Кратон — дефиниция в геологията: строеж, видове и значение
Научете какво е кратон — дефиниция, строеж, видове (щитове и платформи), геоложко значение и ролята му в континенталната литосфера.
Кратонът е най-старата и най-стабилната част от една континентална плоча. Това е древна част от континенталната литосфера, която е оцеляла през многократни цикли на сливане, разкъсване и переструктуриране на континентите и затова запазва относителна тектонична устойчивост в продължение на стотици милиони и милиарди години.
Строеж и основни характеристики
Кратоните се състоят от древни, метаморфни и магмени тела — често наричани кристални основни скали — които могат да бъдат покрити от по-млади слоеве седиментни скали. Те имат няколко характерни особености:
- Дебела кора и корени (кили): кратонната кора е значително по-дебела от океанската, а "корените" на кратона се простират стотици километри надолу в земната мантия, образувайки студено и високо-скоростно литосферно тяло.
- Нисък геотермичен градиент: те имат по-нисък топлинен поток в сравнение с активните тектонични зони, което допринася за тяхната дълготрайна стабилност.
- Стабилност в пространството и времето: кратоните обикновено стоят в централните части на плочите и рядко са обект на интензивна орогенна активност.
- Сеизмологични и гравитационни признаци: имат характерни високи скоростни аномалии в мантийните томографски изображения и специфични гравитационни характеристики поради масивните, студени корени.
Видове кратони
По форма и повърхностно проявление кратоните се разделят основно на два типа:
- Щитове — области, където древната кристална основа (фундамент) е издигната и частично или напълно излязла на повърхността; тук се наблюдават експонирани метаморфни и магмени скали от праисторични епохи.
- Платформи — участъци, където кристалният фундамент е покрит с дебели и по-млади редици седиментни отлагания; седиментните пластове често съдържат полезни изкопаеми и въглеводороди.
Възраст, произход и тектонична еволюция
Кратоничната литосфера е много по-стара от океанската — възрастта на някои кристални ядра достига до около 4 милиарда години, докато океанската кора е средно около 180 милиона години. Формированието на кратоните включва поредица от процеси: акреция на микроконтиненти, орогенни събития, кристализация и последващо охлаждане и укрепване на литосферата. След като се "стабилизират", кратоните могат да останат относително неактивни, но в някои случаи техните краища или вътрешни зони могат да бъдат реактивирани при рифтогенни процеси, субдукция или термично въздействие.
Геоложки провинции и примери
Кратоните се подразделят географски на геоложки провинции — области с общи строителни и истории характеристики. Всяка провинция може да включва щитови и платформени сегменти, зони на древни оrogenesis и сродни структури. Известни примери на големи кратони са Канадският щит, Балтийският (Фенноскандски) кратон, Сибирският и Австралийският кратон — всички те служат като "ядра" на съвременните континенти.
Значение и икономически ресурси
Кратоните имат голямо научно и стопанско значение:
- Рудни находища: древните метаморфни и магмени комплекси често са богати на благородни и базови метали (напр. злато, мед, никел).
- Диаманти: някои кратонни корени поддържат условия за формиране и запазване на диаманти; кимберлитовите тръби, които ги транспортират на повърхността, се срещат често над кратонните кили.
- Въглеводороди и седиментни ресурси: платформените части са потенциални басейни за нефт и природен газ, както и за полезни седиментни материали.
- Научна стойност: кратоните предоставят ключова информация за ранната история на Земята, процесите на кристализация на кората и развитието на литосферата.
Заключение
Кратоните са устойчивите, древни центрове на континенталната литосфера — с дебела кора, дълбоки корени и характерни геофизични свойства. Те оформят скелета на съвременните континенти и играят централна роля в дългосрочната геоложка еволюция, икономическото използване на минерални ресурси и разбирането на процесите в земната вътрешност.
Широката картина на Северноамериканския кратон
кратони на Западна Гондвана, които по-късно се превръщат в Африка и Южна Америка
Въпроси и отговори
В: Какво представлява кратонът?
О: Кратонът е най-старата част от континентална плоча, съставена от древни кристални основни скали, и е стара и стабилна част от континенталната литосфера.
В: Къде обикновено се намират кратоните?
О: След като са преживели циклите на сливане и разкъсване на континентите, кратоните обикновено се намират във вътрешността на тектоничните плочи.
В: Какъв е съставът на кратона?
О: Кратоните са съставени от древни кристални основни скали, които могат да бъдат покрити от по-млади седиментни скали. Те имат дебела кора и дълбоки корени, които се простират до няколкостотин километра в земната мантия.
Въпрос: Как се сравнява възрастта на кратонната литосфера с възрастта на океанската литосфера?
О: Кратонната литосфера е много по-стара от океанската - до 4 милиарда години срещу 180 милиона години.
В: Каква е целта на използването на термина "кратон"?
О: Терминът "кратон" се използва, за да се разграничи стабилната част на континенталната кора от регионите, които са по-активни и нестабилни в геологично отношение.
В: Какво представляват щитовете и платформите, когато става въпрос за кратони?
О: Кратоните могат да бъдат описани като щитове, при които основната скала се издига на повърхността, и платформи, при които основната скала е покрита от седименти и седиментни скали.
В: Как се разделят кратоните географски?
О: Кратоните се подразделят географски на геоложки провинции, които са области с общи геоложки свойства.
обискирам