Диорит: минерален състав, видове и процеси на образуване

Диорит: открийте минерален състав, ключови разновидности и процеси на образуване — от плагиоклаз и пироксен до връзката със субдукция, батолити и екструзивен андезит.

Диоритът ( /ˈdaɪ. əˌraɪt/) е интрузивна магмена скала, съставена главно от силикатните минерали плагиоклазов фелдшпат (обикновено андезин), биотит, рогозен и/или пироксен. Химичният състав на диорита е междинен, между този на мафичното габро и фелзичния гранит. Обикновено диоритът е сив до тъмносив на цвят, но може да бъде и черен или синкаво-сив, а често има и зеленикав оттенък. Той се различава от габрото по състава на плагиоклаза; плагиоклазът в диорита е по-богат на натрий и по-беден на калций. Диоритът може да съдържа малки количества кварц, микроклин и оливин. Като допълнителни минерали се срещат циркон, апатит, титанит, магнетит, илменит и сулфиди. Могат да присъстват и незначителни количества мусковит. Разновидностите, бедни на рогбенд и други тъмни минерали, се наричат левкодиорит. Когато присъстват оливин и по-богат на желязо аугит, скалата преминава във феродиорит, който е преходен към габро. Наличието на значително количество кварц превръща скалата в тип кварц-диорит (>5% кварц) или тоналит (>20% кварц), а ако ортоклазът (калиев фелдшпат) присъства в повече от 10%, типът скала преминава в монзодиорит или гранодиорит. Диоритна скала, съдържаща фелдшпатоиден минерал/и и без кварц, се нарича фоидоносен диорит или фоидоносен диорит в зависимост от съдържанието.

Диоритът има фанеритова, често петниста, едрозърнеста текстура и понякога е порфирен.

Орбикалният диорит показва редуващи се концентрични растежни ленти от плагиоклаз и амфибол, обграждащи ядро, в рамките на диоритна порфирна матрица.

Диоритите могат да бъдат свързани с гранитни или габровски интрузии, в които могат да се вливат едва забележимо. Диоритът е резултат от частичното разтопяване на мафична скала над зона на субдукция. Обикновено се образува във вулканични дъги и в кордилерийски планински строежи, като например в Андите, като големи батолити. Екструзивният вулканичен еквивалент е андезитът.

Минерален състав и количествени ориентири

Типичният диорит е доминиран от:

• плагиоклазов фелдшпат (обикновено андезин) — най-важният минерал;
• мафични минерали: биотит, амфиболи (напр. хорнбленд) и/или пироксени;
• малки количества кварц (често <5%) — ако надвиши ~5% говорим за кварц-диорит, при >20% — за тоналит;
• аксесорни минерали: циркон, апатит, титанит, магнетит, илменит, сулфиди и др.

Модалният състав варира, но обикновено плагиоклазът е 40–60% от минералния състав, мафичните минерали — 10–40% и остатъкът са аксесори и евентуално малко кварц или калиев фелдшпат.

Текстури и разновидности

• Фанеритова едрозърнеста — гъста кристална матрица, характерна за бавно изстинали интрузиви.
• Порфирна — с по-едри фенокристали в по-дребнозърнеста матрица, показва етапно кристализиране.
• Орбикален диорит — редуващи се концентрични обвивки около ядро; рядка декоративна разновидност.
• Левкодиорит — светла версия, бедна на тъмни мафични минерали.
• Феродиорит — съдържа повече оливин и железен аугит, приближава се към габровия състав.
• Фоидоносни диорити — съдържат фелдшпатоидни минерали и липсват или са много малко кварц.

Процеси на образуване и геодинамичен контекст

Диоритните магми обикновено се формират в контекста на субдукционни зони и вулканични дъги. Основните процеси включват:

• частично разтопяване на мафични материали в надлежещата плоча или горната мантия, често хидратирани от вода, внесена от потопяващата се плоча;
• фракционална кристализация на базалтни магми, което обогатява остатъчната стопилка в силика и натрий, водейки до междинен състав;
• смесване и асимилация — взаимодействия между мафични и по-кристалични или коренови скални тела могат да доведат до модифицирани диоритни магми;
• интрузивна кристализация в големи батолитни системи или по-малки слабохладеини плутонове, които дават едрозърнести интрузивни маси.

Географско разпространение и примери

Диорит е често срещан в коридори на аркусни и континентални кордилери. Типични области и примери:

• Андите — част от големите андски батолити и свързаните интрузии;
• Кордилерите на Северна и Южна Америка — като части от големи плутонски комплекси;
• Други планински строежи и геологични провинции с активна субдукция в миналото.

Физични и химични свойства

• цвят: сив до тъмносив, често с зелененикав оттенък или почти черен при богати на мафични минерали вариети;
• плътност (специфична гаравита): приблизително 2.6–2.9 g/cm3, в зависимост от съдържанието на мафични минерали;
• твърдост: около 6 по скалата на Моос (зависи от доминиращите минерали);
• химически състав: междинен (силика 52–65% приблизително), богати на Na и бедни на K в плагиоклазовата част.

Металогенни асоциации и полезни приложения

Диатритни и свързани интрузиви често са асоциирани с хидротермални системи и могат да бъдат свързани с залежи от мед, злато и други метали (например порфирни медни находища). Диоритът сам по себе си се използва за:

• строителни материали и инертен агрегат (почти устойчив и издръжлив);
• плочи и декоративен камък — особено орбикалните и текстурно интересни образци;
• изследователски и образователни цели като представител на междинни интрузивни скали.

Геоморфология и устойчивост към химичното разпадане

Диоритът е относително устойчив към физичното и химичното разлагане, но при дълготрайна хидратация и хидротермална активност може да се превърне в минерален комплекс с хлорит, епидот, серицит и други вторични продукти. Разпадът му формира глинести и богати на желязо почвени профили, подходящи за определени растителни съобщества.

В заключение, диоритът представлява важен клас интрузивни, междинни магмени скали с разнообразни текстури и разновидности, със значимо значение за разбирането на магматичните процеси в субдукционни и кордилерийски системи, както и с практически приложения в строителството и минералните ресурси.

Случайност

Диоритът е сравнително рядка скала; изходните находища включват Лестършир (едно от имената на микродиорита - маркфилдит - се дължи на това, че скалата е намерена в село Маркфийлд) и Абърдийншир, Великобритания; Гърнси; Сондрио, Италия; Тюрингия и Саксония в Германия; Финландия; Румъния; Североизточна Турция; Централна Швеция; планинската верига Даранс в Нова Зеландия; Андите.

Орбиталната разновидност, открита в Корсика, се нарича корсит.

Диорит

Въпроси и отговори

В: Какво представлява диоритът?

Въпрос: По какво диоритът се различава от габрото (базалта)?

В: Съдържа ли диоритът кварц?

Въпрос: Как изглежда текстурата на диоритите?

В: Къде се добиват диоритите?

В: Кой е екструзивният вулканичен еквивалентен тип скала за дориата?

В: Как се образува дориатът?

Търсене по буква