Планът "Маршал" (официално наричан Европейска програма за възстановяване [ERP]) е план на САЩ за възстановяване на съюзническите държави в Европа след Втората световна война. Една от основните причини за това е да се спре комунизмът (основно СССР).
Планът е наречен на името на държавния секретар Джордж Маршал, но е разработен от други служители на Държавния департамент. Инициативата бе обявена в реч на Маршал на 5 юни 1947 г. пред студентите на Харвардския университет и по-късно бе приета от Конгреса на САЩ. Официално програмата стартира през април 1948 г. и бе администрирана чрез специално създадената Economic Cooperation Administration (ECA), ръководена от Пол Г. Хофман.
Цели и принципи
Основните цели на плана включваха възстановяване на разрушената икономическа инфраструктура, стабилизиране на валутите, увеличаване на производството и търговията, и предотвратяване на социални и политически кризи, които да улеснят разпространението на комунизма. Помощта бе насочена към икономическа и техническа реабилитация, модернизация на промишлеността, ремонт на транспортни и енергийни мрежи и доставяне на суровини и храни.
Условия и организация
Получателите трябваше да координират помежду си плановете за реконструкция и да премахнат някои търговски бариери. За целта европейските държави създадоха Организацията за европейско икономическо сътрудничество (OEEC) през 1948 г., чрез която се разпределяха средствата и се подпомагаше сътрудничеството между страните. СССР и страните от Източна Европа отказаха участието и помощта им бе отхвърлена под натиск от Москва.
Обем и разпределение на помощта
Планът се изпълняваше в продължение на четири години, считано от април 1948 г. През този период бяха отпуснати 13 млрд. щатски долара икономическа и техническа помощ за възстановяване на европейските държави, които се бяха присъединили към Организацията за европейско икономическо сътрудничество. По съвременни оценки тази сума отговаря на стойност, еквивалентна на над 100 млрд. щ.д. в днешни пари, в зависимост от използваните методи за корекция на инфлацията.
Най-големи бенефициенти бяха Великобритания, Франция, Западна Германия, Италия, Нидерландия и други западноевропейски държави. Примерно разпределение (приблизително): Великобритания около 3,3 млрд. щ.д., Франция около 2,7 млрд. щ.д., Федерална република Германия около 1,4 млрд. щ.д., Италия около 1,2 млрд. щ.д., Нидерландия около 1,1 млрд. щ.д.
Въздействие и резултати
Към момента на приключване на плана икономиката на всяка държава членка е нараснала значително над довоенните нива. Помощта благоприятства бързото възстановяване на производството, увеличи търговията и инвестициите, стабилизира валутите и намали недостига на жизненоважни стоки. Плaнът също допринесе за процесите на европейска интеграция — сътрудничеството и координацията между държавите ускориха политически и икономически инициативи като създаването на Общността за въглища и стомана (ECSC) през 1951 г.
Политически измерения и критика
През последните години някои историци твърдят, че другата причина за плана е да направи САЩ по-силни и да накара страните от Западна Европа да се нуждаят от тях. В международен план програмата ясно имаше и стратегическа цел — ограничаване на съветското влияние в Европа и укрепване на западния блок в началните години на Студената война. Критиците посочват също, че помощта често носеше икономически ползи за САЩ (например чрез закупуване на американски стоки и технологии), имаше неравномерно разпределение и понякога задълбочи зависимостта от американски капитали и пазари.
Важно е да се отбележи, че освен ERP, за следвоенното възстановяване на Европа значителен принос имаше и Администрацията на ООН за подпомагане и възстановяване (UNRRA), която помагаше на милиони бежанци и доставяше хуманитарна помощ от 1944 до 1947 г., създавайки основа за по-широки програми за възстановяване.
Наследство
Планът "Маршал" остава един от най-важните примери за международна икономическа помощ и многопосочно средство за възстановяване и политическа стабилизация. Той ускори икономическата интеграция в Западна Европа, помогна за създаването на дългосрочни търговски и политически връзки със САЩ и съдейства за дълготраен период на икономически растеж и политическа стабилност на континента.
