Дуайт Дейвид Айзенхауер — американски генерал и 34-ти президент на САЩ

Дуайт Дейвид Айзенхауер е роден на 14 октомври 1890 г. в Денисън, Тексас. Той е третият от седем сина. Първоначално майка му го кръщава Дейвид Дуайт, но след раждането му сменя двете имена, за да няма двама Давидовци в семейството.

През 1892 г. семейството се премества в Абилин, Канзас, който Айзенхауер смята за свой роден град. Дуайт започва да се интересува от изучаването на природата. Научава се да ловува и да лови риба, да готви и да играе карти от човек на име Боб Дейвис, който лагерува на река Смоки Хил.

Айзенхауер учи в гимназията в Абилин. Завършва я през 1909 г. Той и брат му Едгар искат да учат в колеж, но нямат достатъчно пари. Те решават да учат в различни години в колежа, докато другият работи, за да изкарва пари, с които да плаща таксите за обучение.

Едгар тръгва на първи курс в училище, а Дуайт работи като нощен надзирател в сметачната фабрика "Бел Спрингс". Когато Едгар помолил за втора година, Дуайт приел и работил втора година. По това време един приятел на име "Суид" Хазлет кандидатствал във Военноморската академия. Той искаше Дуайт да кандидатства в училището, тъй като нямаше такса за обучение. Айзенхауер помолил за разглеждане на възможността за кандидатстване в Анаполис или Уест Пойнт своя американски сенатор Джоузеф Л. Бристоу. Въпреки че Айзенхауер е един от победителите в състезанието за приемни изпити, той е твърде стар за Военноморската академия. Тогава той приема назначение в Уест Пойнт през 1911 г.

На Запад Айзенхауер харесва традициите и спорта. По отношение на спорта Айзенхауер по-късно казва, че "това, че не попадна в бейзболния отбор в Уест Пойнт, беше едно от най-големите разочарования в живота ми, а може би и най-голямото". Той се присъединява към университетския футболен отбор и през 1912 г. започва като бегач и лайнбекър. Справя се с легендарния Джим Торп от отбора на индианците от Карлайл. Айзенхауер получава разкъсване на коляното при схватка в следващия мач, който е последният, в който играе; той отново контузва коляното си на кон и на боксовия ринг, затова се насочва към фехтовката и гимнастиката.

По-късно Айзенхауер е треньор по футбол и мажоретка в младшия курс. Завършва в средата на класа през 1915 г. Този випуск става известен като "випускът, на който паднаха звездите", защото 59 негови членове стават генералски офицери.

Айзенхауер е роден в семейство, което не разполага с много пари. През 1911 г. постъпва като кадет във Военната академия на САЩ в Уест Пойнт и като офицер служи на много различни места, включително в зоната на Панамския канал, Вашингтон и Филипините. По време на Втората световна война е генерал. Ръководи нахлуването в Мароко и Алжир по време на Северноафриканската кампания. Става 5-звезден генерал и е върховен съюзен командир на операция "Овърлорд" (нападение срещу Германия, което е една от най-важните битки във войната).

След края на Втората световна война той е смятан за герой от войната. На президентските избори в САЩ през 1952 г. американската общественост моли Айзенхауер да се кандидатира за президент. Айзенхауер (чиито политически възгледи по това време не са известни) се присъединява към Републиканската партия. Той избира Ричард Никсън за свой кандидат за вицепрезидент и печели изборите, като побеждава Адлай Стивънсън II.

Работи два мандата в периода 1953-1961 г. Айзенхауер е първият президент на САЩ, който е бил президент на всичките 50 щата.

В началото на първия си мандат той контролира прекратяването на огъня (което спира боевете) по време на Корейската война. Създава НАСА (космическата програма на САЩ), с което започва космическа надпревара със Съветския съюз. Айзенхауер смята, че Съединените щати не трябва да се опитват да водят войни в чужбина, а вместо това Съединените щати трябва да направят повече ядрени оръжия, за да имат предимство в Студената война. Съединените щати успяха да държат Съветския съюз под контрол, без да харчат много пари. Поради тази причина правителството на САЩ имаше балансиран бюджет по време на неговото президентство и не се налагаше да взема пари назаем.

Той сплаши Съветския съюз, като го накара да повярва, че Съединените щати ще отговорят на всеки акт на агресия с използване на ядрено оръжие. Тази политика се нарича "brinkmanship", "new look" и "massive retaliation". Той също така разрешава на самолети да шпионират Съветския съюз, но когато един американски шпионски самолет случайно се разбива в Съветския съюз в края на мандата на Айзенхауер, това влошава отношенията между Съединените щати и Съветския съюз.

Маккартизмът (когато сенатор Джоузеф Маккарти обвинява стотици хора, че са комунистически шпиони, без да има доказателства за това) също е проблем по време на неговото президентство. Айзенхауер не харесва Джоузеф Маккарти и се опитва да го свали зад кулисите, но Айзенхауер не обича да си създава врагове, затова не говори много за Маккарти.

Във вътрешен план (в страната) икономиката се развиваше много добре и страната беше в благоденствие. Айзенхауер ръководи създаването на междущатската магистрална система и създава Министерството на здравеопазването, образованието и социалните грижи. Айзенхауер е умерен консерватор (близо до центъра на политическия спектър). Той искаше да продължи някои програми на Новия курс, като например социалното осигуряване, но в същото време искаше правителството да бъде ограничено. Първоначално мнозина го критикуват, че не прави достатъчно, за да даде граждански права на афроамериканците, но по-късно по време на президентството си той подписва два закона за гражданските права и изпраща федерални войски в Топика, Канзас, за да се увери, че училищата са десегрегирани.

Когато приключва президентството на Айзенхауер, той не е много популярен сред учените. С течение на времето репутацията му бавно се подобрява и сега историците обикновено го смятат за добър президент.

През септември 2020 г. във Вашингтон, окръг Колумбия, ще бъде открит президентски мемориал в чест на Айзенхауер.