Нападение над Пърл Харбър | изненадваща атака на Япония срещу неутралната военноморска база на Съединените щати

Планът беше предвиден в някои подробности

Въпреки че нападението беше успешна изненада, то трябваше да бъде очаквано. Тя беше подробно предвидена. Предсказанието е било под формата на книга, публикувана първоначално през 1925 г. Това е "Голямата тихоокеанска война: история на американско-японската кампания от 1931 г." (The Great Pacific War: a history of the American-Japanese campaign of 1931). Авторът е Хектор К. Байуотър (1884-1940 г.), журналист, чиято специалност е военноморската война.

Цялата история е разказана в по-новата книга "Видения на позора" на Уилям К. Хонан. Нещо повече, книгата на Байуотър е преведена на японски език, така че със сигурност знаем, че тя е била достъпна за всички, които са се занимавали с планирането на бъдещето на японската морска мощ.

В книгата на Байуотър има една промяна: американският флот премества тихоокеанската си база от Филипините в Пърл Харбър. Разбира се, това е било известно на Япония. Когато японците стигнали до Филипините, те се приземили точно на мястото, предсказано от Байуотър, с изключение, разбира се, на това, че вече били бомбардирали Пърл Харбър.

Атаката

Нападението е започнало в 7:48 ч. хавайско време (18:18 ч. по Гринуич). Базата е атакувана от 353 японски самолета. Тези самолети включват изтребители, хоризонтални и пикиращи бомбардировачи и торпедни бомбардировачи. Самолетите атакуват на две вълни. Самолетите бяха изстреляни от шест самолетоносача. Всичките осем американски бойни кораба бяха повредени. Четири от бойните кораби са потопени. Всички, с изключение на USS Arizona, по-късно са вдигнати. Шест от тях са върнати на служба и продължават да се бият във войната. Японците също така потопили или повредили три крайцера, три разрушителя, един учебен кораб за противовъздушна отбрана и един миночистач. Унищожени са общо 188 американски самолета. Убити са 2403 американци, а други 1178 са ранени. Важни базови съоръжения не бяха атакувани. Тези съоръжения включваха електроцентралата, сухия док, корабостроителницата, съоръженията за поддръжка, складовете за гориво и торпеда, кейовете за подводници и сградата на щаба. Япония не губи много хора. Япония загуби 29 самолета и пет подводници-джуджета. Загиват 64 японски войници. Казуо Сакамаки, който е отговарял за една от подводниците, е пленен. Той е първият японски войник, взет в плен.

В същия ден Япония обявява война на САЩ и Британската империя. Поради грешка британците и американците научават за това едва на следващия ден. Британското правителство обявява война на Япония веднага след като е нападнато. На 8 декември Конгресът на Съединените щати обявява война на Япония. На 11 декември Германия и Италия обявяват война на Съединените щати. САЩ, които отговориха с обявяване на война на Германия през 1941 г. и обявяване на война на Италия.

Президентът Франклин Д. Рузвелт обявява 7 декември 1941 г. за "дата, която ще остане в историята". Нападението без обявяване на война е в разрез със законите на войната. В резултат на това нападението над Пърл Харбър по-късно е признато за военно престъпление по време на Токийския процес.

Предистория на конфликта

Дипломатически опит

Япония е знаела, че е възможна война със САЩ. САЩ също знаеха това. И двете страни планират война още от 20-те години на миналия век. Япония е загрижена за американската експанзия в Азия. Япония се притесняваше от факта, че Америка притежаваше Хаваите и Филипините. Япония смяташе, че тези територии са в нейната сфера на влияние.

Япония зае остра позиция, откакто Съединените щати приеха предложението за расово равенство. Въпреки това двете страни продължават да поддържат приятелски отношения и да търгуват помежду си. Напрежението нараства сериозно едва след нахлуването на Япония в Манджурия през 1931 г. През следващото десетилетие Япония разширява дейността си в Китай. Това води до Втората китайско-японска война през 1937 г. Япония полага големи усилия, за да изолира Китай. Освен това се опитва да получи независими ресурси, за да постигне победа на континента. "Южната операция" е предназначена да подпомогне тези усилия.

От декември 1937 г. събития като японското нападение срещу американския кораб "Панай", инцидентът в Алисън и клането в Нанкин карат западните граждани да не харесват Япония. САЩ неуспешно предлагат съвместни действия с британците за блокиране на Япония. През 1938 г. американските компании спират да доставят на Япония оръжия за водене на война. Това се дължи на призива на президента Рузвелт.

През 1940 г. Япония нахлува във Френски Индокитай, за да се опита да спре потока от доставки към Китай. Съединените щати спират доставките на самолети, части, металорежещи машини и авиационен бензин за Япония. Япония възприема това като неприятелски акт. Съединените щати не спряха износа на петрол. Причината за това е, че Япония е зависима от американския петрол. Премахването на петрола би предизвикало враждебни отношения.

В средата на 1940 г. президентът Франклин Д. Рузвелт премества Тихоокеанския флот от Сан Диего на Хаваите. Той нарежда и увеличаване на военната мощ на Филипините. Той се надява, че предприемането на двете действия ще спре японската агресия в Далечния изток. Японците смятаха, че ако нападнат Обединеното кралство, това ще означава, че трябва да нападнат Съединените щати. Тогава Япония решава, че ще трябва да предприеме масирана атака срещу САЩ. Нахлуването във Филипините също се смятало за необходимо от японските военни плановици. Американският военен план "Оранжев" предвижда защита на Филипините с елитни сили от 40 000 души. Този вариант така и не е осъществен, защото Дъглас Макартър не го харесва. Той смяташе, че ще му трябват десет пъти по-големи сили. Към 1941 г. американските плановици очакват да изоставят Филипините при избухването на войната. В края на същата година адмирал Томас К. Харт, командващ Азиатския флот, получава заповед в този смисъл.

През юли 1941 г. САЩ окончателно прекратяват износа на петрол за Япония. Това става след завземането на Френски Индокитай след падането на Франция. Отчасти това се дължи и на новите американски ограничения върху вътрешното потребление на петрол. Поради това решение Япония решава да вземе богатите на петрол Нидерландски Източни Индии. На 17 август Рузвелт предупреждава Япония, че Америка се готви да спре Япония, ако се наложи. Японците бяха изправени пред дилема. Те трябваше или да напуснат Китай, или да завземат нови източници на суровини в богатите на ресурси европейски колонии в Югоизточна Азия.

През 1941 г. Япония и САЩ започват преговори. Те се опитват да подобрят отношенията си. Япония предлага да се изтегли от по-голямата част от Китай и Индокитай. Също така предложи мир с националистическото правителство. Япония също така предложи да има нов неутрален прочит на Тристранния пакт. Съгласиха се също така да прекратят търговската дискриминация. Те обещаха да направят тези неща, ако и други държави ги направят. Правителството на САЩ не прие тези условия. Японският министър-председател Коное предложи да се срещне с Рузвелт. Рузвелт не искаше да се срещнат, преди да са постигнали споразумение. Посланикът на САЩ в Япония каза на Рузвелт, че трябва да се срещне с Коное. Той се притесняваше, че ако не го направи, това може да доведе до война. Рузвелт обаче не последва тази препоръка. Коное престава да бъде японски министър-председател през следващия месец. Той спира, защото японските военни отхвърлят искането да напусне Китай.

Окончателното предложение на Япония беше представено на 20 ноември. В него те предлагат да напуснат Южен Индокитай. Предлагат също така да не нападат Югоизточна Азия. В замяна поискаха един милион американски галона (3,8 милиона литра) самолетно гориво. Също така поискаха да бъдат отменени санкциите. И накрая, те поискаха от съюзниците да спрат да помагат на Китай. Америка отговори със свое предложение на 26 ноември. В нотата на Хъл се изискваше Япония да напусне Китай. Тя също така изискваше да обещае да не напада други сили в Тихия океан. На 26 ноември в Япония оперативната група заминава за Пърл Харбър. Това е денят преди нотата на Хъл да бъде изпратена на Япония.

Японците искат да нападнат САЩ, за да предотвратят по-голяма война. Целта им е да унищожат американския флот, за да могат да завладеят Югоизточна Азия. Те искаха да завладеят тихоокеанските територии на съюзническите държави. В продължение на седем часа са атакувани множество места. Нападнатите места, принадлежащи на САЩ, бяха Филипините, Гуам и остров Уейк. Местата, принадлежащи на Британската империя, бяха атакувани: Малая, Сингапур и Хонконг. Японците също разглеждат ситуацията като въпрос на време. Те се притесняваха да нападнат САЩ, преди да им свърши горивото за това.

Военно планиране

Планирането на нападението срещу Пърл Харбър е започнало още в началото на 1941 г. Изоруку Ямамото измисля плана, за да защити нападението на Япония в Южна Азия. Той получава разрешение да планира и тренира нападението. За целта е трябвало да спори с Генералния щаб на Императорските военноморски сили на Япония. Получава разрешение само защото заплашва да напусне работата си. Пълномащабното планиране започва през пролетта на 1941 г. Планирането се извършва под ръководството на контраадмирал Рюносуке Кусака, с помощта на капитан Минору Генда. Планиращите търсят помощ от британската въздушна атака срещу италианския флот в Таранто през 1940 г. Причината е, че британците успешно са атакували корабите в пристанището там.

През следващите няколко месеца нещата вървяха по план. Въпреки това император Хирохито не одобрява плана за нападение до 5 ноември. Това се дължи на факта, че той иска да обсъди въпроса по време на редица императорски конференции. Окончателното одобрение е дадено едва на 1 декември. Причината е, че мнозинството от японските лидери предупреждават императора за "нотата на Хъл". Те заявиха, че тя ще: "унищожи плодовете на инцидента в Китай, ще застраши Манджукуо и ще подкопае японския контрол над Корея".

В края на 1941 г. много хора смятат, че войната между САЩ и Япония ще започне скоро. Проучване на "Галъп" непосредствено преди нападението над Пърл Харбър показва, че 52% от американците очакват война с Япония, 27% не очакват, а 21% нямат мнение. В този период много американски бази в Тихия океан са поставени в състояние на бойна готовност. Въпреки това лидерите на САЩ се съмняват, че Пърл Харбър ще бъде нападнат. Те очакваха Япония да нападне Филипините. Причината за това е, че Филипините се намират на важно място в Тихия океан. На островите имало много въздушни бази и голямо военно пристанище. Те биха застрашили японското корабоплаване в Южна Азия. Те също така неправилно смятаха, че Япония не е способна на множество атаки наведнъж.

Цели

Загубени или повредени кораби

Двадесет и един кораба са повредени или изгубени по време на атаката. Всички кораби, с изключение на три, са вдигнати след атаката.

Бойни кораби

• Arizona (флагманският кораб на контраадмирал Айзък К. Кид от Първи дивизион бойни кораби): ударен от четири бронебойни бомби и експлодира. Убити са 1177 души. Преценено е, че корабът е твърде повреден, за да бъде възстановен.
• Оклахома: ударен от пет торпеда и потъва. Загиват 429 души. Преценено е, че корабът е твърде повреден, за да бъде възстановен.
• West Virginia: ударен от две бомби и седем торпеда, преди да потъне. Загиват 106 души. Връща се в експлоатация през юли 1944 г.
• California: преди да потъне, е ударен от две бомби и две торпеда. Загиват 100 души. Връща се в експлоатация през януари 1944 г.
• Невада: ударен от шест бомби и едно торпедо. След това "Невада" се насочва към острова. Загиват 60 души. Връща се в експлоатация през октомври 1942 г.
• "Пенсилвания" (флагмански кораб на Тихоокеанския флот на САЩ на адмирал Хъсбенд Е. Кимъл): Беше в сух док с Касин и Даунс. Попаднал е под ударите на една бомба и парчета от Касин. Убити са 9 души. Остава в експлоатация след нападението.
• Тенеси: Попаднал е под ударите на две бомби. Убити са 5 души. Връща се на служба през февруари 1942 г.
• Мериленд: Попаднал е под ударите на две бомби. Убити са 4 души. В това число и пилотът на самолета, който е свален. Връща се на служба през февруари 1942 г.

Бивш боен кораб (кораб за обучение за мишени/АА)

• Юта: Преди да потъне, е ударена от две торпеда. Загиват 64 души. Преценено е, че корабът е твърде повреден, за да бъде възстановен.

Cruisers

• Елена: Поразена от едно торпедо. Убити са 20 души. Връща се в строя през януари 1942 г.
• Raleigh: Поразена от едно торпедо. Връща се на служба през февруари 1942 г.
• Хонолулу: Беше леко повреден от бомба, която не попадна в него. Остава в експлоатация.

Унищожители

• Касин: Беше в сухия док с Даунс и Пенсилвания. Попаднал под ударите на една бомба и се запалил. Възстановен е след нападението. Връща се на служба през февруари 1944 г.
• Downes: в сух док с Cassin и Pennsylvania. Запалва се от Cassin и изгаря. Възстановен е след атаката. Връща се в експлоатация през ноември 1943 г.
• Кормило: Премества се в West Loch. Повреден от две пропуснати бомби; Продължава патрулирането след атаката. Влиза в сух док на 15 януари 1942 г. Започва да плава отново на 20 януари 1942 г.
• Шоу: ударен от три бомби. Връща се на служба през юни 1942 г.

Помощни средства

• Oglala (минен ловец): повреден от торпедото, което поразява Helena, и потъва. Връща се на служба като ремонтен кораб през февруари 1944 г.
• Vestal (ремонтен кораб): ударен от две бомби. Също така е ударен от взрива и огъня на "Аризона". След това "Вестал" е насочен към острова. Връща се в експлоатация към август 1942 г.
• Curtiss (търг за хидроплани): Поразена от една бомба. Също така е ударен от разбил се японски самолет. Загиват 19 души. връща се в строя през януари 1942 г. 19 загинали.
• Sotoyomo (пристанищен влекач): Потопен от експлозии и огън от Shaw. Връща се в експлоатация през август 1942 г.
• YFD-2 (плаващ док в двора): Потопен е от бомби. Връща се в експлоатация на 25 януари 1942 г.

След атаката

На следващия ден президентът на САЩ Франклин Д. Рузвелт произнася реч пред Конгреса. В речта си президентът Рузвелт заявява, че 7 декември е "дата, която ще остане безславна". Повечето американци слушат речта по радиото. Няколко минути след края на речта Конгресът гласува за обявяване на война на Япония. Само един член на Конгреса, Жанет Ранкин, гласува "против". Три дни по-късно Германия и Италия също обявяват война на Съединените щати.

Започват да се носят слухове, че американците от италиански, немски и японски произход са знаели предварително за нападенията и дори са им помогнали. Много американски граждани започват да се страхуват от италианските, германските и японските американци, защото Германия и Италия са съюзници на Япония. В резултат на това 110 000 японски американци, 31 000 германски американци и 3 000 италиански американци са изпратени в лагери за интерниране от 1942 г. Правителството накарало бащата на известен бейзболист, Джо ди Маджо, да се премести от Западното крайбрежие, защото бил италиански имигрант. Някои италиански, немски и японски американци са интернирани чак до 1944 г. През 1988 г. правителството се извинява за това на японските американци. Американците от немски и италиански произход никога не са получавали официално извинение от правителството.

След края на войната японските лидери, които заповядват нападението, са съдени за военни престъпления.Хидеки Тоджо, министър-председателят на Япония, е осъден за военни престъпления от международен военен трибунал през 1948 г., включително за водене на агресивни войни и заповядване на нехуманно отношение към военнопленници. Той е осъден на смърт през ноември същата година и е екзекутиран чрез обесване през следващия месец.

Причина

Зад нападението се крие причина, а тя е недостигът на суровини в Япония (и подобни островни вериги като Хаваите). В тези островни вериги има недостиг на суровини, особено на метали и въглища. Недостигът на метали се дължи на това, че островните вериги (като Хаваите, Япония, Галапагос и др.) имат вулканичен произход, а не произхождат от древен кратон. Обединеното кралство, колкото и да е малко, произхожда от два древни кратона, които са станали част от много по-голям континент. Почти всички елементи, които се образуват в звездите, присъстват в Обединеното кралство в някакво количество, макар и малко. Желязото е в изобилие и могат да се намерят много редки метали.

Япония, от друга страна, е типична островна верига, създадена от сравнително скорошна вулканична дейност. Тя страда от недостиг на редки елементи. Има недостиг и на някои минерали, които не са редки: като желязо и въглища. Завладените от нея земи разполагат с всички ресурси, от които Япония се нуждае (и винаги ще се нуждае). Един пример: Япония изпитва недостиг на желязо. Ето защо традиционна Япония използва толкова много бамбука като строителен материал. Но в Западна Австралия има планини, които на практика са направени от желязо. Именно оттам съвременна Япония получава по-голямата част от желязото си за производство на стомана.

Свързани страници

• Списък на нападенията срещу територията на САЩ
• История на Япония
• Втората световна война
• История на Съединените щати