Апатит
Апатитът е група фосфатни минерали с висока концентрация на OH-, F-, Cl- или други йони в кристала.
Апатитът е характерен за биологичните системи. Той е един от малкото минерали, които се произвеждат и използват от биологичните микросреди. Твърдостта му е 5 по скалата на Моос. Хидроксиапатитът е основната съставка на зъбния емайл и костния минерал.
Голяма част от костния материал е в сравнително рядката форма на апатит. В тази форма повечето от ОН групите отсъстват и има много карбонатни и киселинни фосфатни замени.
Флуорапатитът (или флуороапатитът) е по-устойчив на киселинни атаки, отколкото хидроксиапатитът. В средата на 20-ти век е установено, че общностите, чиито водоснабдителни системи естествено съдържат флуор, имат по-ниски нива на зъбен кариес. Флуорираната вода позволява обмен в зъбите на флуорни йони за хидроксилни групи в апатита. По същия начин пастата за зъби често включва източник на флуорни аниони (напр. натриев флуорид, натриев монофлуорофосфат).
Въпроси и отговори
В: Какво представлява апатитът?
О: Апатитът е група фосфатни минерали с висока концентрация на OH-, F-, Cl- или съответно йони в кристала.
В: Каква е характеристиката на апатита по отношение на биологичните системи?
О: Апатитът е характерен за биологичните системи. Той е един от малкото минерали, които се произвеждат и използват от биологичните системи на микросредата.
В: Каква е твърдостта на апатита по скалата на Моос?
О: Твърдостта на апатита е 5 по скалата на Моос.
В: Какво представлява хидроксиапатитът?
О: Хидроксиапатитът е основният компонент на зъбния емайл и костния минерал.
В: Каква е рядката форма на апатита, която се среща в повечето костни материали?
О: Голяма част от костния материал е в сравнително рядка форма на апатит. В тази форма повечето от ОН групите отсъстват и има много карбонатни и киселинни фосфатни замествания.
В: Какво представлява флуорапатитът?
О: Флуорапатитът (или флуороапатитът) е по-устойчив на киселинни атаки, отколкото хидроксиапатитът.
В: Каква е връзката между флуорида и зъбния кариес?
О: В средата на 20-ти век е установено, че в общностите, чиито водоснабдителни системи естествено съдържат флуор, процентът на зъбните кариеси е по-нисък. Флуорираната вода позволява обмен в зъбите на флуорни йони за хидроксилни групи в апатита. По същия начин пастата за зъби често включва източник на флуорни аниони (напр. натриев флуорид, натриев монофлуорофосфат).
