Аполо 1 — първата пилотирана мисия Аполо; пожар и загинали през 1967
"Аполо 1", първоначално обозначен като AS-204, е първата пилотирана мисия от програмата "Аполо" на Съединените щати, чиято крайна цел е кацане на Луната с екипаж. Изпитването на командния/сервизния модул на "Аполо" в ниска околоземна орбита така и не се осъществява на планираната дата за изстрелване - 21 февруари 1967 г. При пожар в кабината по време на репетицията за изстрелване на 27 януари на стартовия комплекс 34 на военновъздушната база "Кейп Кенеди" загиват и тримата членове на екипажа - командирът пилот Върджил И. "Гъс" Грисъм, старшият пилот Ед Уайт и пилотът Роджър Б. Чафи - и се разрушава командният модул (КМ). Името Аполо 1, избрано от екипажа, е официално оттеглено от НАСА в тяхна памет на 24 април 1967 г.
Кратко описание на инцидента
Пожарът възниква по време на наземна репетиция ("plugs-out" тест), когато командният модул е затворен и запълнен с чист кислород при налягане, по-високо от атмосферното. В затворено пространство с чист кислород възпламеняването и разпространението на огъня става много по-бързо, а наличието на запалими материали и електрически компоненти създава висок риск. Поради конструкцията на херметическия модул и начина на отваряне на люка, екипажът не успява да напусне кабината бързо, което води до трагичния изход.
Причини и разследване
- Официалните разследвания установяват, че причината за пожара е сложна комбинация от електрическа повреда/късо съединение и лесно запалими материали в кислородна среда.
- Фактори, които допринасят: използване на 100% кислород при наземни тестове, запалими облицовки и компоненти в кабината, както и трудности при бързото отваряне на вътрешния люк (люкът се отваря навътре и изискваше време и усилие за освобождаване под налягане).
- НАСА проведе обстойно разследване и ревизии на проектирането и процедурите; установеното доведе до промени в материалите, електрическата инсталация и процедурите за безопасност.
Последствия и промени
Инцидентът довежда до значителни промени в програмата "Аполо" и до забавяне на пилотираните полети с около година и повече, тъй като бе необходимо да се коригират конструктивни недостатъци и да се внедрят нови стандарти за безопасност. Основните мерки, предприети след трагедията, включват:
- Преустройство на кабината и замяна/премахване на запалими материали и облицовки.
- Преработен люк, който се отваря навън и може да бъде освободен бързо дори при налягане в кабината.
- Промяна на атмосферните условия в кабината по време на наземни тестове — използване на смес от азот и кислород вместо чист кислород при по-високо налягане, докато не се достигне вакуум или орбитални условия.
- Подобрено проектиране и защита на електрическите инсталации и кабели; по-строги процедури за контрол на качеството и инспекции.
- Създаване на по-строги правила за безопасност, обучение и аварийни процедури за екипаж и наземен персонал.
Влияние върху програмата "Аполо"
Трагедията принуди НАСА да прегледа целия дизайн и управленски подход към пилотираните полети. След серия непропилотирани тестове и промени в конструкцията на КМ и ракетата, пилотираните полети бяха възобновени с Аполо 7 през октомври 1968 г., който успешно изпълни целите си и възстанови доверието в системата. Промените, въведени след катастрофата, повишават нивото на безопасност и допринасят за по-нататъшните успешни мисии, включително кацането на Луната през 1969 г.
Екипаж и памет
Загиналите астронавти — Върджил И. "Гъс" Грисъм, Ед Уайт и Роджър Б. Чафи — са запомнени като герои, положили живота си в услуга на космическите изследвания. Името "Аполо 1" е оттеглено в тяхна памет и в чест на екипажа множество мемориали и почитания са посветени на тяхната памет, включително паметни плочи и монументи на Космическия център и други места.
Значение
Инцидентът с Аполо 1 остава един от най-тежките уроци за пилотираната космонавтика: той показва колко критични са детайлите в проектирането, материалите, процедурите и културата на безопасност. Въпреки трагедията, извлечените уроци допринасят за по-сигурни системи и за успешното изпълнение на целите на програмата "Аполо".
Програмата "Аполо
През 1959 г. НАСА (Националното управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство) започва работа по проекти, при които хората могат да летят в космоса със специално разработени ракети и да се връщат на Земята. Те правят това, защото друга държава, Съветският съюз, работи върху същото нещо, а по това време Съединените щати и Съветският съюз са конкуренти - не се разбират. Когато Съветският съюз изведе спътник в орбита около Земята, а по-късно и човек на име Юрий Гагарин, Съединените щати почувстваха, че Съветският съюз ги изпреварва твърде много, що се отнася до космоса. Това обикновено се нарича космическа надпревара.
През 1961 г. най-ранната космическа програма, проектът "Меркурий", извежда в орбита около Земята американеца Джон Глен. По-късно, по време на друга програма, проект "Джемини", американски астронавт успява да излезе от космическия си кораб в открития космос - дейност, наречена космическа разходка, след което да се върне обратно и да се прибере у дома. (Съветският съюз вече беше направил това по-рано през същата година.) Въпреки че тези неща бяха невероятни, тъй като Съветският съюз ги беше направил пръв, хората все още чувстваха, че Съединените щати губят космическата надпревара. И Съединените щати, и Съветският съюз имаха една и съща следваща цел: да стигнат до Луната.
Програмата на НАСА за изпращане на хора на Луната е програмата "Аполо". Аполо 1 щеше да бъде първият полет на космическия кораб Аполо. Той нямаше да отиде на Луната - щеше да обикаля около Земята, докато астронавтите тестват и проверяват оборудването и машините, които щяха да бъдат използвани за отиване на Луната при друг полет.
Екипажът
Трима души са определени за екипажа на мисията "Аполо 1": Върджил Грисъм (обикновено наричан Гъс Грисъм), Ед Уайт и Роджър Чафи.
Гъс Грисъм е бил в космоса и преди, по време на мисия, наречена "Меркурий-Редстоун 4". В малък космически кораб, наречен "Liberty Bell 7", той става вторият американец, който излиза в космоса.
Ед Уайт е бил в космоса и преди, по време на мисията Gemini 4. Той е първият американец, който прави "космическа разходка", напускайки безопасното място на кораба си в космоса и движейки се навън в скафандър.
Роджър Чафи все още не беше летял в космоса, но беше страхотен пилот. Беше работил с космическата програма на земята, като помагаше на астронавтите, които летяха в космоса. Той беше човекът, който разговаряше с "Джемини 4" по време на мисията му, и НАСА му се беше доверила да управлява специални изследователски самолети, за да научи как работят ракетите.
Изпитване и пожар
Преди да използвате каквото и да е оборудване в космоса, то трябва да бъде тествано. По време на теста астронавтите правят всичко, което биха правили по време на действителната мисия, с изключение на изстрелването на ракетите, които ще изстрелят космическия кораб. Това означаваше всичко да бъде същото като по време на действителната мисия, за да могат да се открият и отстранят проблеми преди началото на мисията.
На 27 януари 1967 г. космическият кораб "Аполо 1" е тестван на стартовата площадка във Флорида. И тримата мъже - Грисъм, Уайт и Чафи - са вътре. Люкът беше затворен и космическият кораб беше под налягане - това означава, че вътре имаше повече въздух от обикновено, което оказва по-голямо налягане върху всичко вътре. Трябваше да направят това, за да се уверят, че космическият кораб е безопасен за полет в космоса. Но вместо да се използва нормален въздух, космическият кораб беше поставен под налягане с чист кислород.
В нормалния въздух кислородът е само около 21%, което означава, че в кутия с въздух по-малко от една четвърт от него е кислород. По-голямата част от останалото количество е газ, наречен азот. В космическия кораб "Аполо 1" се използва чист кислород: в една и съща кутия целият въздух е кислород.
По време на теста в някои проводници възниква искра и тя предизвиква пожар. За да гори, огънят се нуждае от три неща: топлина, гориво (нещо, което може да гори) и кислород. В космическия кораб "Аполо 1" въздухът е бил изцяло кислороден и това е накарало огъня да се разрасне много бързо и да гори много, много горещо. Само за няколко секунди огънят беше излязъл извън контрол.
Макар че и астронавтите, и екипажът, натоварен да помага на астронавтите от стартовата площадка, се опитаха да извадят Грисъм, Уайт и Чафи от огъня, не успяха. Налягането вътре в космическия кораб притискаше люка и никой не можеше да го отвори, за да извади тримата мъже. Гъс Грисъм, Ед Уайт и Роджър Чафи загиват в пожара.
Какво причини пожара
И до днес не сме сигурни какво точно е предизвикало пожара. Инженерите проверяват всеки сантиметър от Аполо 1 и откриват няколко места, от които може да е тръгнал пожарът. Те обаче не могат да определят кои от тях са го направили. Това, което могат да кажат, е, че в космическия кораб е имало много запалими материали - или неща, които лесно се възпламеняват - които са били близо до всяко от възможните места, където е възникнал пожарът. Количеството запалими материали, смесени с чистия кислород в космическия кораб, се нуждаеха само от една искра, за да предизвикат сериозен пожар.
След пожара
Целият свят научи за инцидента и всички американци бяха много натъжени от смъртта на своите астронавти. Дори Съветският съюз, конкурент на Америка в космическата надпревара, съобщи на американското правителство колко съжалява за пожара. Самата програма "Аполо" беше спряна за почти две години, докато инженерите внесат промени в космическия кораб "Аполо", за да го направят по-безопасен.
Днес има много училища, обществени сгради и други места, кръстени на Грисъм, Уайт и Чафи. Изградени са няколко мемориала в чест на загубата им при пожара. Но може би най-голямото наследство или начинът, по който те са запомнени, от тяхната смърт е промяната, която се случи в космическата програма: след пожара в "Аполо 1" никога не е имало друг пожар в американски космически кораб - инженерите научиха този много болезнен урок по време на пожара в "Аполо 1" и направиха всичко възможно, за да гарантират, че друг пожар никога няма да се случи.
Свързани страници
Въпроси и отговори
В: Каква беше мисията на "Аполо 1"?
О: Мисията на "Аполо 1" е първата мисия с екипаж в рамките на програмата "Аполо" на САЩ, чиято цел е да се осъществи кацане на Луната с екипаж.
Въпрос: Постигна ли мисията "Аполо 1" целевата си дата за изстрелване?
О: Не, мисията "Аполо 1" не достигна целевата си дата за изстрелване - 21 февруари 1967 г.
В: Какво причини неуспеха на мисията "Аполо 1"?
Отговор: Пожар в кабината по време на пробен тест за изстрелване на стартовия комплекс 34 на военновъздушната база "Кейп Кенеди" е причина за провала на мисията "Аполо 1".
В: Колко членове на екипажа са загинали по време на мисията на "Аполо 1"?
О: И тримата членове на екипажа загинаха по време на мисията "Аполо 1".
В: Кои са членовете на екипажа, загинали по време на мисията "Аполо 1"?
О: Членовете на екипажа, загинали по време на мисията "Аполо 1", са командващият пилот Върджил И. "Гъс" Грисъм, старши пилотът Ед Уайт и пилотът Роджър Б. Чафи.
В: Какво се случи с командния модул по време на мисията "Аполо 1"?
О: Командният модул (КМ) е унищожен по време на мисията "Аполо 1".
Въпрос: Кога НАСА официално прекратява използването на името "Аполо 1"?
О: Името "Аполо 1", избрано от екипажа, е официално пенсионирано от НАСА в тяхна памет на 24 април 1967 г.
