Скала на Моос

Скалата на Моос за твърдост на минералите е кръстена на Фридрих Моос, минералог. Скалата на Моос е подредена по твърдост, която се определя от това кои минерали могат да надраскат други минерали.

Скалите се състоят от един или повече минерали. Според скалата талкът е най-мекият: той може да бъде надраскан от всички останали материали. Гипсът е по-твърд: той може да надраска талка, но не и калцита, който е още по-твърд. Твърдостта на даден минерал се контролира главно от силата на връзката между атомите и отчасти от размера на атомите. Тя е мярка за устойчивостта на минерала към надраскване, като скалата на Моос е за естествени минерали. За произведените продукти е по-добре да се използват други мерки за твърдост.

Диамантът винаги е на върха на скалата, тъй като е най-твърдият минерал. В скалата на Моос има десет минерала: талк, гипс, калцит, флуорит, апатит, фелдшпат, кварц, топаз, корунд и накрая и най-твърдият - диамантът. Тъй като скалата на Моос е създадена отдавна, тя не е съвсем точна - например сега е известно, че няколко минерала са по-твърди от диаманта. Скалата на Моос може и да не е съвършена, но полевите геолози все още я намират за много полезна.

Въпроси и отговори

Въпрос: Каква е скалата на Моос за твърдост на минералите?

В: Как се определя скалата на Моос?

Въпрос: От какво се състоят скалите?

В: Кой е най-мекият минерал по скалата на Моос?

В: Кой е най-твърдият минерал по скалата на Моос?

В: Какво определя твърдостта на даден минерал?

В: Перфектна ли е скалата на Моос?

Търсене по буква