Книга на Юдит — библейска книга, сюжет, исторически контекст и канон

Книгата Юдит е част от Библията. Написана е през или близо до I век пр.н.е.; датировката е предмет на обсъждане, но повечето учени поставят съставянето ѝ в периода около II–I век пр.н.е. (често около 150–100 г. пр.н.е.). Текстът се среща в Библиите, които следват католическия и православния канон. Протестантите и юдеите разглеждат Книга на Юдит като част от апокрифите и не я приемат за част от официалния канон.

Кратко съдържание

Действието се развива в време на голямо бедствие за еврейския народ. Зъл военачалник на име Олоферн (в някои преводи Холоферн) води армия, която обсажда и заплашва градовете в земята. Той разполага засади край града Витулия и заплашва уровня на водоснабдяването, така че жителите да не могат да получат вода. Градът е на ръба да се предаде от страх и липса на вода.

Юдит е вдовица, почитана заради своята благочестие и красота. Тя окуражава жителите да се държат твърдо и да се уповават на Бога. След пост и молитви Юдит се приготвя и самонадеяно влиза в лагерa на Олоферн, представяйки се като бунтовническа или предателска жена, която може да помогне на неприятеля. Той я кани на трапеза, където консумира голямо количество алкохол и отпуснато заспива. Юдит използва нож и отрязва главата му, връща се победоносно в града, показва трофея и в резултат вражеската армия се вцепенява и бяга; народът е спасен. В края на книгата е отбелязано, че Юдит живее още много години и умира почитана (в някои версии е споменато, че доживява 105 години).

Исторически и литературен контекст

Книгата Юдит е писмо-епически разказ с ясни литературни характеристики: силно реторични описания, символика и теми на религиозна вяра и божествена намеса. Въпреки че текстът използва имената на някои исторически фигури (например Набуходоносор/Навуходоносор) и географски наименования, в него има множество исторически неточности и хронологични противоречия (например отъждествяването на вавилонски или асирийски владетели и събития по начин, който не съответства на установените исторически извори). Поради това повечето съвременни учени считат Книга на Юдит по-скоро за историческа повест или богословска апология, съставена с цел да вдъхнови и да даде образец за упование в Бога — възможно алегорично или антиелинско послание в контекста на борбите с могъщи нашественици от епохата на елинистичните владетели.

Езикът на оригинала е предмет на дискусии: най-ранните запазени ръкописи са на гръцки и книгата е част от традицията на Септуагинта. Някои учени предполагат, че имало по-ранен източник на еврейски или арамейски език, от който е преведена на гръцки, но това не е окончателно доказано.

Канон и приемане

Книгата Юдит е включена в Септуагинта, което обяснява защо е приета в католическия и православния канон. При Реформацията много протестантски реформатори решиха да се придържат към еврейския масоретски канон и да поставят книгите от Септуагинта, които нямат подкрепа в еврейската традиция, в отделна категория — Апокрифите. Светият Йероним при превода на латинската Вулгата изразява резерви към някои от тези книги, но някои от тях все пак се появяват в различни издания на Вулгата. Относно официалното положение, Католическата църква утвърждава каноничността на Книгата Юдит на Тридентския събор (1546). Православните църкви също я включват в своята литургична и канонична традиция.

Теми, значение и влияние

Теми: вяра в Бога, пост и молитва, смелост и лично самоотвержение, победата на правдата над насилието, ролята на жената като инструмент на божествената воля.
Литературно-теологични функции: книгата предлага модел за обществено и религиозно поведение в условия на опасност — упование на Бога, духовна подготовка и решителни действия.
Културно влияние: историята на Юдит и обезглавяването на Олоферн е вдъхновила множество произведения на изкуството: известни картини от Караваджо и Артемизия Джентилески, гравюри, литературни обработки и сценични представления. Темата се използва и като символ за справедливост, освободителна борба и женска смелост.

Историчност

Историчността на събитията в книгата е спорна. Много историци смятат, че текстът не отразява точно исторически факт, а по-скоро използва исторически мотиви и образи за да предаде религиозно и етичко послание. От друга страна, за религиозните общности книгата функционира и като повествование, което подчертава Боговото действие в историята.

Заключение: Книгата Юдит остава значимо произведение в религиозната и художествената култура — важна за изучаване на древната еврейска и християнска традиция, литературните жанрове в античността и възприемането на женските образи в религиозните разкази. Докато нейният исторически характер продължава да се обсъжда, нейният морален и символен заряд продължава да вдъхновява верни и творци през вековете.

История

Книгата "Юдит" вероятно не е разказ за нещо, което наистина се е случило. В книгата се казва, че Олоферн е бил асириец, който е работил за Навуходоносор, но истинският Навуходоносор е бил вавилонски владетел.

Книгата започва с думите: "В дванадесетата година от царуването на Навуходоносор, който царуваше над асирийците в Ниневия". Много древноеврейски истории започват с подобни думи. Това е като да кажеш "имало едно време": тя подсказва на читателя да очаква приказка.

В културата

Много, много художници са рисували картини, на които Юдит убива или се готви да убие Олоферн. Например Артемизия Джентилески и Густав Климт.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява книгата "Юдит"?

О: Книгата "Юдит" е книга, която е част от Библията. Написана е през или близо до 100 г. пр.н.е. и е включена в Библиите, които следват католическия и православния канон. Протестантите и юдеите я разглеждат като част от апокрифите, а не като част от официалния си канон.

Въпрос: Кой е Олоферн?

О: Олоферн е зъл генерал, който нахлува в Израил по времето, когато е написана Книга на Юдит. Той е разположил армията си пред град Витулия, като е попречил на жителите му да получат вода за пиене.

Въпрос: Какво прави Юдит, за да спре Олоферн?

О: Юдит казва на жителите на Витулия да не губят надежда, след което се промъква в лагера на Олоферн и се преструва, че се сприятелява с него. Той я кани на трапеза, на която изпива много алкохол, след което заспива - и тогава тя отрязва главата му.

Въпрос: Кога е написана книгата "Юдит"?

О: Книгата "Юдит" е написана през или близо до 100 г. пр. н. е. (преди новата ера).

В: Включена ли е в протестантските Библии?

О: Не, протестантите и юдеите я разглеждат като част от апокрифите, а не като част от официалния им канон, така че тя не е включена в протестантските Библии.

В: Къде се развива тази история?

О: Тази история се развива в Израел по време на нашествието на зъл генерал на име Олоферн, който разполагал армията си пред град, наречен Витулия.

В: Как Юдит побеждава Олоферн?

О: Тя се преструва, че се сприятелява с него, и го кани на трапеза, на която той изпива много алкохол, докато не заспива - и тогава тя му отрязва главата!