Аполо 1

"Аполо 1", първоначално обозначен като AS-204, е първата пилотирана мисия от програмата "Аполо" на Съединените щати, чиято крайна цел е кацане на Луната с екипаж. Изпитването на командния/сервизния модул на "Аполо" в ниска околоземна орбита така и не се осъществява на планираната дата за изстрелване - 21 февруари 1967 г. При пожар в кабината по време на репетицията за изстрелване на 27 януари на стартовия комплекс 34 на военновъздушната база "Кейп Кенеди" загиват и тримата членове на екипажа - командирът пилот Върджил И. "Гъс" Грисъм, старшият пилот Ед Уайт и пилотът Роджър Б. Чафи - и се разрушава командният модул (КМ). Името Аполо 1, избрано от екипажа, е официално оттеглено от НАСА в тяхна памет на 24 април 1967 г.

Програмата "Аполо

През 1959 г. НАСА (Националното управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство) започва работа по проекти, при които хората могат да летят в космоса със специално разработени ракети и да се връщат на Земята. Те правят това, защото друга държава, Съветският съюз, работи върху същото нещо, а по това време Съединените щати и Съветският съюз са конкуренти - не се разбират. Когато Съветският съюз изведе спътник в орбита около Земята, а по-късно и човек на име Юрий Гагарин, Съединените щати почувстваха, че Съветският съюз ги изпреварва твърде много, що се отнася до космоса. Това обикновено се нарича космическа надпревара.

През 1961 г. най-ранната космическа програма, проектът "Меркурий", извежда в орбита около Земята американеца Джон Глен. По-късно, по време на друга програма, проект "Джемини", американски астронавт успява да излезе от космическия си кораб в открития космос - дейност, наречена космическа разходка, след което да се върне обратно и да се прибере у дома. (Съветският съюз вече беше направил това по-рано през същата година.) Въпреки че тези неща бяха невероятни, тъй като Съветският съюз ги беше направил пръв, хората все още чувстваха, че Съединените щати губят космическата надпревара. И Съединените щати, и Съветският съюз имаха една и съща следваща цел: да стигнат до Луната.

Програмата на НАСА за изпращане на хора на Луната е програмата "Аполо". Аполо 1 щеше да бъде първият полет на космическия кораб Аполо. Той нямаше да отиде на Луната - щеше да обикаля около Земята, докато астронавтите тестват и проверяват оборудването и машините, които щяха да бъдат използвани за отиване на Луната при друг полет.

Екипажът

Трима души са определени за екипажа на мисията "Аполо 1": Върджил Грисъм (обикновено наричан Гъс Грисъм), Ед Уайт и Роджър Чафи.

Гъс Грисъм е бил в космоса и преди, по време на мисия, наречена "Меркурий-Редстоун 4". В малък космически кораб, наречен "Liberty Bell 7", той става вторият американец, който излиза в космоса.

Ед Уайт е бил в космоса и преди, по време на мисията Gemini 4. Той е първият американец, който прави "космическа разходка", напускайки безопасното място на кораба си в космоса и движейки се навън в скафандър.

Роджър Чафи все още не беше летял в космоса, но беше страхотен пилот. Беше работил с космическата програма на земята, като помагаше на астронавтите, които летяха в космоса. Той беше човекът, който разговаряше с "Джемини 4" по време на мисията му, и НАСА му се беше доверила да управлява специални изследователски самолети, за да научи как работят ракетите.

Изпитване и пожар

Преди да използвате каквото и да е оборудване в космоса, то трябва да бъде тествано. По време на теста астронавтите правят всичко, което биха правили по време на действителната мисия, с изключение на изстрелването на ракетите, които ще изстрелят космическия кораб. Това означаваше всичко да бъде същото като по време на действителната мисия, за да могат да се открият и отстранят проблеми преди началото на мисията.

На 27 януари 1967 г. космическият кораб "Аполо 1" е тестван на стартовата площадка във Флорида. И тримата мъже - Грисъм, Уайт и Чафи - са вътре. Люкът беше затворен и космическият кораб беше под налягане - това означава, че вътре имаше повече въздух от обикновено, което оказва по-голямо налягане върху всичко вътре. Трябваше да направят това, за да се уверят, че космическият кораб е безопасен за полет в космоса. Но вместо да се използва нормален въздух, космическият кораб беше поставен под налягане с чист кислород.

В нормалния въздух кислородът е само около 21%, което означава, че в кутия с въздух по-малко от една четвърт от него е кислород. По-голямата част от останалото количество е газ, наречен азот. В космическия кораб "Аполо 1" се използва чист кислород: в една и съща кутия целият въздух е кислород.

По време на теста в някои проводници възниква искра и тя предизвиква пожар. За да гори, огънят се нуждае от три неща: топлина, гориво (нещо, което може да гори) и кислород. В космическия кораб "Аполо 1" въздухът е бил изцяло кислороден и това е накарало огъня да се разрасне много бързо и да гори много, много горещо. Само за няколко секунди огънят беше излязъл извън контрол.

Макар че и астронавтите, и екипажът, натоварен да помага на астронавтите от стартовата площадка, се опитаха да извадят Грисъм, Уайт и Чафи от огъня, не успяха. Налягането вътре в космическия кораб притискаше люка и никой не можеше да го отвори, за да извади тримата мъже. Гъс Грисъм, Ед Уайт и Роджър Чафи загиват в пожара.

Какво причини пожара

И до днес не сме сигурни какво точно е предизвикало пожара. Инженерите проверяват всеки сантиметър от Аполо 1 и откриват няколко места, от които може да е тръгнал пожарът. Те обаче не могат да определят кои от тях са го направили. Това, което могат да кажат, е, че в космическия кораб е имало много запалими материали - или неща, които лесно се възпламеняват - които са били близо до всяко от възможните места, където е възникнал пожарът. Количеството запалими материали, смесени с чистия кислород в космическия кораб, се нуждаеха само от една искра, за да предизвикат сериозен пожар.

След пожара

Целият свят научи за инцидента и всички американци бяха много натъжени от смъртта на своите астронавти. Дори Съветският съюз, конкурент на Америка в космическата надпревара, съобщи на американското правителство колко съжалява за пожара. Самата програма "Аполо" беше спряна за почти две години, докато инженерите внесат промени в космическия кораб "Аполо", за да го направят по-безопасен.

Днес има много училища, обществени сгради и други места, кръстени на Грисъм, Уайт и Чафи. Изградени са няколко мемориала в чест на загубата им при пожара. Но може би най-голямото наследство или начинът, по който те са запомнени, от тяхната смърт е промяната, която се случи в космическата програма: след пожара в "Аполо 1" никога не е имало друг пожар в американски космически кораб - инженерите научиха този много болезнен урок по време на пожара в "Аполо 1" и направиха всичко възможно, за да гарантират, че друг пожар никога няма да се случи.

Свързани страници

Въпроси и отговори

В: Каква беше мисията на "Аполо 1"?


О: Мисията на "Аполо 1" е първата мисия с екипаж в рамките на програмата "Аполо" на САЩ, чиято цел е да се осъществи кацане на Луната с екипаж.

Въпрос: Постигна ли мисията "Аполо 1" целевата си дата за изстрелване?


О: Не, мисията "Аполо 1" не достигна целевата си дата за изстрелване - 21 февруари 1967 г.

В: Какво причини неуспеха на мисията "Аполо 1"?


Отговор: Пожар в кабината по време на пробен тест за изстрелване на стартовия комплекс 34 на военновъздушната база "Кейп Кенеди" е причина за провала на мисията "Аполо 1".

В: Колко членове на екипажа са загинали по време на мисията на "Аполо 1"?


О: И тримата членове на екипажа загинаха по време на мисията "Аполо 1".

В: Кои са членовете на екипажа, загинали по време на мисията "Аполо 1"?


О: Членовете на екипажа, загинали по време на мисията "Аполо 1", са командващият пилот Върджил И. "Гъс" Грисъм, старши пилотът Ед Уайт и пилотът Роджър Б. Чафи.

В: Какво се случи с командния модул по време на мисията "Аполо 1"?


О: Командният модул (КМ) е унищожен по време на мисията "Аполо 1".

Въпрос: Кога НАСА официално прекратява използването на името "Аполо 1"?


О: Името "Аполо 1", избрано от екипажа, е официално пенсионирано от НАСА в тяхна памет на 24 април 1967 г.

AlegsaOnline.com - 2020 / 2023 - License CC3