Корейската война (1950–1953): причини, ход и последици
Задълбочен анализ на Корейската война (1950–1953) — „Забравената война“: причини, ключови сражения, международни интервенции и дълготрайни последици за Корейския полуостров.
Корейската война (на корейски: 한국전쟁, на руски: Корейская Война, на китайски: 朝鲜战争), често наричана „Забравената война“, се води между 25 юни 1950 г. и 27 юли 1953 г. Конфликтът е между Република Корея (Южна Корея) и Корейската народнодемократична република (Северна Корея). Южна Корея е подкрепена от въоръжените сили на държавите-членки на Организацията на обединените нации, командвани предимно от Съединените щати. Северна Корея получава подкрепа от Китайската народна република и от съветския лагер. Войната започва в 4:30 ч. на 25 юни 1950 г. и формалното спиране на огъня е постигнато на 27 юли 1953 г. По време на конфликта загиват и са ранени огромен брой военни и цивилни — общите оценки за корейските жертви варират, но над два милиона корейци са загинали или са били ранени, като голяма част от разрушенията са в Северна Корея.
Причини и международен контекст
Корените на войната са в делението на Корейския полуостров след Втората световна война и в широка международна конфронтация между източния и западния блокове в ранните години на Студената война. След капитулацията на Япония през 1945 г. Корея е разделена по 38-ия паралел: на юг се установява прозападно правителство (познато днес като Южна Корея), а на север — просъветско комунистическо правителство. И двете страни претендират за легитимно управление над целия полуостров и се обвиняват взаимно за започването на военните действия.
Северът е ръководен от комуниста Ким Ир Сен и получава значителна подкрепа от Китайската народна република, ръководена от Мао Дзедун, както и от Съветския съюз, ръководен тогава от Йосиф Сталин. Освен това медицинска и логистична помощ са предоставени от някои други социалистически държави, включително Източна Германия (под ръководството на Валтер Улбрихт), Унгария, Румъния, Чехословакия, Полша и България. Подкрепа е дошла и от Монголия. На юг държавата е водена от националиста Сингман Ри и е подкрепена военно и политически от множество страни в рамките на ООН, най-вече от САЩ.
Ход на войната
Войната преминава през няколко ясно разграничени етапа:
- Първоначално нахлуване и обрат (юни — септември 1950 г.): На 25 юни 1950 г. севернокорейските войски преминават 38-ия паралел и бързо напредват, изпращайки южнокорейските сили на отстъпление към крайбрежието. Критичен момент е формирането на Pusan Perimeter — отбранителна линия в югоизточната част на страната, където силите на ООН успяват да задържат настъплението. На 15 септември 1950 г. успешната амфибийна операция в Инчхон (обща операция под командването на американския генерал Дъглас Макартур) обръща ходът на кампанията и позволява на силите на ООН да започнат контраофанзива.
- Напред към Ялу и китайска намеса (октомври 1950 — началото на 1951 г.): Силите на ООН преминават почти целия полуостров и достигат до река Ялу на границата с Китай, което провокира масова китайска интервенция. В края на 1950 г. големи части от Командваните от Китай „Народни доброволчески армии“ (ПВО) влизат в борбата и преместват фронта обратно на юг, довеждайки до драматични загуби за силите на ООН в някои райони.
- Загуба и застой — фронтове около 38-ия паралел (1951–1953): След период на интензивни боеве, включително операции в районите на Чусон (Chosin) и поредица от офанзиви и контраофанзиви, фронтовата линия се стабилизира близо до 38-ия паралел. Оттук нататък конфликтът придобива черти на траншейна война с тежки артилерийски обстрели, въздушни удари и локални настъпателни операции. Преговорите за прекратяване на огъня започват в средата на 1951 г. и продължават повече от две години.
Основни участници и международна намеса
Войната е международен конфликт в рамките на Студената война:
- ООН подкрепя Южна Корея с военни сили и логистика, доминирани от Съединените щати. В редиците на силите на ООН участват войски от Великобритания, Канада, Турция, Австралия, Филипините, Нова Зеландия, Гърция и др.
- Китай (под ръководството на Мао Дзедун) изпраща стотици хиляди бойци в подкрепа на Северна Корея. Съветският съюз осигурява оръжие, техника, съветници и авиационна поддръжка (частично прикрито) и обучава пилоти и екипажи.
- Други социалистически държави предоставят медицинска помощ, оборудване и логистична подкрепа.
Човешки и материални загуби
Оценките за жертвите варират, но ясно е, че конфликтът причинява огромни човешки и материални загуби:
- Корейски цивилни и военни: оценки варират от над два до няколко милиона загинали и ранени, голям дял са цивилни жертви и бежанци.
- Съюзнически сили: САЩ губят над 36 000 човека убити и значително повече ранени; други държави от ООН допринасят със загуби и жертви.
- Китай и Северна Корея претърпяват тежки загуби — оценките за загиналите и ранени са значителни и варират значително между източници.
- Инфраструктурата на двете корейски държави е сериозно разрушена; икономиките и обществата остават дълбоко засегнати.
Пленници, примирие и юридически статут
Дългите преговори завършват с подписването на примирие на 27 юли 1953 г., което установява Корейската демилитаризирана зона (DMZ) и линия за военна демаркация, приблизително по 38-ия паралел. Примирието прекратява активните бойни действия, но не е подписан официален мирен договор — формално двете Кореи остават в състояние на война.
Въпросът за военнопленниците е една от най-спорните теми по време на преговорите. В крайна сметка бе проведен обмен на пленници в рамките на операции за репатриране (част от тях е известна като „Operation Big Switch“), като десетки хиляди бойци бяха върнати или избраха да не се върнат в родните си страни.
Последици и наследство
Корейската война има дълготрайни ефекти:
- Политическо и военно разделение: Корейският полуостров остава разделен; Южна Корея и Северна Корея развиват различни политически, икономически и социални системи.
- Военни и геополитически последици: Войната укрепва позициите на САЩ и НАТО в Азия, ускорява милитаризацията по време на Студената война и води до трайно присъствие на американски войски в Южна Корея.
- Социални и икономически последици: Разрушенията и човешките загуби спъват развитието, но в последните десетилетия Южна Корея преживява бърза икономическа трансформация и индустриализация.
- Памет и култура: Конфликтът оставя дълбоки следи в паметта на корейския народ, във военната история на участващите държави и в международните отношения.
Военни аспекти и технологично влияние
Корейската война е първият голям въоръжен конфликт след Втората световна война и показва нови аспекти на модерната война — масирана употреба на авиация, морски десанти, механизирани части, артилерия и логистика на далечни разстояния. Тя също така ускорява развитието на съвременни военни доктрини и технологии в годините на Студената война.
Заключение
Корейската война (1950–1953) е ключов момент в историята на 20 век — едновременно регионален граждански конфликт и сцена на международна конфронтация в контекста на Студената война. Въпреки че активните боеве приключват с примирието през 1953 г., последствията от войната — политическото разделение на Корея, човешките загуби, и геополитическите промени — продължават да влияят върху международните отношения и живота на милиони хора до днес.
Произход и причини
През 1910 г., петнадесет години след Първата китайско-японска война, Япония анексира Корея и продължава да управлява, когато Втората световна война приключва през 1945 г. След като Япония капитулира, Съединените щати и Съветският съюз се споразумяват да разделят Корея на две окупационни зони за кратко време, като Съветският съюз окупира северната част, а американците - южната.
На Московската конференция на Съвета на министрите на външните работи през декември 1945 г. американците и Съветският съюз се споразумяват Корея да има временно правителство, което обаче няма да продължи дълго. Това става трудно поради разрастването на Студената война.
Студената война е важна причина за Корейската война. Отношенията между двете окупационни сили и без това са лоши, но когато през октомври 1949 г. Китай става комунистически, президентът на САЩ Хари Труман е силно притеснен, че и други страни около Китай ще станат комунистически, например Япония. Армията на САЩ е дванадесета по големина от тази пет години по-рано.
Сталин наскоро е загубил спора в Студената война относно блокадата на Берлин и последвалия въздушен лифт. Двете сили спореха главно за справедливи гранични линии и за разпространението на комунизма.
Събития
- 25 юни 1950 г.
- Северна Корея нахлува в Южна Корея през 38-ия паралел и завзема по-голямата част от Южна Корея. Южнокорейската армия се оттегля в Пусан.
юли 1950 г.
- Армията на Обединените нации се намесва и се приземява в Инчон, малко пристанище, разположено на половината път в Южна Корея. Оттам те се сражават със Северна Корея, изтласкват я отвъд границата и разделят Кореите близо до китайската граница на юг от река Ялу.
- Китай започва да се чувства застрашен, тъй като войната се развива толкова близо до него. Той казва на ООН и Южна Корея да се върнат на границата и че нямат право да воюват толкова навътре в Северна Корея.
октомври 1950 г.
- Предупреждението, отправено от китайците, е пренебрегнато от ООН (ръководена от американския генерал Дъглас Макартър) и така Китайската народноосвободителна армия нахлува в Северна Корея и ѝ помага да се бори със силите на ООН, докато те не са изтласкани отвъд границата.
декември 1950 г.
- Тъй като МиГ-15 побеждават американските Lockheed P-80 Shooting Stars, F-86 Sabre заминава за Корея.
февруари 1951 г.
- Сраженията продължават, докато редът не е възстановен и никоя от армиите не се намира в страната на другата страна, след което започват мирни преговори.
11 април 1951 г.
- Макартър е освободен от длъжност заради публични изявления, които противоречат на политиката на администрацията. Той иска да нападне Северна Корея.
март 1951 г. - 27 юли 1953 г.
- Мирните преговори продължават до 27 юли 1953 г., когато не е обявен мир, но двете страни подписват примирие и ООН се оттегля.
Десант на силите на ООН в Инчон
Жертви край Пусан
Резултати
| Държава | Положителен | Отрицателен |
| Съединени щати | Експанзията на комунизма е спряна в Южна Корея. Гърция и Турция се присъединяват към НАТО. Доктрината "Труман" е подкрепена. | Другите страни смятат, че са твърде агресивни, което ги изнервя. |
| ООН | Получава първия си голям успех. | Печели само с насилие, а не с мирни преговори. |
| Двете Кореи | Северна Корея сключва договор с Китай. Южна Корея остава капиталистическа. | Много хора умират. Разрушено е много имущество. Не се стига до обединение. |
| Китайска народна република | Една външна война обединява страната и повишава престижа на нейните владетели. | Отношенията със Съветския съюз се влошават. Не е допуснат в Съвета за сигурност на ООН. |
| Съветски съюз | Северна Корея остава комунистическа. Съветските военновъздушни сили са тествани срещу тези на САЩ. | Отношенията с Китай се влошават. Губи голяма сума пари. |
Статистика
Обща сила
- Приблизителен брой
Организация на обединените нации
- Южна Корея - 603 000 войници
- Съединени щати - 327,000
- Обединено кралство - 14 200
- Канада - 8,100
- Турция - 5,500
- Австралия - 2,300
- Филипини - 1,600
- Нова Зеландия - 1,400
- Нидерландия - 3,418
- Етиопия - 1,300
- Гърция - 1,250
- Колумбия - 1,300
- Тайланд - 1,200
- Белгия - 891
- Южна Африка - 873
- Франция - 800
- Люксембург - 44
- Общо - около 972 000 войници
Комунистически
- Северна Корея - 260 600
- Китай - 1,358,456
- Съветски съюз - 26 000
- Общо - 1 642 600 войници
Загуби
Организация на обединените нации
- Южна Корея - 205 000 смъртни случая - 905 800 ранени
- САЩ - 100 503 смъртни случая - 92 073 ранени
- Обединено кралство - 1 078 смъртни случая - 2 674 ранени
- Турция - 721 смъртни случая - 2 109 ранени
- Канада - 507 смъртни случая - 1001 ранени
- Австралия - 380 смъртни случая - 1 192 ранени
- Нова Зеландия - 34 смъртни случая - 80 ранени
- Нидерландия - 150 смъртни случая - 3 в неизвестност
- Франция - 69 смъртни случая
- Люксембург - 2 смъртни случая - 2 ранени
Комунисти
- Северна Корея - 257 806 смъртни случая
- Китай - около 25 000 смъртни случая
- Съветски съюз - около 300 смъртни случая
Телевизия
Популярното телевизионно предаване M*A*S*H, посветено на американски лекари, участващи в Корейската война, продължава по-дълго от военните действия.
Свързани страници
Въпроси и отговори
В: Какво представляваше Корейската война?
О: Корейската война е гражданска война, водена между Република Корея (Южна Корея) и Корейската народнодемократична република (или Северна Корея).
В: Кога се провежда Корейската война?
О: Корейската война се провежда между 25 юни 1950 г. и 27 юли 1953 г.
В: Кой подкрепя Южна Корея по време на войната?
О: Южна Корея беше подкрепена от въоръжените сили на няколко държави от Организацията на обединените нации, командвани от Съединените щати.
В: Кой подкрепи Северна Корея по време на войната?
О: Северна Корея беше подкрепена от Китайската народна република и Съветския съюз, както и с медицинска помощ от Източна Германия, Унгария, Румъния, Чехословакия, Полша, България, Монголия и други държави.
Въпрос: Колко души са загинали общо по време на този конфликт?
О: По време на този конфликт са убити общо над два милиона корейци, предимно в Северна Корея.
В: Кои лидери са участвали в този конфликт?
О: Северът е воден от комуниста Ким Ир Сен, който е подпомаган най-вече от китайския Мао Дзедун и съветския Йосиф Сталин. Югът е воден от националиста Сингман Ри, който получава помощ от много страни в ООН, особено от силите на САЩ, които включват отряди от военновъздушните и военноморските им сили.
Въпрос: Кога приключва тази война?
О: Войната приключва на 27 юли 1953 г., когато между двете страни е подписано споразумение за примирие.
обискирам