Доктрина Труман 1947 — американска политика и началото на Студената война

На 12 март 1947 г. американският президент Хари С. Труман произнася реч пред Конгреса на САЩ. В тази реч той заявява, че според него Съединените щати трябва да помогнат на Гърция и Турция, за да ги спрат да бъдат "тоталитарни", въпреки че има предвид съветския комунизъм. Това става известно като "Доктрината Труман". Някои историци смятат, че това е началото на Студената война.

Тази реч е произнесена, след като Обединеното кралство заявява, че ще спре да помага на Гърция и Турция през февруари 1947 г., тъй като Обединеното кралство също е бедно след разходите по Втората световна война. Това означава, че Гърция и Турция ще продължат да бъдат бедни, а Труман вярва, че една бедна Източна Европа ще премине по-лесно към комунистическо управление, ако не получи помощ от Съединените щати. Труман погрешно смята, че Съветският съюз помага на гръцките комунистически партизани, въпреки че няма ясни доказателства за това.

Този план е голяма промяна в американската политика. Политическият историк Уолтър Лафър пише, че "доктрината се превърна в идеологически щит", което означава, че според него Съединените щати са използвали доктрината като оправдание или причина. Планът "Маршал" се появява след това поради тази причина.

Контекст и идеи зад доктрината

Речта на Труман се появява в контекста на бързи политически и икономически промени в Европа след 1945 г. В допълнение към финансовите проблеми на Обединеното кралство, страхът от разширяване на съветското влияние е засилен от събития като установяването на просъветски режими в някои части на Източна Европа. Концепцията за "сдържане" (containment), формулирана от дипломати и анализатори като Джордж Кенан, вече е в основата на мисленето на американското ръководство — идеята е да се предотврати по-нататъшно разпространение на комунизма чрез икономическа и военна помощ на уязвими държави.

Какво поиска Труман и какво последва

В речта си Труман поиска от Конгреса финансова и военна помощ за Гърция и Турция, за да могат да устоят на вътрешни бунтове и външен натиск. Конгресът отпусна средства (включително исканите около 400 милиона долара) за военна и икономическа помощ. В резултат САЩ започнаха да доставят оръжие, съветническа помощ и икономическа помощ на правителствата в тези държави.

Последици и дългосрочни ефекти

• Краткосрочни резултати: Американската помощ подпомага правителството в Гърция да победи комунистическата партизанска армия до 1949 г. и увеличава военната и политическа подкрепа за Турция, което намалява непосредствената опасност от съветско влияние в региона.
• Политическа промяна в САЩ: Доктрината бележи окончателен край на традиционния американски изолационизъм след Първата и Втората световна война и утвърждава активна, глобална роля на Съединените щати в борбата с комунизма.
• Връзка с други инициативи: Скоро след това идва и Планът "Маршал" (1948) за икономическо възстановяване на Западна Европа, а през следващите години — формирането на военни и политически съюзи като НАТО (1949). Така доктрината става част от по-широка стратегия за сдържане.
• Дългосрочни ефекти: Политиката на сдържане доведе до редица интервенции и конфликти в следващите десетилетия (например в Корея и Виетнам), тъй като администрациите в САЩ често тълкуваха доктрината като основание за намеса срещу разпространението на комунизма.

Критики и историческа оценка

Доктрината на Труман има както защитници, така и критици. Поддръжниците я виждат като необходима мярка за защита на свободните държави и за предотвратяване на съветското разширяване. Критиците посочват, че тя поляризира международната сцена и дава оправдание за намеси, които понякога водят до дълготрайни конфликти. Някои историци и анализатори също дискутират доколко заплахата от непосредствено съветско подпомагане на гръцките комунисти е била реална или преувеличена.

Кратко заключение

Доктрината Труман от 1947 г. е повратна точка в американската външна политика: тя формализира политика на сдържане срещу комунизма и поставя началото на многогодишен период на интензивно геополитическо съперничество между САЩ и Съветския съюз. Нейните последици — икономическата помощ чрез Планът "Маршал", военните съюзи и редица регионални конфликти — оформят голяма част от международната история през втората половина на XX век.

Въпроси и отговори

В: Какво представляваше доктрината Труман?

Въпрос: Защо Обединеното кралство спира да помага на Гърция и Турция през февруари 1947 г.?

Въпрос: Какво смяташе Труман, че ще се случи, ако Източна Европа остане бедна?

В: Имаше ли Труман ясни доказателства за съветско участие в гръцките комунистически партизани?

В: Как Уолтър Лафебър описва доктрината?

Търсене по буква