Чан Кайшъ е китайски националистически политик и военен лидер, президент на Република Китай, роден в Сикоу на 31 октомври 1887 г. Баща му е търговец, който умира, когато Чан е на осем години. В младежките си години Чан учи в Япония и във военни училища, където придобива европейско и японско военно образование. По време на юношеството си се присъединява към революционни кръгове, подкрепящи идеите на Сун Ят-сен, и по-късно става активен участник в националистическото движение. Чан става офицер в армията на Манджурската империя, но подкрепя китайската Синхайска революция от 1911 г., която превръща Китай в република.

От края на 1920-те години Чан заема водеща роля в партията Куоминтанг (Гоминдан) и в обединяването на страната чрез т.нар. Северна експедиция. От 1930 г. до 1949 г. той ръководи Китайската република в континентален Китай, като постепенно концентрира в ръцете си властта като върховен военачалник и политически лидер. Политиката му се характеризираше с опити за модернизация и централизация на държавата, но и с твърда репресия срещу политическите противници — особено срещу комунистите след разцеплението между Куоминтанг и ККП през 1927 г. (шангхайският разстрел и последвалите гонения). През 1937–1945 г., по време на Втората китайско-японска война, Чан води националната съпротива срещу японската инвазия, понякога в съюз с комунистическите сили в рамките на временен Втори национален фронт.

Възход към властта и вътрешна политика

След смъртта на Сун Ят-сен през 1925 г. Чан постепенно заема лидерската позиция в Гоминдан и става командир на Националната революционна армия. Под негово ръководство беше създадено военноморско и сухопътно командване, както и Военното училище Уанпу (Whampoa), което подготвяше кадри за националната армия. Чан провежда политики на централизация, борба с военачалниците (военните феодали) и опити за административни и икономически реформи, но често използваше авторитарни методи и политически репресии за запазване на властта.

Война с Япония и гражданска война

Японската агресия срещу Китай през 1930-те и 1940-те години обърка политическите планове на всички страни. Чан ръководи съпротивата в периода на Втората световна война в Азия и получава значителна помощ от Съюзниците, предимно от САЩ. След капитулацията на Япония през 1945 г. напрежението между Куоминтанг и Китайската комунистическа партия (водена от Мао Дзедун) прераства в открита Китайската гражданска война. В крайна сметка Чан и Националистическата армия претърпяват поражение от комунистическите сили и през 1949 г. националистическото правителство напуска континенталния Китай.

Емиграция в Тайван, управление и наследство

Чан и ръководството на Гоминдан се изтеглят на острова Тайван, където установяват временна столица и продължават да се представят като законно правителство на Република Китай. На острова Чан въвежда извънредни мерки, наложени са военни закони и периодът остава известен с репресиите срещу политическата опозиция (наричани съвкупно "бял терор"). В същото време правителството на Гоминдан осъществява административни реформи и аграрна реформа, които подпомагат икономическото възстановяване и по-късно допринасят за икономическия растеж на Тайван.

Чан Кайшъ остава спорна историческа фигура: за някои е национален герой, който се е борил срещу външната агресия и е положил основите на модерната държавност, за други е символ на авторитаризъм, политическо преследване и провала да запази континенталния Китай под националистическа власт. Неговото управление оказва дълготраен ефект върху политическото развитие на Тайван и върху отношенията между Тайван и континенталния Китай през следващите десетилетия. Чан умира през 1975 г., но паметта и дебатите за ролята му в китайската история продължават и днес.