На тези избори се състезават бившият вицепрезидент Ричард Никсън и вицепрезидентът Хюбърт Хъмфри. Губернаторът на Алабама Джордж Уолъс също се кандидатира от Американската независима партия.

Контекст и предизборна обстановка

Президентските избори през 1968 г. се провеждат в условията на дълбока вътрешна криза в САЩ: антивоенни протести срещу войната във Виетнам, възход на движението за граждански права и силни обществени напрежения след убийството на Мартин Лутър Кинг, младши през април 1968 г. Действието на тези събития влияе пряко на изборната кампания и на поведението на избирателите.

Действащият президент на САЩ Линдън Б. Джонсън имаше възможност да се кандидатира, но реши да не го прави. На 31 март 1968 г. Джонсън оттегля кандидатурата си и заявява: "Няма да търся и няма да приема номинацията на моята партия за още един мандат като ваш президент". Това решение раздвижва вътрешнопартийната надпревара в Демократическата партия и отваря пътя за други претенденти.

В рамките на демократическите предварителни избори силно влияние имаха кандидати като сенатора Евгениъс (Юджийн) Маккарти, който привлече антивоенните избиратели, и Робърт Ф. Кенеди, брат на бившия президент на Съединените щати Джон Ф. Кенеди, който стана сериозен претендент след началото на кампанията си. Робърт Ф. Кенеди, беше силен кандидат, след като спечели предварителните избори в Калифорния и Южна Дакота, но бе убит на 5 юни 1968 г. от Сирхан Сирхан в Лос Анджелис, което шокира нацията и допълнително разпали политическата нестабилност.

Кандидатски платформи и основни послания

  • Ричард Никсън (Републиканска партия) обещава "закон и ред", твърд подход към анархията и престъпността, по-строга външна политика и стабилност след години на протести и конфликти. Неговата кампания апелира към умереноконсервативни и разочаровани от либерализма гласоподаватели.
  • Хюбърт Хъмфри (Демократическа партия), като действащ вицепрезидент и наследник на част от политиките на Линдън Джонсън, застъпваше продължаване на реформите в страната и политиката на администрацията спрямо гражданските права, както и търсене на изход от войната във Виетнам — но бе критикуван заради асоциирането си с непопулярните решения на Джонсън.
  • Джордж Уолъс (Американска независима партия) водеше изцяло популистка и сепаратистки‑ориентирана кампания, със силен акцент върху съпротивата срещу федералните политики за десегрегация и нарастваща подкрепа за "южната" несправедливост. Това му донесе значителна подкрепа в дълбокия Юг.

Резултати

На общите избори, които се проведоха на 5 ноември 1968 г., резултатите бяха следните:

  • Ричард Никсън печели изборите с 301 електорални гласа и получава около 31 783 783 гласа или 43.4% от популярния вот.
  • Хюбърт Хъмфри получава 191 електорални гласа и около 31 271 839 гласа (~42.7% от популярния вот).
  • Джордж Уолъс печели 46 електорални гласа и около 9 901 118 гласа (~13.5% от популярния вот). В някои източници се отбелязва и един неверен (faithless) избирател в Северна Каролина, който гласува за Уолъс и неговия съотборник Къртис Лемън.

Значение и последствия

Изборите от 1968 г. отбелязват край на доминацията на Демократическата партия през част от 1960-те и показват дълбоките разломи в американското общество. Победата на Никсън е тълкувана като подкрепа за по-консервативен ред и като реакция срещу политическата нестабилност. Уолъс демонстрира, че силният популистки и расово ориентиран (segregationist) говор може да събере значителна подкрепа и да повлияе на националните резултати, докато смъртта на Р. Кенеди и вакуумът в демократическото ръководство допринасят за фрагментиране на гласа вляво.

Краткосрочно, изборът на Никсън довежда до промени във вътрешната и външната политика на САЩ в следващите години, включително търсене на нови подходи за прекратяване на конфликта във Виетнам и поставяне на акцент върху "закона и реда" в страната.