Песен на песните (Песен Соломонова) — книга от Танаха и Стария завет

Открийте „Песен на песните“ — древен любовен и религиозен химн от Танаха и Стария завет: история, значение, тълкувания и мястото ѝ сред петте мегилоти.

Песен на песните е книга от еврейската Библия или Танах, както и от Стария завет на християнската Библия. Тя е една от петите мегилоти (свитъци). Песен на песните е известна още като Песен на песните или като Песен на песните. В Септуагинта тя е известна под името Aisma, което е съкращение от ῏Αισμα ᾀσμάτων, Aisma aismatôn, "Песен на песните" на гръцки език.

Произход и авторство

Традицията приписва авторството на цар Соломон, затова в някои преводи книгата се нарича и Песен Соломонова. В оригиналния иврит заглавието е שִׁיר הַשִּׁירִים (Шир хаширим) — "Песен на песните" (буквално "най-песента от песните"). Много съвременни учени считат, че текстът е компилация от любовни песни и лирични фрагменти, съставени и редактирани през различни периоди; датировките варират широко — от X до II век пр.н.е.

Място в канона и употреба

Книгата е част от секцията Ктувим (Писанията) в Танах и е една от петте мегилоти — свитъци, които се четат на определени еврейски празници. Традиционно Песен на песните се чете по време на празника Пасха, поради асоциацията ѝ с пролетта, любовта и възраждането.

Структура и съдържание

Книгата съдържа лирически диалози между двама главни говорители — влюбения мъж и обичаната жена — както и кратки рефрени и пасажи, в които се включват "дъщерите на Ерусалим". Общо текстът е подреден в осем глави и използва наситени поетични образи: природни сравнения, анатомични метафори, пастирски и градински мотиви.

Основни теми и тълкувания

На пръв поглед това е поетична и често еротична песен за човешката любов и взаимоотношенията между двама възрастни. В по-широк контекст книгата се тълкува по няколко начина:

• Буквално — като прославяне на интимността и даровете на брачната любов.
• Алегорично (юдейско) — като описаниe на взаимоотношението между Бог и Израел; така се тълкува в много равински традиции и богословски коментари.
• Алегорично (християнско) — като образ на Христос и Църквата или на духовната любов между Бога и вярващата душа; това беше обичайна гледна точка сред раннохристиянските отци и сред средновековните богослови.
• Мистично и кабалистично — в еврейската мистична традиция текстът служи за изразяване на интимна, трансцендентна връзка между човека и божественото.

Литературни особености

Песен на песните използва богата поетична образност: епитети, повторения, паралелизъм, сравнения с природни елементи (градини, лозя, планини, реки) и чувствени описания на тялото и гласа. Речта се сменя бързо между участниците, което придава динамика и театралност. В езиково отношение текстът е предимно библейски иврит, със следи от диалектни и архаични форми.

Преводи, влияние и възприемане

Песен на песните е превеждана многократно и е оказала силно влияние върху литературата, музиката, визуалното изкуство и богословската мисъл. Поради откровената си еротичност книгата е предмет както на възхищение, така и на критика: в различни исторически периоди някои читатели са я смятали неподходяща за публично четене, докато други са я възприемали като висока духовна поезия.

Заучени бележки

• Дължина: 8 глави.
• Част от петте мегилоти в еврейската традиция; чете се на Пасха.
• Има силно полифоничен характер — сменят се гласовете и перспективите.

Песен на песните остава една от най-обсъжданите и многопластови книги в религиозната литература — едновременно интимна любовна лирика и извор на богословски и символични тълкувания в двете аврамитски традиции.

Търсене по буква