Хари С. Труман (8 май 1884 г. - 26 декември 1972 г.) е 33-ият президент на Съединените щати от 1945 до 1953 г. Той става президент, когато президентът Франклин Д. Рузвелт умира по време на мандата си.

Като президент Труман взема важни решения в областта на външната политика, като например използването на атомно оръжие срещу Япония за прекратяване на Втората световна война, възстановяването на Европа (която е разрушена по време на войната), началото на Студената война и включването на САЩ в Корейската война.

Кратка биография и политически път

Труман е роден в Мисури и следва скромен житейски път: служи в Първата световна война, работи в семейния бизнес и се включва в местната политика. Избира се за шериф и по-късно за съдия на окръг Джаксън (Jackson County) в Мисури, което му дава опит в управлението и публичната администрация. След успехи на щатско ниво, става сенатор, а през 1944 г. е избран за вицепрезидент под кампанията на Франклин Рузвелт; през 1945 г., след смъртта на Рузвелт, Труман поема президентския пост (на 12 април 1945 г.).

Краят на Втората световна война и атомните бомби

Когато Труман става президент, войната в Европа е почти приключила, но военните действия в Тихия океан продължават. Неговото решение да разреши използването на атомни бомби през август 1945 г. — хвърлени над Хирошима и Нагасаки — има за цел да принуди Япония да капитулира и да избегне инвазия на японска територия, която би довела до много повече жертви. Тази стъпка остава дълбоко спорна и е предмет на продължаващи исторически и етични дебати.

Външна политика: стратегия срещу СССР и помощ за Европа

По време на мандата на Труман се очертава и институционализира началото на Студената война. В ключови стъпки на международната сцена той формулира т.нар. Труманова доктрина (1947) — политика за подкрепа на държави, заплашени от комунистическо влияние, особено Гърция и Турция. Под ръководството му САЩ одобряват и прилагат План Маршал за икономическа помощ и възстановяване на Европа, което подпомага бързото икономическо възстановяване и укрепва съюзите на Запад.

Други важни международни събития през неговото управление включват Берлинския въздушен мост (1948–1949) — реакция на съветската блокада на западните сектори на Берлин, и създаването на Северноатлантическия алианс (НАТО) през 1949 г., което установява постоянна военна колективна защита между САЩ и западноевропейските държави.

Вътрешна политика и граждански права

На вътрешнополитическата сцена Труман предлага програма, наречена Fair Deal, която има за цел да разшири социалните програми, да повиши минималната работна заплата, да разшири достъпа до жилища и социална сигурност и да подобри здравеопазването. Много от идеите срещат съпротива в Конгреса, но част от тях намират подкрепа и се реализират частично.

Труман предприема конкретни стъпки в областта на гражданските права: през 1948 г. той подписва изпълнителни заповеди, сред които и Executive Order 9981, която поставя началото на дезегрегацията на въоръжените сили на САЩ. Тези действия са важни стъпки към по-широки социални промени в следвоенната Америка.

Изборът през 1948 и Корейската война

На президентските избори през 1948 г. Труман, срещу очакванията на мнозина, печели изненадваща победа над републиканеца Томас Дюи (Dewey). Победата е разглеждана като един от най-известните изборни обратни моменти в американската политическа история.

През 1950 г. Северна Корея нахлува в Южна Корея и САЩ, под флага на Организацията на обединените нации, се намесват във въоръжения конфликт. Труман взема тежки решения за военна подкрепа и командване (включително назначението на генерал Дъглас Макартър като върховен командващ), а по-късно — през 1951 г. — одобрява отстраняването на Макартър след разногласия относно стратегията. Корейската война оказва значително влияние върху общественото мнение и политическата ситуация в САЩ.

Други важни действия и наследство

По време на мандата си Труман взема и други значими решения: признаването на държавата Израел през 1948 г., участие в създаването и подкрепата на Организацията на обединените нации и формирането на политики, които оформят началните десетилетия на Студената война. След края на втория си мандат през 1953 г. Труман се оттегля от публичната дейност, но остава активен в коментари и мемоари.

Оценките за неговото президентство са смесени: някои го критикуват за външнополитически и военни решения, други го възхваляват за решителността и практичния подход в критичен момент от световната история. В историческите класации често се посочва като президент, който е взел трудни решения и е подпомогнал оформянето на световния ред след Втората световна война.