Република Китай (1912–1949): от Сун Ят-сен до създаването на КНР
Китайската република (на китайски 中華民國, често съкратено КР) е държава, провъзгласена през януари 1912 г. след Синхайската революция, която сваля династията Цин. Първият временен президент е Сун Ят-сен. В първите парламентарни избори през декември 1912 г. печели партията на Сун — Куоминтан (КМТ). Това е началото на републиканския период в Китай, но политическата власт остава силно фрагментирана.
Ранни години и властта на Юан Шикай (1912–1916)
Веднага след провъзгласяването на републиката Сун Ят-сен доброволно предава временната президентска длъжност на влиятелния военачалник Юан Шикай, водач на Бейянската армия. Юан създава правителствен център в Пекин (т.нар. Бейянско правителство), което притежава реална военна сила и влияние върху големи части от страната — включително върху някои области на Монголия. В края на 1915 — началото на 1916 г. Юан обявява себе си за император, опит, който предизвиква силна съпротива и води до т.нар. Война за национална защита. След смъртта му през 1916 г. централната власт отслабва рязко.
Епохата на военачалниците (1916–1927)
След смъртта на Юан страната изпада в период на фрагментиране и вътрешни конфликти — т.нар. епоха на военачалниците. Бивши и настоящи генерали, регионални управители и фактически лидери на провинции установяват автономни управи, водят помежду си въоръжени сблъсъци и често сменят съюзите си. Централното правителство в Пекин е слабо и не може ефективно да осигури единна политика за цялата страна.
Куоминтан, първи съюз с комунистите и Северната експедиция (1921–1928)
През 1921 г. КМТ създава конкурентно правителство в Кантон, частично подкрепяно от Китайската комунистическа партия (ККП) в рамките на т.нар. Първи единен фронт. След смъртта на Сун Ят-сен лидер на КМТ става генерал Цзян Цзиеши. (по-известен на запад като Чианг Кай-ши). През 1926 г. той организира и ръководи Северната експедиция — военна и политическа кампания, чиято цел е да унифицира Китай, да премахне местните военачалници и да възстанови централната власт. До 1928 г. експедицията постига значителни успехи и формално сваля влиянието на Бейянското правителство.
Разривът между КМТ и ККП и Нанкинският период (1927–1937)
През април 1927 г., в рамките на борбата за контрол, Чианг предприема решителен удар срещу комунистическите сили в Шанхай (известен като Шанхайска клане или „масакрата в Шанхай“). Това действие разпуква Първия единен фронт и принуждава ККП да премине към въоръжена борба, което поставя началото на продължителна Китайска гражданска война. След това Чианг установява националистическо правителство в Нанкин, започва период на относителна централизация и реформи, често наричан „Нанкинско десетилетие“ — опит за модернизация, индустриализация и централна държавна администрация.
Нанкинският режим води умерена индустриална и образователна политика, но въпреки това среща сериозни проблеми: корупция, незавършеност на реформите, устойчивост на военачалниците в много региони и силни социални неравенства. Северните и западните провинции остават нестабилни и икономическите различия между регионите са големи.
Агресията на Япония и Втората китайско-японска война (1931–1945)
От края на 1920-те и през 1930-те години Китай е подложен на систематична японска експанзия. През 1931 г. японските сили окупират Манджурия след Инцидента в Муцзъня, а през 1937 г. след инцидента при моста Марко Поло японската императорска армия предприема пълномащабно нахлуване в Китай, което започва Втората китайско-японска война. По време на войната са извършени масови зверства срещу цивилното население, най-известно сред които е избиването в Нанкин (1937–1938).
В лицето на общата японска заплаха националистическото правителство в Нанкин и ККП формират временен Втори единен фронт, въпреки дълбокото си взаимно недоверие. Този съюз позволява координация срещу окупацията, но след края на войната между КМТ и ККП остават нерешени структурни въпроси и взаимни претенции за власт.
Краят на Втората световна война и възобновяване на гражданската война (1945–1949)
След капитулацията на Япония през 1945 г. (в края на Втората световна война) КМТ възстановява контрол върху големи части от освободените територии, но страната е опустошена икономически и социално. През 1946 г. въоръжените сблъсъци между националистите и комунистите ескалират и гражданската война се възобновява с пълна сила. В хода на военните действия ККП печели подкрепа в селските райони чрез аграрни реформи и мобилизация, докато нацианалистите губят легитимност заради корупция, хиперинфлация и военни поражения.
През 1949 г. силите на ККП постигат решителни победи. На 1 октомври 1949 г. в Пекин Мао Дзедун провъзгласява създаването на Китайската народна република (КНР), установявайки новата власт на континентален Китай. Правителството на Чианг Кай-ши и голяма част от ръководството на КМТ се изтеглят на острова Тайван, където през следващите години създават алтернативен център на Републиката на Китай. КМТ продължава да управлява Тайванската администрация, докато КНР установява контрол върху континенталната част.
Наследство и последствия
Периодът 1912–1949 е време на драматични промени: падането на императорската система, опити за национално обединение, модернизационни проекти, продължителна военна нестабилност и чуждестранна агресия. Войните и вътрешните конфликти оставят дълбоки следи върху икономиката, социалната структура и политическите представи на китайското общество. След 1949 г. Китай остава разделен политически — на континентален Китай под управлението на Китайската народна република и на Тайван, където продължава да съществува правителството на Републиката на Китай.
Въпроси и отговори
В: Какво представляваше Китайската република?
О: Китайската република (РКП) е държава, съществувала между 1912 и 1949 г. Тя е създадена след Синхайската революция, която сваля династията Цин, а Сун Ят-сен става нейният първи президент.
Въпрос: Кой оглавява правителството на Бейянг?
О: Правителството на Бейянг е контролирано от Юан Шикай, лидер на Бейянската армия.
В: Какво се случва, когато Юан Шикай се обявява за император на Китай?
О: Когато в края на 1915 г. - началото на 1916 г. Юан Шикай се обявява за император на Китай, хората не го приемат и избухва Война за защита на нацията.
Въпрос: Кое е причината икономиката на Северен Китай да пострада през 1927-1928 г.?
О: Северен Китай страдаше от свръхданъци и твърде много военачалници, които се биеха помежду си, което доведе до замиране на икономиката му през 1927-1928 г.
Въпрос: Кой става лидер на Куоминдана след смъртта на Сун Ят-сен?
О: След смъртта на Сун Ят-сен лидер на Куоминдана става генерал Дзян Дзиеши (Чан Кай-Шек).
Въпрос: Как Дзян Дзиеши реагира на Китайската комунистическа партия (ККП)?
О: През април 1927 г. Дзян Дзиеши създава националистическо правителство в Нанкин и избива комунистите в Шанхай в отговор на ККП, което ги принуждава да вдигнат въоръжен бунт и започва Китайската гражданска война.
Въпрос: Кое събитие бележи края на Втората китайско-японска война?
О: Втората китайско-японска война приключва с капитулацията на Япония в края на Втората световна война през 1945 г.