Псалми (на иврит: תְהִלִּים, Tehillim или "похвали") е книга от 150 еврейски поеми в Библията. Книгата на псалмите е част от еврейската Библия или Танах, а в християнските преводи е включена и в Стария завет. Хората традиционно вярват, че много от псалмите в Библията са написани от цар Давид за Бога. Може би най-известният от тях е Псалм 23, който започва с думите "Господ е моят пастир". Псалм 23 често се използва при погребения и за утешение във времена на страдание.

Произход и авторство

Псалмите са написани предимно на библейски иврит и представляват сборник от религиозни песни, молитви и химни. Освен Давид, в заглавията на някои псалми са посочени и други автори или групи: Асаф, синовете на Коре, Соломон, Мойсей, Итън и Хеман. Въпреки това много псалми остават анонимни и вероятно са събрани и редактирани в различни периоди на израилската история.

Структура и нумерация

Книгата на псалмите е разделена традиционно на пет части (книги), като всяка завършва с молитвена или хвалава формула (доксология):

  • Книга I: Пс. 1–41
  • Книга II: Пс. 42–72
  • Книга III: Пс. 73–89
  • Книга IV: Пс. 90–106
  • Книга V: Пс. 107–150

Нумерацията на псалмите може да се различава между еврейския (масоретски) текст и гръко-латинските преводи (Септуагинта/Вулгата). Затова в някои преводи същият псалм може да има различен номер (например Псалм 23 по еврейската нумерация е Псалм 22 в някои латински издания).

Жанрове и литературни особености

В псалмите се откриват няколко основни жанра:

  • Похвала (хвала към Бога за великите му дела),
  • Молба или стенание (плач и призив за помощ при опасност или болка),
  • Благодарение (псалми, които благодарят за избавление),
  • Царски псалми (свързани с царската власт и месианските надежди),
  • Мъдростни псалми (съвети за праведен живот и размишления).

Характерни литературни елементи са паралелизмът (изразяване на мисълта чрез два свързани реда), богата образност и често използване на реторични въпроси, анхорами и алфавитни акростихи (най-известен пример е Пс. 119, организиран по еврейската азбука).

Каноничност и извънканонични псалми

В библейския канон на евреите, протестантите и католиците обикновено са включени 150 псалма. Въпреки това съществуват допълнителни молитвени песни и псалми, които не са част от тези канони. Например Псалм 151 е признат в канона на Източноправославната църква, а други текстове като "Псалми на Соломон" и допълнителни песни са запазени в апокрифни и псевдоепиграфски сборници.

Използване в религиозната практика и култура

Псалмите играят централна роля в богослужението и личната молитва както в юдаизма, така и в християнството. В юдейската традиция много псалми са вградени в ежедневните молитви и празнични служби. В християнството псалмите са основа на литургичните текстове (например Бревиарията, Вечернята и други), на Англиканския молитвеник и на традициите за четене през деня.

Псалмите са били и продължават да бъдат източник на вдъхновение за музика и изкуство — от григориански хорали и средновековни мелодии до класически композиции и съвременни песни и химни. Тяхната универсална човешка тематика (болка, увереност, благодарност, страх) ги прави подходящи както за публични служби, така и за лични моменти на утеха.

Псалм 23 — образ и значение

Псалм 23 е един от най-популярните и широко цитирани псалми. В него Бог е представен като пастир, който води, храни и пази стадото си. Основни мотиви в този псалм са:

  • Доверието в Божията грижа ("Господ е моят пастир"),
  • Образите на зелени пасбища и тихи води (символи на сигурност и обновяване),
  • Проходът през "долината на смъртната сянка" като метафора за опасност или криза, преминати с божествена защита,
  • Доверие и надежда, които завършват с уверението в добротата и гостоприемството на Бога.

Поради своята краткост и ясно послание, Псалм 23 често се използва при погребения, за утеха при болест и в моменти на страх или скръб. Текстът има множество преводи и музикални интерпретации и е намерил силен отпечатък в литературата, изобразителното изкуство и популярната култура.

Значение за съвременния читател

Книгата на псалмите продължава да бъде четена и изучавана заради своята духовна дълбочина и човешка искреност. Тя предлага форма за изразяване на най-различни емоции и духовни състояния и е важен източник за богословски и исторически размисъл относно вярата, поклонението и общностния живот в древния Израил и в последващите религиозни традиции.