Диоритът
Диоритът ( /ˈdaɪ. əˌraɪt/) е интрузивна магмена скала, съставена главно от силикатните минерали плагиоклазов фелдшпат (обикновено андезин), биотит, рогозен и/или пироксен. Химичният състав на диорита е междинен, между този на мафичното габро и фелзичния гранит. Обикновено диоритът е сив до тъмносив на цвят, но може да бъде и черен или синкаво-сив, а често има и зеленикав оттенък. Той се различава от габрото по състава на плагиоклаза; плагиоклазът в диорита е по-богат на натрий и по-беден на калций. Диоритът може да съдържа малки количества кварц, микроклин и оливин. Като допълнителни минерали се срещат циркон, апатит, титанит, магнетит, илменит и сулфиди. Могат да присъстват и незначителни количества мусковит. Разновидностите, бедни на рогбенд и други тъмни минерали, се наричат левкодиорит. Когато присъстват оливин и по-богат на желязо аугит, скалата преминава във феродиорит, който е преходен към габро. Наличието на значително количество кварц превръща скалата в тип кварц-диорит (>5% кварц) или тоналит (>20% кварц), а ако ортоклазът (калиев фелдшпат) присъства в повече от 10%, типът скала преминава в монзодиорит или гранодиорит. Диоритна скала, съдържаща фелдшпатоиден минерал/и и без кварц, се нарича фоидоносен диорит или фоидоносен диорит в зависимост от съдържанието.
Диоритът има фанеритова, често петниста, едрозърнеста текстура и понякога е порфирен.
Орбикалният диорит показва редуващи се концентрични растежни ленти от плагиоклаз и амфибол, обграждащи ядро, в рамките на диоритна порфирна матрица.
Диоритите могат да бъдат свързани с гранитни или габровски интрузии, в които могат да се вливат едва забележимо. Диоритът е резултат от частичното разтопяване на мафична скала над зона на субдукция. Обикновено се образува във вулканични дъги и в кордилерийски планински строежи, като например в Андите, като големи батолити. Екструзивният вулканичен еквивалент е андезитът.
Минерален състав на магмени скали
Класификация на диорита по диаграмата QAPF
Диорит
Орбикален диорит от Корсика (corsite)
Случайност
Диоритът е сравнително рядка скала; изходните находища включват Лестършир (едно от имената на микродиорита - маркфилдит - се дължи на това, че скалата е намерена в село Маркфийлд) и Абърдийншир, Великобритания; Гърнси; Сондрио, Италия; Тюрингия и Саксония в Германия; Финландия; Румъния; Североизточна Турция; Централна Швеция; планинската верига Даранс в Нова Зеландия; Андите.
Орбиталната разновидност, открита в Корсика, се нарича корсит.
Диорит
Въпроси и отговори
В: Какво представлява диоритът?
О: Диоритът е разтопена скала, която се е охладила, съставена предимно от силикатни минерали (материали, изградени от силиций и кислород). Обикновено е сив до тъмносив на цвят, но може да бъде и черен или синкаво-сив, а често има и зеленикав оттенък.
Въпрос: По какво диоритът се различава от габрото (базалта)?
О: Диоритът се различава от габрото (базалта), защото материалите в диорита съдържат повече натрий и по-малко калций.
В: Съдържа ли диоритът кварц?
О: Да, диоритът може да съдържа малки количества кварц, микроклин и оливин. Могат да се открият и малки количества мусковит. Ако има много кварц, това прави скалата тип кварц-диорит (>5% кварц) или тоналит (>20% кварц).
Въпрос: Как изглежда текстурата на диоритите?
О: Текстурата на диоритите е на петна с едри зърна.
В: Къде се добиват диоритите?
О: Диоритите обикновено се образуват във вулканичните дъги и в кордилерите, например в Андите, като големи батолити.
В: Кой е екструзивният вулканичен еквивалентен тип скала за дориата?
О: Екструзивният вулканичен еквивалентен тип скала за дориата е андезит.
В: Как се образува дориатът?
О: Дориатът се образува при частично топене над зона, където две тектонски плочи се сливат една под друга.
