Дуайт Дейвид Айзенхауер — американски генерал и 34-ти президент на САЩ
Дуайт Дейвид Айзенхауер — живот и наследство на 34-ия президент и американски генерал; лидер във Втората световна война с решаващо политическо и стратегическо влияние.
Дуайт Дейвид "Айк" Айзенхауер (/ˈaɪzənhaʊ. ər/ EYE-zən-how-ər (14 октомври 1890 г. - 28 март 1969 г.) е 34-ият президент на Съединените щати от 1953 до 1961 г. Известен е в целия свят с помощта си за ръководенето на съюзническите инвазии през Втората световна война.
Ранен живот и образование
Дуайт Айзенхауер е роден на 14 октомври 1890 г. в Денисън, щата Тексас, но израства в Абилин, Канзас. Завършва Военната академия в Уест Пойнт през 1915 г. — випуск, известен като "класът, в който паднаха много звезди", защото много от възпитаниците му достигат високи военни звания. През Първата световна война не участва в бойни действия в Европа, а изпълнява административни и държавни длъжности в САЩ, което по-късно му помага да развие организаторските си умения.
Военна кариера и Втората световна война
Айзенхауер бързо се издига в армейската йерархия през 1930-те и началото на 1940-те. По време на Втората световна война той става главнокомандващ на съюзническите сили в Европа и организира ключови операции, сред които планирането и провеждането на десанта в Нормандия (Операция Overlord) на 6 юни 1944 г. Под негово ръководство съюзниците освобождават Западна Европа и приемат капитулацията на нацистка Германия през май 1945 г.
След войната Айзенхауер е началник на щаба на армията (Chief of Staff), по-късно — президент на Колумбийския университет и първи върховен главнокомандващ на силите на НАТО в Европа (1951–1952). Тези позиции укрепват международната му репутация и му дават опит в управление на големи институции и координация между съюзниците.
Президентство (1953–1961)
Като кандидат на Републиканската партия Айзенхауер печели изборите през 1952 г. и отново през 1956 г., побеждавайки Адуей Стюарт „Адлаи“ Стивънсън. Неговото управление се характеризира с прагматизъм, умерена вътрешна политика и твърда, но предпазлива външна политика по време на Студената война.
- Вътрешна политика: Айзенхауер подкрепя това, което нарича "модерен републиканизъм" — съхраняване на социални програми като Социалното осигуряване, но и ограничаване на разходите. Най-известният му вътрешен принос е Законът за федералните магистрали (Federal-Aid Highway Act) от 1956 г., който създава междущатната магистрална система (Interstate Highway System).
- Граждански права: Администрацията му предприема стъпки за защита на правата на афроамериканците — през 1957 г. Айзенхауер изпраща федерални войски в Литъл Рок, Арканзас, за да наложи десегрегацията в училища, и подписва Закона за гражданските права от 1957 г. и 1960 г., първите федерални закони по темата след реконструкцията.
- Външна политика и сигурност: По време на неговия мандат САЩ подписват примирието в Корейската война (1953 г.). Ера на "сдържане" (containment) спрямо СССР; възприема политика, известна като "New Look" — разчитане повече на ядрен отговор и въздържането на големи постоянни сухопътни сили. През този период се създава и доктрината Ейзенхауер за Близкия изток (1957) — помощ срещу комунистическа агресия.
- Космическа и образователна политика: След изстрелването на съветския сателит "Спутник" през 1957 г. Айзенхауер подкрепя създаването на програми за подобряване на науката и образованието, включително Националната агенция за аеронавтика и космос (NASA) през 1958 г. и Закона за националната отбранителна образователна инициатива (NDEA).
Стил и критика
Айзенхауер е известен като прагматичен лидер, предпочитащ колегиален и организационен подход. Той умее да балансира интересите в кабинета и да поддържа стабилност в епоха на международни напрежения. Външнополитически неговите решения — включително използването на ЦРУ в операции в Иран (1953) и Гватемала (1954) — са обект на по-късни критики заради последиците и отношенията със суверенни държави.
Поклон и наследство
В своята прощална реч през януари 1961 г. Айзенхауер предупреждава за възхода на "военно-промишления комплекс" и опасността от прекомерно влияние на отбранителната индустрия върху политиката и обществото — фраза, която остава цитирана и днес.
След края на мандата си живее в Мейо Клиф, Пенсилвания, и Чикасау, Канзас. Умира на 28 март 1969 г. в Вашингтон, D.C., и е погребан в Президентската библиотека и мемориал Александър „Дуайт Д. Айзенхауер“ в Абилин, Канзас. Неговото наследство включва икономическа стабилност, изграждането на междущатната магистрална система, засилена роля в НАТО и решителни действия в някои от основните въпроси на Студената война и гражданските права.
Личен живот
Айзенхауер е женен за Мейми Джийн Дууд (Mamie Doud) от 1916 г. Двамата имат двама сина — единият умира рано, другият, Джон Айзенхауер, става генерал и посланик. Айзенхауер е известен със своята спокойна външност, усещане за хумор и способност да ръководи чрез делегиране и координация.
Ранен живот
Дуайт Дейвид Айзенхауер е роден на 14 октомври 1890 г. в Денисън, Тексас. Той е третият от седем сина. Първоначално майка му го кръщава Дейвид Дуайт, но след раждането му сменя двете имена, за да няма двама Давидовци в семейството.
През 1892 г. семейството се премества в Абилин, Канзас, който Айзенхауер смята за свой роден град. Дуайт започва да се интересува от изучаването на природата. Научава се да ловува и да лови риба, да готви и да играе карти от човек на име Боб Дейвис, който лагерува на река Смоки Хил.
Айзенхауер учи в гимназията в Абилин. Завършва я през 1909 г. Той и брат му Едгар искат да учат в колеж, но нямат достатъчно пари. Те решават да учат в различни години в колежа, докато другият работи, за да изкарва пари, с които да плаща таксите за обучение.
Едгар тръгва на първи курс в училище, а Дуайт работи като нощен надзирател в сметачната фабрика "Бел Спрингс". Когато Едгар помолил за втора година, Дуайт приел и работил втора година. По това време един приятел на име "Суид" Хазлет кандидатствал във Военноморската академия. Той искаше Дуайт да кандидатства в училището, тъй като нямаше такса за обучение. Айзенхауер помолил за разглеждане на възможността за кандидатстване в Анаполис или Уест Пойнт своя американски сенатор Джоузеф Л. Бристоу. Въпреки че Айзенхауер е един от победителите в състезанието за приемни изпити, той е твърде стар за Военноморската академия. Тогава той приема назначение в Уест Пойнт през 1911 г.
На Запад Айзенхауер харесва традициите и спорта. По отношение на спорта Айзенхауер по-късно казва, че "това, че не попадна в бейзболния отбор в Уест Пойнт, беше едно от най-големите разочарования в живота ми, а може би и най-голямото". Той се присъединява към университетския футболен отбор и през 1912 г. започва като бегач и лайнбекър. Справя се с легендарния Джим Торп от отбора на индианците от Карлайл. Айзенхауер получава разкъсване на коляното при схватка в следващия мач, който е последният, в който играе; той отново контузва коляното си на кон и на боксовия ринг, затова се насочва към фехтовката и гимнастиката.
По-късно Айзенхауер е треньор по футбол и мажоретка в младшия курс. Завършва в средата на класа през 1915 г. Този випуск става известен като "випускът, на който паднаха звездите", защото 59 негови членове стават генералски офицери.
Военна кариера
Айзенхауер е роден в семейство, което не разполага с много пари. През 1911 г. постъпва като кадет във Военната академия на САЩ в Уест Пойнт и като офицер служи на много различни места, включително в зоната на Панамския канал, Вашингтон и Филипините. По време на Втората световна война е генерал. Ръководи нахлуването в Мароко и Алжир по време на Северноафриканската кампания. Става 5-звезден генерал и е върховен съюзен командир на операция "Овърлорд" (нападение срещу Германия, което е една от най-важните битки във войната).
След края на Втората световна война той е смятан за герой от войната. На президентските избори в САЩ през 1952 г. американската общественост моли Айзенхауер да се кандидатира за президент. Айзенхауер (чиито политически възгледи по това време не са известни) се присъединява към Републиканската партия. Той избира Ричард Никсън за свой кандидат за вицепрезидент и печели изборите, като побеждава Адлай Стивънсън II.
Председателство
Работи два мандата в периода 1953-1961 г. Айзенхауер е първият президент на САЩ, който е бил президент на всичките 50 щата.
В началото на първия си мандат той контролира прекратяването на огъня (което спира боевете) по време на Корейската война. Създава НАСА (космическата програма на САЩ), с което започва космическа надпревара със Съветския съюз. Айзенхауер смята, че Съединените щати не трябва да се опитват да водят войни в чужбина, а вместо това Съединените щати трябва да направят повече ядрени оръжия, за да имат предимство в Студената война. Съединените щати успяха да държат Съветския съюз под контрол, без да харчат много пари. Поради тази причина правителството на САЩ имаше балансиран бюджет по време на неговото президентство и не се налагаше да взема пари назаем.
Той сплаши Съветския съюз, като го накара да повярва, че Съединените щати ще отговорят на всеки акт на агресия с използване на ядрено оръжие. Тази политика се нарича "brinkmanship", "new look" и "massive retaliation". Той също така разрешава на самолети да шпионират Съветския съюз, но когато един американски шпионски самолет случайно се разбива в Съветския съюз в края на мандата на Айзенхауер, това влошава отношенията между Съединените щати и Съветския съюз.
Маккартизмът (когато сенатор Джоузеф Маккарти обвинява стотици хора, че са комунистически шпиони, без да има доказателства за това) също е проблем по време на неговото президентство. Айзенхауер не харесва Джоузеф Маккарти и се опитва да го свали зад кулисите, но Айзенхауер не обича да си създава врагове, затова не говори много за Маккарти.
Във вътрешен план (в страната) икономиката се развиваше много добре и страната беше в благоденствие. Айзенхауер ръководи създаването на междущатската магистрална система и създава Министерството на здравеопазването, образованието и социалните грижи. Айзенхауер е умерен консерватор (близо до центъра на политическия спектър). Той искаше да продължи някои програми на Новия курс, като например социалното осигуряване, но в същото време искаше правителството да бъде ограничено. Първоначално мнозина го критикуват, че не прави достатъчно, за да даде граждански права на афроамериканците, но по-късно по време на президентството си той подписва два закона за гражданските права и изпраща федерални войски в Топика, Канзас, за да се увери, че училищата са десегрегирани.
Наследство
Когато приключва президентството на Айзенхауер, той не е много популярен сред учените. С течение на времето репутацията му бавно се подобрява и сега историците обикновено го смятат за добър президент.
През септември 2020 г. във Вашингтон, окръг Колумбия, ще бъде открит президентски мемориал в чест на Айзенхауер.
Въпроси и отговори
В: Кой е бил Дуайт Д. Айзенхауер?
О: Дуайт Д. Айзенхауер е 34-ият президент на Съединените щати от 1953 до 1961 г. и важен лидер по време на Втората световна война.
В: Кога е роден Дуайт Д. Айзенхауер?
О: Той е роден на 14 октомври 1890 г.
В: Кога умира Дуайт Д. Айзенхауер?
О: Дуайт Д. Айзенхауер умира на 28 март 1969 г.
В: Какъв е бил прякорът на Дуайт Д. Айзенхауер?
О: Дуайт Д. Айзенхауер е бил известен и като "Айк".
В: Каква е ролята на Дуайт Д. Айзенхауер във Втората световна война?
О: Дуайт Д. Айзенхауер изиграва значителна роля във Втората световна война, особено при ръководенето на съюзническите инвазии.
В: Дуайт Д. Айзенхауер известен ли е само в Съединените щати или и по целия свят?
О: Дуайт Д. Айзенхауер е известен по целия свят с лидерството си във Втората световна война и като президент на Съединените щати.
В: Кои са годините, в които Дуайт Д. Айзенхауер е бил президент?
О: Дуайт Д. Айзенхауер е 34-ият президент на Съединените щати от 1953 до 1961 г.
обискирам