Скалата на Моос: определение и класиране на твърдостта на минералите

Скалата на Моос за твърдост на минералите е кръстена на Фридрих Моос, минералог. Скалата на Моос подрежда минералите по твърдост чрез прост полеви тест: сравнява се кои минерали могат да надраскат други. Това прави скалата особено полезна за бърза идентификация на проби в полеви условия. Скалите се състоят от един или повече минерали. Според скалата талкът е най-мекият: той може да бъде надраскан от всички останали материали. Гипсът е по-твърд: той може да надраска талка, но не и калцита, който е още по-твърд. Твърдостта на даден минерал се контролира главно от силата на връзките между атомите и отчасти от размера и подредбата на тези атоми. Твърдостта е мярка за устойчивостта към надраскване; скалата на Моос е удобна за естествени минерали, но за инженерни и индустриални материали се използват по-прецизни методи за измерване на твърдост. Диамантът винаги е на върха на скалата на Моос като най-твърд традиционно класифициран минерал. В класическата скала има десет стъпки, примери за които са: талк, гипс, калцит, флуорит, апатит, фелдшпат, кварц, топаз, корунд и накрая — диамантът. Тъй като скалата е ординална, разликите между степените не са равномерни: например разликата в реалната твърдост между корунд (9) и диамант (10) е много по-голяма, отколкото между талк (1) и гипс (2). Макар да има нови материали и модификации, които в определени тестове показват по-голяма твърдост от диаманта, скалата на Моос остава практичен инструмент и полевите геолози все още я намират за много полезна.