Планът „Маршал“: американска програма за възстановяване на Европа след ВСВ
Планът "Маршал" (официално наричан Европейска програма за възстановяване [ERP]) е план на САЩ за възстановяване на съюзническите държави в Европа след Втората световна война. Една от основните причини за това е да се спре комунизмът (основно СССР).
Планът е наречен на името на държавния секретар Джордж Маршал, но е разработен от други служители на Държавния департамент. Инициативата бе обявена в реч на Маршал на 5 юни 1947 г. пред студентите на Харвардския университет и по-късно бе приета от Конгреса на САЩ. Официално програмата стартира през април 1948 г. и бе администрирана чрез специално създадената Economic Cooperation Administration (ECA), ръководена от Пол Г. Хофман.
Цели и принципи
Основните цели на плана включваха възстановяване на разрушената икономическа инфраструктура, стабилизиране на валутите, увеличаване на производството и търговията, и предотвратяване на социални и политически кризи, които да улеснят разпространението на комунизма. Помощта бе насочена към икономическа и техническа реабилитация, модернизация на промишлеността, ремонт на транспортни и енергийни мрежи и доставяне на суровини и храни.
Условия и организация
Получателите трябваше да координират помежду си плановете за реконструкция и да премахнат някои търговски бариери. За целта европейските държави създадоха Организацията за европейско икономическо сътрудничество (OEEC) през 1948 г., чрез която се разпределяха средствата и се подпомагаше сътрудничеството между страните. СССР и страните от Източна Европа отказаха участието и помощта им бе отхвърлена под натиск от Москва.
Обем и разпределение на помощта
Планът се изпълняваше в продължение на четири години, считано от април 1948 г. През този период бяха отпуснати 13 млрд. щатски долара икономическа и техническа помощ за възстановяване на европейските държави, които се бяха присъединили към Организацията за европейско икономическо сътрудничество. По съвременни оценки тази сума отговаря на стойност, еквивалентна на над 100 млрд. щ.д. в днешни пари, в зависимост от използваните методи за корекция на инфлацията.
Най-големи бенефициенти бяха Великобритания, Франция, Западна Германия, Италия, Нидерландия и други западноевропейски държави. Примерно разпределение (приблизително): Великобритания около 3,3 млрд. щ.д., Франция около 2,7 млрд. щ.д., Федерална република Германия около 1,4 млрд. щ.д., Италия около 1,2 млрд. щ.д., Нидерландия около 1,1 млрд. щ.д.
Въздействие и резултати
Към момента на приключване на плана икономиката на всяка държава членка е нараснала значително над довоенните нива. Помощта благоприятства бързото възстановяване на производството, увеличи търговията и инвестициите, стабилизира валутите и намали недостига на жизненоважни стоки. Плaнът също допринесе за процесите на европейска интеграция — сътрудничеството и координацията между държавите ускориха политически и икономически инициативи като създаването на Общността за въглища и стомана (ECSC) през 1951 г.
Политически измерения и критика
През последните години някои историци твърдят, че другата причина за плана е да направи САЩ по-силни и да накара страните от Западна Европа да се нуждаят от тях. В международен план програмата ясно имаше и стратегическа цел — ограничаване на съветското влияние в Европа и укрепване на западния блок в началните години на Студената война. Критиците посочват също, че помощта често носеше икономически ползи за САЩ (например чрез закупуване на американски стоки и технологии), имаше неравномерно разпределение и понякога задълбочи зависимостта от американски капитали и пазари.
Важно е да се отбележи, че освен ERP, за следвоенното възстановяване на Европа значителен принос имаше и Администрацията на ООН за подпомагане и възстановяване (UNRRA), която помагаше на милиони бежанци и доставяше хуманитарна помощ от 1944 до 1947 г., създавайки основа за по-широки програми за възстановяване.
Наследство
Планът "Маршал" остава един от най-важните примери за международна икономическа помощ и многопосочно средство за възстановяване и политическа стабилизация. Той ускори икономическата интеграция в Западна Европа, помогна за създаването на дългосрочни търговски и политически връзки със САЩ и съдейства за дълготраен период на икономически растеж и политическа стабилност на континента.
Карта на Европа и Близкия изток от епохата на Студената война, показваща страните, получили помощ по плана "Маршал". Червените колони показват размера на общата помощ за всяка страна
Алтернативи на плана "Маршал
План Моргентау
Министърът на финансите на САЩ Хенри Моргентау-младши заявява, че ако Европа се нуждае от пари, за да възстанови разрушеното от войната, трябва да ги вземе от Германия. Тези пари бяха наречени военни репарации. Моргентау заяви, че това също така ще попречи на Германия някога да бъде възстановена и да заплашва да започне нова война. Вземането на пари от Германия беше направено след Първата световна война. То не даде резултат. Вместо да помогне на други държави, то им навреди. Това се дължи на факта, че компаниите не можеха да продават въглищата и стоманата, които произвеждаха, защото те идваха безплатно от Германия.
План "Моне
Жан Моне от Франция заявява, че Франция трябва да контролира германските въглищни райони Рур и Саар и да ги използва за възстановяване на френската промишленост. През 1946 г. окупационните сили се споразумяват да поставят строги ограничения за това колко бързо Германия може да се реиндустриализира. Поставени са ограничения за това колко въглища и стомана могат да се произвеждат.
Ниво на съгласие в сектора
Това е първият германски индустриален план. Той е подписан в началото на 1946 г. и гласи, че германската тежка промишленост трябва да бъде намалена до половин процент от равнището си през 1938 г., като се разрушат 1500 производствени предприятия.
До края на 1946 г. правителствата виждат проблемите на плана и споразумението е променяно няколко пъти, за последен път през 1949 г. Но демонтирането на фабриките продължава и през 1950 г. Дълго време Германия е била много важна за икономиката на Европа. Това означаваше, че една бедна Германия спъваше възстановяването на Европа, тъй като другите страни не можеха да продават толкова много неща на Германия. Бедната Германия е скъпа и за окупационните сили. Те трябваше да дават на Германия храна и други неща, от които тя се нуждаеше и които вече не можеше да отглежда или произвежда сама.
Поради тази причина плановете на Моргентау и Моне бяха отхвърлени.
Планът "Маршал" приключва през 1952 г. Идеите за удължаването му са прекратени поради разходите за Корейската война и превъоръжаването. На изборите за Конгрес през 1950 г. в САЩ печелят места и републиканците, които са враждебно настроени към плана.
Изгорели сгради след бомбардировката на Хамбург
Един от няколкото плаката, създадени за популяризиране на плана "Маршал" в Европа. Синьо-бялото знаме между германското и италианското е версия на знамето на Триест.
Критика
Планът "Маршал" е определян като "най-безкористния акт в историята". Това обаче може и да не е така. Съединените щати се възползват от плана, тъй като част от споразумението за предоставяне на помощта е, че страните ще трябва да отворят икономиките си за американските компании.
През 60-те и 70-те години на ХХ в. историци "исторически ревизионисти" като Уолтър Лафър твърдят, че планът е американски икономически империализъм. Това означава, че той е бил опит да се придобие контрол над Западна Европа, така както Съветският съюз контролираше Източна Европа.
Тайлър Коуен, икономист, твърди, че държавите, получили най-голяма помощ от плана "Маршал" (Великобритания, Швеция, Гърция), са получили най-малка възвръщаемост и са отбелязали най-малък растеж между 1947 и 1955 г. Нациите, които са получили малко помощ (например Австрия), са отбелязали най-голям растеж.
Когато разглежда икономиката на Западна Германия от 1945 до 1951 г., германският анализатор Вернер Абелсхаузер решава, че не е необходима чуждестранна помощ, за да започне възстановяването или за да продължи. Коуен установява, че икономическото възстановяване на Франция, Италия и Белгия е започнало преди плана "Маршал". След освобождението си през 1944 г. Белгия разчита в голяма степен на икономическите политики на свободния пазар и се възстановява най-бързо. Освен това в нея не е имало сериозен недостиг на жилища и храна, какъвто се наблюдава в останалата част от континентална Европа. [1]
Свързани страници
- Алиансът за прогрес се провали с плана "Маршал" за Централна и Южна Америка.
- GARIOA (Government and Relief in Occupied Areas - Правителство и помощ в окупираните райони) Предшественик на помощта по плана "Маршал".
- Планът Моргентау Планът за капитулация на Германия
- Промишлените планове за Германия
Въпроси и отговори
В: Какво представляваше планът "Маршал"?
О: Планът "Маршал" е план на Съединените щати за възстановяване на съюзническите държави в Европа след Втората световна война.
В: Защо е приложен планът "Маршал"?
О: Планът "Маршал" е осъществен, за да подпомогне възстановяването на европейските страни, които са се присъединили към Организацията за европейско икономическо сътрудничество, и да спре комунизма и СССР.
В: На кого е кръстен планът?
О: Планът е кръстен на държавния секретар Джордж Маршал.
В: Кой разработи плана?
О: Планът беше разработен от други хора в Държавния департамент.
В: Колко време продължи планът?
О: Планът продължи четири години, като започна през април 1948 г.
В: Каква икономическа и техническа помощ беше предоставена по време на периода на действие на плана?
О: През периода на действие на плана беше предоставена икономическа и техническа помощ в размер на 13 милиарда щатски долара.
В: Какви са мненията на някои историци за плана "Маршал"?
О: Някои историци твърдят, че другата причина за плана е била да направи Съединените щати по-силни и да накара страните от Западна Европа да се нуждаят от Съединените щати. Те също така казват, че Администрацията на Организацията на обединените нации (ООН) за подпомагане и възстановяване, която помага на милиони бежанци от 1944 г. до 1947 г., също е помогнала за следвоенното възстановяване на Европа.
