Хорнблендът е общо наименование за сложна серия от силикатни минерали от групата на амфиболите. То не обозначава един отделен химичен вид, а се използва като полеви или колоквиален термин за тъмните амфиболови минерали с подобни външни белези.

Хорнблендът не е признат минерал сам по себе си, но името служи като удобен етикет за тъмния амфибол, срещан широко в магмени и метаморфни скали.

Това е изоморфна смес от различни химични състави в рамките на амфиболовата група: типично съдържа комбинации от калциево-желязно-магнезиев силикат, алуминиево-желязно-магнезиев силикат и железо-магнезиев силикат. Общата химична формула на амфиболите, представящи хорнблендовия спектър, често се дава опростено като (Ca,Na)(Mg,Fe,Al)5(Si,Al)8O22(OH)2, като конкретният състав варира в широки граници.

Твърдостта на хорнбленда по скалата на Моос е около 5–6, а специфичната им плътност обикновено варира между 2,9 и 3,4. Външно минералите са предимно тъмнозелени, зеленикавокафяви, кафяви до почти черни и често имат непрозрачен до полупрозрачен вид.

Физични и оптични свойства

  • Кристална система: обикновено моноклинна (призматични форми), с характерни удължени кристали или влакнеста маса.
  • Спукаемост (cleavage): два ясни наклонени спукащи равнини под ъгли близки до 56° и 124° — отличителен белег за амфиболите (за разлика от пироксените, които имат спукаемост близо до 90°).
  • Лъскавина: стъкловидна до смолиста.
  • Плеохроизъм: проявява силна плеохроичност — от зелено до кафяво/жълто при наблюдение под различни ъгли при поляризирана светлина.
  • Цвят на праха (стийк): обикновено бял или светлосив.

Произход и находища

Хорнблендовите минерали се срещат широко в:

  • магмени скали — например диорити, андезити, базалти и габра;
  • метаморфни скали — например амфиболити и някои шисти, където при средно до високо метаморфни условия формират масивни кристални агрегати;
  • хидротермални венци и контактови зони.

Хорнбленд често се среща съпътстващо с аугит, плагиоклаз, биотитова слюда и други минерали; в полеви условия понякога се бърка с аугит и биотитова слюда, но има отличителни признаци (спукаемост и кристална морфология), които позволяват разграничаване.

Химичен състав и разновидности

Хорнблендът не е един химически вид — вътре в серията могат да доминират различни йони (Ca, Na, Mg, Fe2+, Fe3+, Al, Ti), което води до множество междинни членове. Някои амфиболи (напр. риебекит, амозит) имат асбестовоподобни влакнести форми и са класифицирани отделно поради опасностите за здравето.

Идентификация в полето и в лаборатория

  • проверете ъгъла на спукаемост — ~56°/124° е диагноза за амфибол;
  • образец с тъмнозелен/черен цвят и стъкловидна лъскавина, с продълговати призматични кристали, е типичен;
  • в оптичен микроскоп хорнбленд проявява плеохроизъм и двоосност (biaxial) — използва се за по-точна класификация;
  • химичен анализ (ЕТА, рентгенова дифракция) определя точния състав и вид.

Приложение и безопасност

Хорнблендовите минерали нямат широко индустриално приложение в сравнение с кварц или полеви шпат, но са важни за петролози и геолози като индикатори за условията на образуване на скалите (температура, налягане и химична среда). Някои амфиболови представители в асбестовоформа са опасни за здравето при инхалация и са регулирани; при работа с прахове на амфиболи се препоръчват защитни мерки.

Кратко резюме

Хорнблендът е сборно название за тъмни амфиболови минерали с променлив химичен състав и характерни физични и оптични особености — спукаемост под ~56°/124°, плеохроизъм, твърдост около 5–6 и плътност около 2,9–3,4. Правилното определяне изисква наблюдение на морфологията, механичните и оптичните свойства и при необходимост — химичен анализ.