Атомните бомбардировки на Хирошима и Нагасаки са ядрени атаки срещу Японската империя по време на Втората световна война (ВСВ). Съединенитещати и съюзниците се сражават срещу Япония и бавно побеждават. Две ядрени оръжия са хвърлени върху Япония — едната върху град Хирошима, а другата върху град Нагасаки. Генералите предпочитаха да бомбардират Кокура вместо Нагасаки, но в деня на мисията над Кокура беше твърде облачно. Президентът на САЩ Хари С. Труман нарежда тези атаки на 6 и 9 август 1945 г. Това се случва близо до края на Втората световна война.

Проектът и бомбите

Атомните бомби са разработени в рамките на проекта "Манхатън". Бяха създадени два типа устройства: първата бомба — Little Boy — беше уранов боеприпас с "пушка"-дизайн и беше хвърлена над Хирошима на 6 август 1945 г. Втората бомба — Fat Man — беше плутониев имплозивен заряд и беше използвана над Нагасаки на 9 август 1945 г. Ядрените бомби причиняват разрушения и радиационно облъчване на мащаб, които нямат аналог при конвенционалните бомби от онова време.

Хронология и кратък контекст

  • 6 август 1945 г. — Бомбата Little Boy е хвърлена над Хирошима.
  • 8 август 1945 г. — Съветският Съюз обявява война на Япония и започва офанзива в Манджукуо.
  • 9 август 1945 г. — Бомбата Fat Man е хвърлена над Нагасаки (първоначалната цел Кокура е заобиколена поради лошо време).
  • 15 август 1945 г. — Япония обявява капитулация (императорското обръщение, известно като Gyokuon-hōsō).
  • 2 септември 1945 г. — Формален акт на капитулация, подписан на борда на американския бойен кораб "Мисури".

Изборът на целите

Хирошима и Нагасаки са избрани по няколко причини. Сред тях:

  • и двата града бяха по-малко подходящи за масивни конвенционални огневи бури, поради особености като делтата на реките, което улесняваше оценката на щетите;
  • теренът позволяваше по-точно измерване на ефектите от експлозията;
  • в градовете имаше военни командни центрове, промишлени заводи и логистични съоръжения, които се смятаха за стратегически.

В Хирошима се намираше щабът на 2-ра генерална армия и части, разположени в града. В Нагасаки имаше оръжейни фабрики на Mitsubishi и други работилници. Въпреки това, много от тези военни или промишлени обекти бяха вплетени в жилищни райони, което доведе до голям брой цивилни жертви.

[Точността на някои твърдения е оспорвана — например за точния дял на войници или роби сред загиналите — както и за статута на Нагасаки като вторична цел. Съществуват различни свидетелства и анализи по тези въпроси.]

Жертви и здравни последици

Оценките за броя на загиналите и пострадалите варират. Част от влиянието върху населението включва:

  • многобройни смъртни случаи веднага след експлозиите вследствие на шокови вълни, изгаряния и срутвания на сгради;
  • десетки хиляди допълнителни смъртни случаи през следващите месеци заради радиационни болести, инфекции и липса на медицинска помощ;
  • описвани хронични последици в дългосрочен план — повишен риск от рак, хронични заболявания и генетични ефекти, макар че точният мащаб на наследствените увреждания остава предмет на изследване;
  • хората оцелели след експлозиите (хӣбакуша или hibakusha) страдаха от социални, икономически и здравни проблеми през десетилетия.

Различни източници посочват различни числа; широко използвани оценки са порядъка на десетки и стотици хиляди загинали до края на 1945 г. (често цитираните стойности са около 140 000 за Хирошима и около 70 000 за Нагасаки, включващи и починалите в следващите месеци), но точните цифри зависят от метода на преброяване и периодите, които се включват.

Военни и политически аргументи

Споровете около решението да се използват ядрени оръжия остават интензивни. Основните аргументи бяха:

  • Поддръжници на решението твърдят, че бомбардировките са съкратили войната и са предотвратили инвазия на японските острови, която би довела до милионни жертви сред войници и цивилни.
  • Критиците посочват, че Япония вече е била силно отслабена — голяма част от флота и търговските ресурси са унищожени, настъпва и съветската инвазия — и че са съществували дипломатически или военни алтернативи (например демонстрация на оръжието над необитаема цел или продължаваща морска блокада и бомбардировки).
  • Има свидетелства, че някои висши американски военни и дипломати са смятали, че японското ръководство е склонно към капитулация при определени условия, например запазване на институцията на императора, което в крайна сметка влезе в преговорите за капитулация.

Въпросът за необходимостта и морала на използването остава предмет на исторически и етични дебати до днес. От 9 август 1945 г. насам нито едно ядрено оръжие не е използвано в непосредствен бой.

Дългосрочни последици

Последствията от бомбите се простират далеч извън пряката загуба на човешки живот и разрушенията:

  • началото на ядрена ера и ядрена надпревара по време на Студената война;
  • публичен и научен фокус върху ефектите от радиацията и грижата за оцелелите;
  • възникване на международни инициативи за контрол и ограничаване на ядреното оръжие — в дългосрочен план това доведе до договори и рамки като Договора за неразпространение на ядрените оръжия (NPT) и други механизми за контрол.

Възстановяване и памет

И Хирошима, и Нагасаки са възстановени в следвоенните десетилетия. В двата града има мемориали, музеи и годишни церемонии, посветени на паметта на жертвите и на призива за премахване на ядрените оръжия. Оцелелите — хӣбакуша — активно разказват своите истории и настояват за мир и забрана на ядрените оръжия.

Япония след войната

Отчасти след разорението и страданията, причинени от войната и от атомните бомбардировки, повлияни и от окупацията на страната, след войната Япония формулира и прилага политика на ограничаване на ядрените оръжия. Част от това е известният принцип, че Япония не може да произвежда, притежава или да се опитва да се сдобие с ядрено оръжие — понякога наричан Трите принципа за неядрени оръжия. В същото време страната се ангажира с международни усилия за контрол на оръжията и използва мирния си конституционен курс в следвоенния период.

Заключение

Атомните бомбардировки на Хирошима и Нагасаки са събитие с огромни човешки, политически и исторически последствия. Те сложиха началото на ядрената ера, ускориха края на Втората световна война в Тихия океан и поставиха пред човечеството въпроси за етиката на войната, за бъдещето на международните отношения и за необходимостта от контрол над разрушителни оръжия. Дебатите за необходимостта и последствията от тези удари продължават и до днес.