Кампания в Атланта

Фон

Войната продължава вече три години, когато командването на армията на Съюза е поверено на Улисес С. Грант. Макар и с много по-малка армия, Конфедерацията премества силите си, за да се сражава с която и да е армия на Съюза, действаща по това време. По този начин те печелят повечето от битките. Грант решава да координира армиите си и да разгроми конфедератите. Всички негови полеви армии ще се включат в полевите армии на Конфедерацията по едно и също време. Това би притиснало по-малките южни армии, така че армията на Съюза да може да ги победи. Грант лично повежда армията на Потомак срещу генерала на Конфедерацията Робърт Е. Лий и неговата армия на Северна Вирджиния. Той се опитва да превземе столицата на Конфедерацията - Ричмънд. Шърман ще придвижи армията си срещу Джонстън и ще превземе втория по големина град на Юга - Атланта. Ако успее, това ще съкрати войната и ще доведе до преизбирането на президента Ейбрахам Линкълн през ноември същата година. Ако не успеят, Линкълн ще загуби изборите и южните щати може да се отцепят окончателно.

Кампанията

Към 1864 г. Конфедерацията знае, че не може да победи по-силната армия на Съюза. Но можеха да спечелят войната, като просто не губеха от Севера. Те щяха да продължат да се бият, докато Съюзът се умори от войната и поиска мир. Лий трябваше да защитава Ричмънд и да държи армията на Съюза далеч. Джонсън трябваше да защитава Атланта и да поддържа отворени линиите за снабдяване.

Шърман разполага с над 100 000 души, които разделя на три полеви армии. Джонсън разполага с 53 800 души. В последния момент той получава още 15 000 души, което прави неговата армия по-голяма от двете основни армии на Юга. Но тя все още е само около половината от числеността на армията на Съюза, която е изправена пред него. През първите седмици на кампанията Шърман принуждава конфедератите на Джонстън да се връщат от едно място на друго. Многократно Шърман придвижва две от полевите си армии срещу Джонстън, докато трета армия под командването на Джеймс Б. Макферсън застрашава линиите за снабдяване. Армията на Макферсън също е използвана за флангови маневри. Обединените армии на Шърман продължават да се придвижват към Атланта, докато армиите на Джонсън отстъпват назад. Накрая Джонсън отстъпва в Атланта на 9-10 юли. Джеферсън Дейвис, президентът на Конфедерацията, уволнява Джонсън за това, че не е спрял армията на Съюза. Той предава командването на Джон Б. Худ, вторият заместник на Джонсън. Худ нямаше големи шансове да успее. Когато Худ поема командването, армията на Шърман се намира на пет мили от града.

Обсада на Атланта

Худ заповядва на хората си да нападнат армията на Шърман на 20 юли. Опитите се провалят и до 22 юли Худ губи 8000 души, а загубите на Шърман са около 3000. Худ отново се оттегля обратно в Атланта. Шърман поставя оръдията си и започва бомбардировка на Атланта, която продължава един месец. След това Шърман изтегля армиите си, оставяйки само малка войска. Армията на Худ ги последва до Джоунсбъро, Джорджия. Армията на Шърман прекъсва линията на отстъпление на Худ към Атланта. Битката при Джоунсбъро продължава два дни и приключва на 1 септември. След като понася тежки загуби, това, което остава от армията на Худ, изгаря припасите и боеприпасите си и напуска Атланта. След това Шърман превзема Атланта. Това е голяма загуба за Конфедерацията. Тя почти гарантира преизбирането на Линкълн. Тя доведе и до следващата кампания - "Походът на Шърман към морето".