Хари С. Труман — 33-ти президент на САЩ (1945–1953): атом, План Маршал и Корея
Живот и наследство на Хари С. Труман — 33-ти президент на САЩ: атомната бомбардировка, План Маршал, началото на Студената война и Корейският конфликт.
Хари С. Труман (8 май 1884 г. - 26 декември 1972 г.) е 33-ият президент на Съединените щати от 1945 до 1953 г. Той става президент, когато президентът Франклин Д. Рузвелт умира по време на мандата си.
Като президент Труман взема важни решения в областта на външната политика, като например използването на атомно оръжие срещу Япония за прекратяване на Втората световна война, възстановяването на Европа (която е разрушена по време на войната), началото на Студената война и включването на САЩ в Корейската война.
Кратка биография и политически път
Труман е роден в Мисури и следва скромен житейски път: служи в Първата световна война, работи в семейния бизнес и се включва в местната политика. Избира се за шериф и по-късно за съдия на окръг Джаксън (Jackson County) в Мисури, което му дава опит в управлението и публичната администрация. След успехи на щатско ниво, става сенатор, а през 1944 г. е избран за вицепрезидент под кампанията на Франклин Рузвелт; през 1945 г., след смъртта на Рузвелт, Труман поема президентския пост (на 12 април 1945 г.).
Краят на Втората световна война и атомните бомби
Когато Труман става президент, войната в Европа е почти приключила, но военните действия в Тихия океан продължават. Неговото решение да разреши използването на атомни бомби през август 1945 г. — хвърлени над Хирошима и Нагасаки — има за цел да принуди Япония да капитулира и да избегне инвазия на японска територия, която би довела до много повече жертви. Тази стъпка остава дълбоко спорна и е предмет на продължаващи исторически и етични дебати.
Външна политика: стратегия срещу СССР и помощ за Европа
По време на мандата на Труман се очертава и институционализира началото на Студената война. В ключови стъпки на международната сцена той формулира т.нар. Труманова доктрина (1947) — политика за подкрепа на държави, заплашени от комунистическо влияние, особено Гърция и Турция. Под ръководството му САЩ одобряват и прилагат План Маршал за икономическа помощ и възстановяване на Европа, което подпомага бързото икономическо възстановяване и укрепва съюзите на Запад.
Други важни международни събития през неговото управление включват Берлинския въздушен мост (1948–1949) — реакция на съветската блокада на западните сектори на Берлин, и създаването на Северноатлантическия алианс (НАТО) през 1949 г., което установява постоянна военна колективна защита между САЩ и западноевропейските държави.
Вътрешна политика и граждански права
На вътрешнополитическата сцена Труман предлага програма, наречена Fair Deal, която има за цел да разшири социалните програми, да повиши минималната работна заплата, да разшири достъпа до жилища и социална сигурност и да подобри здравеопазването. Много от идеите срещат съпротива в Конгреса, но част от тях намират подкрепа и се реализират частично.
Труман предприема конкретни стъпки в областта на гражданските права: през 1948 г. той подписва изпълнителни заповеди, сред които и Executive Order 9981, която поставя началото на дезегрегацията на въоръжените сили на САЩ. Тези действия са важни стъпки към по-широки социални промени в следвоенната Америка.
Изборът през 1948 и Корейската война
На президентските избори през 1948 г. Труман, срещу очакванията на мнозина, печели изненадваща победа над републиканеца Томас Дюи (Dewey). Победата е разглеждана като един от най-известните изборни обратни моменти в американската политическа история.
През 1950 г. Северна Корея нахлува в Южна Корея и САЩ, под флага на Организацията на обединените нации, се намесват във въоръжения конфликт. Труман взема тежки решения за военна подкрепа и командване (включително назначението на генерал Дъглас Макартър като върховен командващ), а по-късно — през 1951 г. — одобрява отстраняването на Макартър след разногласия относно стратегията. Корейската война оказва значително влияние върху общественото мнение и политическата ситуация в САЩ.
Други важни действия и наследство
По време на мандата си Труман взема и други значими решения: признаването на държавата Израел през 1948 г., участие в създаването и подкрепата на Организацията на обединените нации и формирането на политики, които оформят началните десетилетия на Студената война. След края на втория си мандат през 1953 г. Труман се оттегля от публичната дейност, но остава активен в коментари и мемоари.
Оценките за неговото президентство са смесени: някои го критикуват за външнополитически и военни решения, други го възхваляват за решителността и практичния подход в критичен момент от световната история. В историческите класации често се посочва като президент, който е взел трудни решения и е подпомогнал оформянето на световния ред след Втората световна война.
Ранни години
Хари С. Труман е роден на 8 май 1884 г. в Ламар, Мисури. Началното S в името на Труман няма никакво значение.
Труман израства в Индипендънс, Мисури. В продължение на 12 години живее като фермер в Мисури.
Президентските избори през 1892 г. се провеждат, когато Труман е на осем години. Той искаше Гроувър Кливланд, демократ като семейството на Труман, да спечели. Гроувър Кливланд наистина спечели.
Труман се присъединява към армията на Съединените щати през 1917 г. По време на Първата световна война заминава за Франция и става капитан в полевата артилерия.
Труман напуска армията през 1919 г. Същата година се жени за Елизабет Вирджиния Уолъс. Отваря магазин за дрехи в Канзас Сити.
На 17 февруари 1924 г. Бес ражда момиченце и го кръщава Мери Маргарет Труман.
Сватбеният ден на Труманови
Политически живот
Труман е активен член на Демократическата партия. През 1922 г. е избран за съдия в окръжния съд на Джаксън.
Две години по-късно Труман губи следващите избори за окръжен съдия. Въпреки това през 1926 г. той отново е избран за окръжен съдия.
През 1934 г. Труман е избран за сенатор от щата Мисури. Става член на Комитета по междудържавна търговия. Бил е и заместник-председател на подкомисията за безопасност на железопътния транспорт.
През 1940 г. Труман се кандидатира за преизбиране в Сената. Първо трябва да победи друг демократ, губернатора Лойд Старк, на първични избори. Първичните избори решават кой демократ ще се изправи срещу републикански кандидат на окончателните избори през ноември.
Президентът Франклин Рузвелт и кметът на Сейнт Луис Бърнард Дикман искат Старк да спечели. Труман се сблъсква с трудности при набавянето на средства. Повечето хора смятаха, че той ще загуби. Около месец преди първичните избори обаче железопътните профсъюзи заявиха, че искат Труман да спечели. След това, два дни преди деня на първичните избори, Бърнард Дикман също заяви, че иска Труман да спечели.
Труман печели с около 8000 гласа. Той печели и изборите през ноември.
Труман оглавява комисия, която проверява колко средства са изразходвани от САЩ за отбрана по време на Втората световна война. Той открива милиарди долари разходи, които според него са разхищение и могат да бъдат съкратени от разходите на САЩ. Труман подкрепял ръководството на Рузвелт на страната във войната, но искал да направи правителството по-малко разточително и по-ефективно. Той стана известен с това, че оглави този комитет.
През 1944 г. президентът Рузвелт отново се кандидатира за преизбиране. Рузвелт е в лошо здравословно състояние и не му остава много време да живее. Демократическата партия осъзна, че който и да изберат за вицепрезидент, той може да бъде следващият президент на САЩ. (В правителството на САЩ, ако президентът почине, вицепрезидентът автоматично става новият президент.)
Хенри А. Уолъс, бившият вицепрезидент на Рузвелт, не беше избран, защото имаше приятелско отношение към Съветския съюз, който много хора смятаха за диктатура. Рузвелт искаше Труман за свой вицепрезидент и Труман беше избран.
Те печелят изборите и Рузвелт започва четвъртия си мандат като президент. На 12 април 1945 г., малко след четвъртото си встъпване в длъжност, Франклин Делано Рузвелт умира. Труман става президент.

Плакат на Рузвелт/Труман от 1944 г.
Председателство
За да стане президент, Труман казва: "Чувствах се така, сякаш луната, звездите и всички планети бяха паднали върху мен."
Труман става президент през последните месеци на Втората световна война. Докато Труман е вицепрезидент, Рузвелт не му разказва много за Втората световна война. По онова време хората не са смятали вицепрезидента за важна длъжност в политиката. Поради тази причина Труман встъпва в президентския пост, знаейки не много повече от средностатистическия човек за това какво правят американските военни във Втората световна война.
Нацистка Германия капитулира по-малко от месец след като Труман става президент. Това слага край на войната в Европа. Въпреки това японците продължават да се бият. Съюзниците от Втората световна война приемат Потсдамската декларация, в която казват на Япония да се предаде или ще бъде изправена пред "бързо и пълно унищожение". Япония не се предаде, затова Труман нареди първата атомна бомба да бъде хвърлена върху Хирошима, Япония, на 6 август 1945 г. Три дни по-късно Труман нарежда да бъде хвърлена втората атомна бомба върху Нагасаки, Япония. Япония капитулира и войната приключва.
Огромната разрушителна сила на атомните бомби разрушава двата града и убива над сто хиляди души, а през следващите години много други умират от заболявания, предизвикани от радиацията. Хората, които не са съгласни с това решение, като генерал и бъдещ президент Дуайт Айзенхауер, смятат, че това е било жестоко и нехуманно нападение срещу невинни хора, когато Япония вече е била близо до това да бъде победена. Други хора смятат, че това е било добро решение, защото е сложило край на войната рано. Труман смята, че ако САЩ бяха нахлули в Япония, вместо да използват бомбите, за да прекратят войната бързо, щяха да загинат много повече американци.
След войната
След войната Труман нарежда Европа (разрушена по време на войната) да бъде възстановена с плана "Маршал". След войната Германия е разделена на две части. Съветският съюз контролира Източна Германия. Съединените щати, Великобритания и Франция контролираха Западна Германия. По време на съветската блокада на Западен Берлин Труман разпорежда Берлинския въздушен транспорт, при който в Западна Германия се пренасят тонове храна, за да се нахрани гладуващото население.
Труман помага и за създаването на Организацията на обединените нации - организация, основана на Лигата на нациите. Организацията на обединените нации съществува и днес. Нейната цел е различните държави да работят заедно, за да помагат на човечеството и да насърчават мира.
След края на Втората световна война Съветският съюз и Съединените щати са единствените две могъщи държави. Тъй като Германия е поделена между Съветския съюз и Съединените щати, напрежението между двете страни започва да нараства. Започва Студената война. Това е война, в която Съветският съюз и Съединените щати не воюват пряко, но всяка от тях иска да има по-голямо влияние от другата страна върху света. Съветският съюз искаше да разпространи комунизма по света. (Комунизмът е убеждението, че правителството трябва да притежава икономиката, за да направи всички равни). Труман вярваше в политиката, наречена "сдържане": САЩ трябваше да сдържат комунизма и да спрат разпространението му. Труман обявява доктрината "Труман", според която Съединените щати трябва да дават пари на Турция и Гърция, за да могат те да бъдат достатъчно силни, за да се защитят от комунизма.
Труман изпраща на Конгреса своята "Справедлива сделка". Той се основава на "Новия курс" на Рузвелт. Той даваше повече пари за образование, повече пари за фермерите и по-висока минимална заплата за работниците. Лидерите на работническите съюзи го помолиха за по-високи заплати и повече придобивки.
След като миньорите стачкуват, Труман нарежда на Министерството на вътрешните работи да поеме мините. Макар че Труман симпатизира на работническата класа, когато има огромна железопътна стачка, Труман смята, че тя е незаконна. Той също така смяташе, че е несправедливо спрямо хората, които не могат да стигнат до работа, защото железниците не работят. Той реагира, като заплашва стачкуващите да бъдат принудени да отидат в армията, ако не се върнат на работа.
Труман премахва сегрегацията в армията, позволявайки на чернокожи и бели да се бият заедно.
През 1948 г. Труман се кандидатира за втори мандат като президент срещу Томас Дюи. Той е аутсайдерът и всички смятат, че ще загуби. В нощта на изборите "Чикаго Трибюн" публикува вестник със заглавие "Дюи побеждава Труман". За изненада на всички Хари Труман печели изборите.
Корейската война
На 25 юни 1950 г. Северна Корея напада Южна Корея. Китай подкрепя Северна Корея. Северна Корея искаше да въведе комунизма в Южна Корея.
САЩ водят Корейската война, за да защитят Южна Корея и да попречат на комунизма да се разпространи там. Генерал Дъглас Макартър искаше да бомбардира Китай. Труман смята, че това е твърде опасно, и уволнява Макартър. Много хора уважаваха Макартър, затова се разгневиха на Труман. Той направи Матю Б. Риджуей генерал.
В края на мандата на Хари Труман рейтингът му е изключително нисък. Той беше много непопулярен, защото хиляди американци загинаха в Корейската война; в правителството му имаше средно голяма корупция; хората обвиняваха много от служителите на Труман, че са комунисти. Той напуска поста си на 20 януари 1953 г. Корейската война приключва около шест месеца по-късно.
С течение на времето репутацията на Труман се подобрява. Сега много историци смятат, че Хари Труман е бил велик президент.

Хирошима след удара на първата атомна бомба

Войници товарят мляко на самолет, пътуващ за Западен Берлин по време на въздушния транспорт на Берлин
По-късен живот
Труман се връща в Мисури. Умира на 26 декември 1972 г. в Канзас Сити, Мисури, от множествена органна недостатъчност, причинена от пневмония, на 88-годишна възраст.
Свързани страници
обискирам