Атомните бомбардировки на Хирошима и Нагасаки: история и последици
Дълбок анализ на атомните бомбардировки на Хирошима и Нагасаки: история, хуманни и геополитически последици, свидетелства и уроци от Втората световна война.
Атомните бомбардировки на Хирошима и Нагасаки са ядрени атаки срещу Японската империя по време на Втората световна война (ВСВ). Съединенитещати и съюзниците се сражават срещу Япония и бавно побеждават. Две ядрени оръжия са хвърлени върху Япония — едната върху град Хирошима, а другата върху град Нагасаки. Генералите предпочитаха да бомбардират Кокура вместо Нагасаки, но в деня на мисията над Кокура беше твърде облачно. Президентът на САЩ Хари С. Труман нарежда тези атаки на 6 и 9 август 1945 г. Това се случва близо до края на Втората световна война.
Проектът и бомбите
Атомните бомби са разработени в рамките на проекта "Манхатън". Бяха създадени два типа устройства: първата бомба — Little Boy — беше уранов боеприпас с "пушка"-дизайн и беше хвърлена над Хирошима на 6 август 1945 г. Втората бомба — Fat Man — беше плутониев имплозивен заряд и беше използвана над Нагасаки на 9 август 1945 г. Ядрените бомби причиняват разрушения и радиационно облъчване на мащаб, които нямат аналог при конвенционалните бомби от онова време.
Хронология и кратък контекст
- 6 август 1945 г. — Бомбата Little Boy е хвърлена над Хирошима.
- 8 август 1945 г. — Съветският Съюз обявява война на Япония и започва офанзива в Манджукуо.
- 9 август 1945 г. — Бомбата Fat Man е хвърлена над Нагасаки (първоначалната цел Кокура е заобиколена поради лошо време).
- 15 август 1945 г. — Япония обявява капитулация (императорското обръщение, известно като Gyokuon-hōsō).
- 2 септември 1945 г. — Формален акт на капитулация, подписан на борда на американския бойен кораб "Мисури".
Изборът на целите
Хирошима и Нагасаки са избрани по няколко причини. Сред тях:
- и двата града бяха по-малко подходящи за масивни конвенционални огневи бури, поради особености като делтата на реките, което улесняваше оценката на щетите;
- теренът позволяваше по-точно измерване на ефектите от експлозията;
- в градовете имаше военни командни центрове, промишлени заводи и логистични съоръжения, които се смятаха за стратегически.
В Хирошима се намираше щабът на 2-ра генерална армия и части, разположени в града. В Нагасаки имаше оръжейни фабрики на Mitsubishi и други работилници. Въпреки това, много от тези военни или промишлени обекти бяха вплетени в жилищни райони, което доведе до голям брой цивилни жертви.
[Точността на някои твърдения е оспорвана — например за точния дял на войници или роби сред загиналите — както и за статута на Нагасаки като вторична цел. Съществуват различни свидетелства и анализи по тези въпроси.]
Жертви и здравни последици
Оценките за броя на загиналите и пострадалите варират. Част от влиянието върху населението включва:
- многобройни смъртни случаи веднага след експлозиите вследствие на шокови вълни, изгаряния и срутвания на сгради;
- десетки хиляди допълнителни смъртни случаи през следващите месеци заради радиационни болести, инфекции и липса на медицинска помощ;
- описвани хронични последици в дългосрочен план — повишен риск от рак, хронични заболявания и генетични ефекти, макар че точният мащаб на наследствените увреждания остава предмет на изследване;
- хората оцелели след експлозиите (хӣбакуша или hibakusha) страдаха от социални, икономически и здравни проблеми през десетилетия.
Различни източници посочват различни числа; широко използвани оценки са порядъка на десетки и стотици хиляди загинали до края на 1945 г. (често цитираните стойности са около 140 000 за Хирошима и около 70 000 за Нагасаки, включващи и починалите в следващите месеци), но точните цифри зависят от метода на преброяване и периодите, които се включват.
Военни и политически аргументи
Споровете около решението да се използват ядрени оръжия остават интензивни. Основните аргументи бяха:
- Поддръжници на решението твърдят, че бомбардировките са съкратили войната и са предотвратили инвазия на японските острови, която би довела до милионни жертви сред войници и цивилни.
- Критиците посочват, че Япония вече е била силно отслабена — голяма част от флота и търговските ресурси са унищожени, настъпва и съветската инвазия — и че са съществували дипломатически или военни алтернативи (например демонстрация на оръжието над необитаема цел или продължаваща морска блокада и бомбардировки).
- Има свидетелства, че някои висши американски военни и дипломати са смятали, че японското ръководство е склонно към капитулация при определени условия, например запазване на институцията на императора, което в крайна сметка влезе в преговорите за капитулация.
Въпросът за необходимостта и морала на използването остава предмет на исторически и етични дебати до днес. От 9 август 1945 г. насам нито едно ядрено оръжие не е използвано в непосредствен бой.
Дългосрочни последици
Последствията от бомбите се простират далеч извън пряката загуба на човешки живот и разрушенията:
- началото на ядрена ера и ядрена надпревара по време на Студената война;
- публичен и научен фокус върху ефектите от радиацията и грижата за оцелелите;
- възникване на международни инициативи за контрол и ограничаване на ядреното оръжие — в дългосрочен план това доведе до договори и рамки като Договора за неразпространение на ядрените оръжия (NPT) и други механизми за контрол.
Възстановяване и памет
И Хирошима, и Нагасаки са възстановени в следвоенните десетилетия. В двата града има мемориали, музеи и годишни церемонии, посветени на паметта на жертвите и на призива за премахване на ядрените оръжия. Оцелелите — хӣбакуша — активно разказват своите истории и настояват за мир и забрана на ядрените оръжия.
Япония след войната
Отчасти след разорението и страданията, причинени от войната и от атомните бомбардировки, повлияни и от окупацията на страната, след войната Япония формулира и прилага политика на ограничаване на ядрените оръжия. Част от това е известният принцип, че Япония не може да произвежда, притежава или да се опитва да се сдобие с ядрено оръжие — понякога наричан Трите принципа за неядрени оръжия. В същото време страната се ангажира с международни усилия за контрол на оръжията и използва мирния си конституционен курс в следвоенния период.
Заключение
Атомните бомбардировки на Хирошима и Нагасаки са събитие с огромни човешки, политически и исторически последствия. Те сложиха началото на ядрената ера, ускориха края на Втората световна война в Тихия океан и поставиха пред човечеството въпроси за етиката на войната, за бъдещето на международните отношения и за необходимостта от контрол над разрушителни оръжия. Дебатите за необходимостта и последствията от тези удари продължават и до днес.

Гъбовидният облак "Fat Man" в резултат на ядрената експлозия над Нагасаки се издига на 18 км от хипоцентъра.

Гъбен облак над Хирошима след пускането на "Малкото момче
Свързани страници
Въпроси и отговори
Въпрос: Как се наричаха двете ядрени оръжия?
О: Първата бомба се наричаше Little Boy и трябваше да бъде хвърлена върху Хирошима, а втората бомба се наричаше Fat Man и трябваше да бъде хвърлена върху Нагасаки.
В: Кога Япония официално капитулира?
О: Япония официално капитулира пред Съюзническите сили на 15 август 1945 г., шест дни след експлозията над Нагасаки. Те подписват документа за капитулация на 2 септември.
В: Какво накара Япония да се предаде?
О: Япония капитулира поради комбинация от фактори, включващи липсата на ресурси и сила, както и атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки. Освен това те се сблъскват със съветското нахлуване в Манджукуо, което допълнително отслабва позициите им във Втората световна война.
Въпрос: Защо Хирошима и Нагасаки са избрани за бомбардиране?
О: Хирошима и Нагасаки са избрани по няколко причини. Първо, и двата града бяха неподходящи за бомбардиране с огън поради речните си делти, които не позволяваха на огнените бури да бъдат много ефективни. Второ, и в двата града имаше райони, които даваха възможност за добро измерване на щетите, причинени от ядрените бомби. На трето място, и в двата града се намираха стратегически персонал и инсталации: в Хирошима се намираше щабът на 2-ра генерална армия с 40 000 японски бойци, а в Нагасаки се намираха два големи оръжейни завода на Mitsubishi, които осигуряваха жизненоважни военни компоненти за японската военна машина.
Въпрос: Кой пише писмо за атомна бомба преди началото на Втората световна война?
О: Един учен на име Алберт Айнщайн пише писмо за атомна бомба на 2 август 1939 г., но по-късно казва: "Направих една голяма грешка в живота си, когато подписах това писмо, препоръчващо да се направят атомни бомби."
Въпрос: Колко души са загинали по време на операцията "Meetinghouse Firebombing" в Токио?
О: При операцията "Meetinghouse Firebombing" в Токио за една нощ са убити 100 000 цивилни и са унищожени 16 квадратни мили.
обискирам