Битката при Атланта (22 юли 1864 г.) е голямо сражение по време на Гражданската война в САЩ. Битката е част от кампанията в Атланта, ръководена от генерала от армията на Съюза Уилям Текумзе Шърман. Град Атланта е основен снабдителен център, железопътен възел и символ на Конфедеративните американски щати. Загубата му се оказва сериозен удар за Конфедерацията и води до края на Гражданската война.
На 22 юли 1864 г. основните сили на Конфедерацията под командването на генерал Джон Бел Худ се опитват да отблъснат напредващите съюзнически армии и да спасат града от обсадa. В същия ден тактически ръководството на голяма част от съюзническите сили е на полевия командир на Армията на Тенеси, генерал-майор Джеймс Б. Макферсън, който по-късно на същия ден е убит при опит да разузнае позициите на противника. Смъртта на Макферсън е значима загуба за Съюза, но командването бързо е поето от други офицери и съюзническата линия се стабилизира.
Ход на сражението
Генерал Худ предприема няколко концентрирани атаки, целящи да заобиколят и разкъсат левия фланг на съюзниците в североизточните предградия на Атланта. Сражението преминава в серия от ожесточени артилерийски и пехотни сблъсъци, при които и двете страни понасят значителни загуби. Въпреки настойчивите опити на Конфедерацията да пробие съюзническите позиции, Шърман успява да задържи линията и постепенно да преразположи резерви, което предотвратява срив на отбраната.
Загуби и последствия
Сражението води до голям брой жертви и ранени от двете страни. Оценките за загубите варират, но се приема, че става дума за няколко хиляди загуби за всяка от страните — около хиляди съюзнически и конфедеративни войници. След битката Шърман продължава да притиска защитата на Юга, като започва дълга обсада и блокада на Атланта. Нещо повече, падането на Атланта на 2 септември 1864 г. се оказва решаващ политически и военен момент: победата увеличава подкрепата за администрацията на президента Абрахам Линкълн в навечерието на изборите и значително подкопава способността на Конфедерацията да поддържа мащабната война.
Последващи операции и историческо значение
Завладяването на Атланта дава възможност на Шърман да започне известната си "Поход към морето" (Sherman's March to the Sea) по-късно през 1864 г., при който съюзническите сили унищожават стратегически обекти и логистични възможности на Конфедерацията по пътя си към Савана. Военният успех при Атланта и последвалите операции ускоряват колапса на южните райони и допринасят за края на Гражданската война.
Ключови факти:
- Дата: 22 юли 1864 г.
- Част от: кампанията в Атланта под общото командване на Уилям Текумзе Шърман.
- Значение: контрола над важен железопътен и снабдителен център; тласък към края на Конфедерацията и влияние върху изборите в САЩ през 1864 г.
Битката при Атланта остава изучавана от историци като един от решаващите моменти на войната — пример за съчетание на оперативно настъпление, маневрена война и значението на логистиката и инфраструктурата в съвременните бойни действия.

