, където създава богословско училище и голяма библиотека. Там се организират където се обработват и съхраняват ръкописи и се работи по мащабни текстологични проекти.

По време на преследвания срещу християните Ориген е подложен на тежки изпитания и малтретиране; според сведения е бил измъчван по време на персекuzioni през средата на III в. Вследствие на това здравословното му състояние се влошава и няколко години по-късно той умира — вероятно в Кесария — от последиците на преживяното, а не като мъченик в смисъл на непосредствена екзекуция.

Съчинения и научни приноси

Ориген е изключително плодовит автор. Някои от най-важните му трудове са:

• De Principiis (За началата) — систематично богословско изложение на основни доктрини, в което се разглеждат творението, Свещеното Писание, свободната воля и възможността за окончателно възстановяване.
• Hexapla — голям текстологичен и критичен труд (сравнение на различни версии на библейския текст в шест колони), насочен към установяване на по-точен текст на Ветхия завет.
• Contra Celsum (Против Целз) — апологетично съчинение във връзка с езическата критика към християнството.
• Множество коментари и проповеди върху библейски книги — в тях Ориген прилага своята херменевтика и развива метод на тълкуване, който оказва силно влияние върху по-късната екзегетична традиция.

Неговата работа в областта на текстовата критика и на библейската екзегеза е новаторска за времето: той систематизира принципи за сравняване на ръкописи, отбелязва варианти и обосновава тълкувания, които търсят по-дълбок смисъл на текста. В херменевтичната си практика Ориген многократно използва трислойна схема на тълкуване (буквално, морално и духовно/алегорично).

Богословие и ключови учения

Ориген интегрира в богословието идеи от платонизма и от гръцката философска традиция, като ги съгласува с християнското откровение. Някои от неговите ключови позиции са:

• Троица и Логос — Ориген разглежда Божия Син (Логос) като вечен и божествен, но в някои формулировки показва субординационистка перспектива — т.е. Синът е в определен смисъл подчинен на Отец. Този начин на мислене по-късно става център на спорове по време на арианските конфликти.
• Свободна воля и морална отговорност — Ориген подчертава ролята на свободната воля за падението и за възстановяването на създанията; според него наказанията следват поради избор, а не само поради детерминирана съдба.
• Екзегетика — в тълкуването на свещените текстове Ориген отличава буквалния и духовния смисъл и поставя акцент върху нравственото и мистичното значение на Писанието.

Предсъществуване на душите и апокатастасис

Две от най-спорните идеи, свързвани с Ориген, са учението за предсъществуването на душите и виждането за универсалното възстановяване (апокатастасис).

Предсъществуване на душите: според това учение разумните същества първоначално са съществували в една духовна общност или близост с Бога, но някои от тях чрез свободен избор са се отчуждили и по-късно са инкарнирани в тела. Ориген използва тази идея, за да обясни различията в състоянието на хората и причините за падението.

Апокатастасис: това е надеждата (и в някои формулировки — учението), че в крайна сметка Бог ще възстанови всичко към първоначалното си единство с Него — възможно е дори и онези, които се противопоставят на Бога (включително сатана), да бъдат в крайна сметка помирени. Ориген обосновава тази надежда с богословски и философски аргументи за природата на Божието всемогъщество, справедливост и милост. Трябва да се отбележи, че в самите текстове Ориген понякога изразява тази мисъл като хипотеза или като желана перспектива, а не винаги като догматически изказ.

Спорове, осъждания и историческа оценка

Много от оригеновите идеи стават предмет на интензивни спорове в следващите векове. Някои от тях се считат за опасни поради предполагаемите импликации за доктрините за безсмъртието, спасението и природата на Христос. В резултат през V–VI в. в различни църковни кръгове стават опити да се дистанцират от оригенизма. Историческите източници и последващите събори, най-вече Вторият вселенски събор в Константинопол (553 г.), формално осъждат определени възгледи, свързвани с него, особено идеята за апокатастасиса и някои крайни формулировки за предсъществуването и духовната природа на човека. Важно е да се отбележи, че въпросът за точния обхват и формулировката на осъждането е предмет на дългогодишна научна дискусия и че не всички учени са единодушни относно това кои позиции на Ориген са директно осъдени.

Наследство и влияние

Въпреки споровете и по-късните осъждания, влиянието на Ориген върху християнската мисъл е дълбоко и широко. Неговите методи в екзегезата и херменевтиката, както и систематичните му усилия да помири философия и откровение, оформят развитието на църковното богословие и образование. Много негови идеи са предадени чрез ученици, копирани ръкописи и цитати у по-късни автори. През вековете той е бил предмет както на силна критика, така и на възхищение; в модерната наука неговата роля се преразглежда с внимание към контекста и нюансите в неговите текстове.

Кратко обобщение: Ориген остава един от най-учените и най-спорните фигури в ранното християнство: новатор в текстологията и екзегезата, творчески мислител в богословието, но и причина за дългогодишни полемики поради своите хипотези за душата, спасението и Троицата. Днес изучаването на Ориген изисква внимание към оригиналните му текстове, към историческия контекст и към начина, по който неговите идеи са били възприети, трансформирани или отхвърляни от по-късните поколения.

Въпроси и отговори

В: Кой е Ориген?

В: Кога е живял?

В: Какъв е статутът му днес?

В: Кои идеи по-късно са обявени за погрешни?

Въпрос: Бил ли е някога канонизиран от Католическата църква?

Търсене по буква