Кампанията в Атланта (6 май 1864 г. - 2 септември 1864 г.) е поредица от сражения по време на Гражданската война в САЩ. Кампанията е планирана и проведена от армията на Съюза под командването на генерал-майор Уилям Т. Шърман. Първата част от плана е да се разгроми армията на Конфедерацията в Тенеси, водена от генерал Джоузеф Е. Джонстън. Втората цел е да се превземе важният град Атланта. Шърман превзема Атланта, но не успява да унищожи напълно армията на Тенеси.

Предистория и цели

Кампанията започва в контекста на общия съюзен план за притискане на Конфедерацията по няколко фронта през 1864 г. Главните цели на Шърман бяха да изтласка и разбие отбраната на южните сили под Джонстън, да захване и обезвреди важните железопътни връзки и логистични центрове около Атланта и да нанесe тежък удар върху южната икономика и морал. Атланта беше ключов промишлен и транспортен възел — важна база за снабдяване и производство за Конфедерацията.

Командуване и сили

Шърман командваше голям съюзен корпус, състоящ се от няколко армии и корпуси, включително такива под командване на генералите като Джеймс Б. Макферсън (командваше Армията на Тенеси до смъртта си на 22 юли), генерал Джордж Х. Томас и Джон Шофийлд. От конфедеративна страна първоначално армията в района бе под командването на Джоузеф Е. Джонстън; на 17 юли 1864 г. той бе заменен от по-агресивния генерал Джон Бел Худ, който пое отбранителните операции около Атланта.

Ход на кампанията

Шърман избягваше директни, масивни фронтални атаки, когато е възможно, и прилагаше последователни флангови маневри, за да принуди противника към отстъпление и да разкъса неговите комуникации. Основните етапи и сражения включват:

  • Началото на настъплението (6 май 1864 г.) и битки по пътя към Атланта.
  • Битката при Резака (Resaca, 13–15 май 1864 г.) — едно от ранните големи сражения, при което Джонстън отстъпваше, за да запази армията си.
  • Сериите бойни действия през май и юни при места като Адайрсвил/Далас, New Hope Church и Колбс Фарм — постоянни маневри и сблъсъци, при които Шърман изтощаваше отбраната на конфедератите.
  • Битката при Кенисоу Маунтийн (27 юни 1864 г.) — рядък случай, в който Шърман предприе непосредствена атака и понесе значителни загуби; въпреки това той възобнови фланговите движения след поражението.
  • Битките при Пийчтри Крийк (Peachtree Creek, 20 юли) и Битката за Атланта (22 юли 1864 г.) — в тези сражения загина генерал Макферсън, а боевете се водеха близо до градските укрепления.
  • Обсадата и финалните операции през август 1864 г., завършили с падането на Атланта на 2 септември 1864 г.

Тактика и логистика

Шърман използва комбинация от маневри, разузнаване и целенасочено поставяне на въоръжени сили, за да принуди противника към отстъпление без изискване за редовен фронтален щурм. Логистиката бе критична: съюзната армия поддържаше дълги снабдителни линии, а разрушаването на железопътните връзки към Атланта бе ключово за успеха. След превземането на града Шърман нареди серия от действия за нарушаване на железопътните комуникации на изток и юг от Атланта.

Загуби и резултати

Кампанията причини значителни загуби и за двете страни — бойни и материални. Въпреки че Шърман не успя да унищожи напълно армията на Тенеси, той изтощи конфедеративните сили, разруши важни връзки и завзе критичен индустриален и транспортен център. Възвръщането на Атланта имаше голямо стратегическо и политическо значение: то подобри съюзния контрол в региона, оказа влияние върху общественото мнение на Севера и подпомогна преизбирането на президента Авраам Линкълн през ноември 1864 г.

Последици

Завземането на Атланта даде възможност на Шърман за следващите мащабни операции в края на 1864 г., включително прочутия му марш през Джорджия към морето (March to the Sea), който още повече унищожи способността на Конфедерацията да води война. Кампанията при Атланта остава пример за комбинация от маневрена война, логистично планиране и целенасочено разрушение на вражеската инфраструктура.