Първа китайско-японска война (1894–1895) — причини, ход и резултати

Подробен анализ на Първата китайско-японска война (1894–1895): причини, ключови сражения, японската победа и последствията от договора от Шимоносеки.

Първата китайско-японска война (на китайски: 中日甲午戰爭, на японски: 日清戦争; 1 август 1894 г. - 17 април 1895 г.) е война между династията Цин и Японската империя. В крайна сметка Японската империя печели войната. През 1895 г. те подписват договора от Шимоносеки.

Причини

Основните причини за конфликта са:

• Съперничество за влияние в Корея. Корея от дълго време е васал на Китайската династия Цин, а Япония след Мейджи реставрацията се стреми да разшири своято влияние на Корейския полуостров.
• Вътрешни сътресения в Корея. Вълненията и въстанието на движението Тонхак (Donghak/Tonghak) през 1894 г. довеждат до искане на корейската власт за помощ от Китай; Япония използва събитията като претекст да изпрати свои войски.
• Разлика в модернизацията и амбициите. Япония се модернизира бързо и има амбиция да стане регионална сила, докато императорската власт в Китай е отслабнала и изпитва проблеми с вътрешни реформи и корупция.

Ход на войната

Конфликтът започва през лятото на 1894 г. като локална интервенция в Корея, но бързо прераства в открита война между Япония и Китай. Войната включва както морски, така и сухопътни операции:

• Морски сражения: Решителната битка при река Ялу (Yalu) през септември 1894 г. е голяма морска победа за японския флот, който нанася тежки поражения на китайския Северен (Бейян) флот.
• Сухопътни операции: Японските сухопътни сили успешно превземат ключови търговски и военни пунктове в Корея и североизточен Китай, включително градове като Пхенян и Люнян (части от кампаниите в Манджурия).
• Операции в Маньчжурия и крайбрежието: Япония осъществява десанти и блокира бреговете на Китай; по-късно японските войски окупират Порт Артур (Люйшун) и други стратегически пристанища.

Японските въоръжени сили се отличават с по-добра организация, обучение и логистика. Китайският флот (Бейян флот) е сериозно повреден и на практика престава да бъде фактор за останъка от войната.

Основни сражения и операции

• Битката при река Ялу (17–19 септември 1894 г.) — решаваща морска победа на Япония.
• Боеве за контрол над ключови градове в Корея (вкл. Пхенян) и в Манджурия — японските войски настъпват и превземат важни позиции.
• Обсада и падане на важни китайски гарнизони по крайбрежието и в Североизточен Китай; последващо потискане на съпротивата и завземане на пристанища.

Договор от Шимоносеки и резултати

Военните успехи на Япония са формализирани с подписването на договора от Шимоносеки (17 април 1895 г.). Основните точки на договора включват:

• Признаване на независимостта на Корея — като резултат Китай формално се отказва от своята васална претенция над Корея, което отваря пътя за по-нататъшна японска намеса и влияние.
• Отстъпка на територии — Китай предава на Япония Тайван (Формоза), островите Пескадор (Пенху) и Ляодунския полуостров (включително Порт Артур).
• Военна репарация — Китай се съгласява да плати значителна военна компенсация (в брой), сума, посочена в договора като голяма обезщетителна вноска.

Въпреки тези условия, след сключването на договора се случва т.нар. Тройна интервенция (Русия, Германия и Франция), която принуждава Япония през 1895 г. да върне Ляодунския полуостров на Китай в замяна на допълнителна компенсация. Това поражда силно недоволство в Япония и създава нови напрежения между великите сили в региона.

Последствия и историческо значение

• Възход на Япония като регионална сила. Победата утвърждава Япония като модерна военна и колониална сила в Източна Азия.
• Ослабване на династията Цин. Военната загуба и политическото унижение ускоряват вътрешните кризи и реформите в Китай, които обаче остават непълни – поражението е един от факторите, довели до революционните движения в началото на XX век.
• Промяна на съдбата на Корея и Тайван. Договорът премахва формалната китайска власт над Корея и предизвиква засилване на японското влияние, което в крайна сметка води до установяването на японски протекторат (1905) и пълна анексия (1910). Тайван е превърнат в японска колония до края на Втората световна война.
• Геополитически последици в Азия. Тройната интервенция и последвалите действия на Русия набират влияние в Манджурия — това създава предпоставка за по-нататъшно съперничество и в крайна сметка до русо-японската война (1904–1905).

Числа и загуби

Точните данни за жертви и материални загуби варират по източниците, но и при двата противника загубите са значителни — хиляди убити и ранени, както и големи военноморски и материални щети за Китай. Най-значимото стратегическо поражение за Китай е почти пълното унищожение или обезсмисляне на модерния му Северен флот.

Кратко обобщение

Първата китайско-японска война (1894–1895) е повратен момент в историята на Източна Азия: тя маркира края на хегемонията на династията Цин над Корея и издигането на Япония като първата модерна азиатска имперска сила. Победата и последвалите дипломатически и териториални придобивки на Япония променят геополитическия баланс в региона и поставят основите на по-нататъшни конфликти през началото на XX век.

Състояние на китайския флот

Преди избухването на Първата китайско-японска война в Китай е имало общо 65 военни кораба. Те са разделени на четири флота (Бейянски флот, Нанянски флот, Гуандунски флот и Фуджиански флот). Въпреки това Бейянският флот е единственият флот, участвал във войната. За да запазят корабите си, командирите на другите флоти се противопоставиха да се включат във войната.

Във флота на Бейянг имаше 25 бойни кораба. Динюан и Женюан бяха най-мощните бойни кораби във флота. Dingyuan имаше 6000 конски сили и изместваше 7670 тона в натоварено състояние. Въпреки това, тъй като императрица вдовица Сиси искала да построи голяма градина, тя присвоила парите, първоначално отпуснати за разширяване на Бейянския флот, командирите не разполагали с достатъчно средства, за да купят най-новите оръжия за флота. Повечето от военните кораби във флота не били добре оборудвани преди да се включат във войната.

 
Джънюан, най-силният боен кораб във флота на Бейянг  

Основни битки по време на войната

1. Битката при река Ялу

На 17 септември 1894 г. флотът на Бейянг и японският императорски флот се сражават при река Ялу - границата между Китай и Корея. В тази битка командир на Бейянския флот е Дин Ручан, първоначално кавалерист, а Сукеюки Ито е командир на японския флот. Битката продължава 5 часа. В крайна сметка 4 бойни кораба на флота Бейянг са унищожени, а 1000 войници са убити. В японския императорски флот е загубен само 1 боен кораб. Командирът на Бейянския флот се оттеглил в пристанището Лушун.

2. Битката при Лушункоу

На 17 септември 1894 г. японските войски окупират крепостите с мощни оръдия и градовете в Лушун и Далян. Японските войски навлизат в градовете и в рамките на 4 дни избиват 20 000 китайски цивилни граждани. Този инцидент в исторически план е наречен клането в Порт Артур.

3. Битката при Вейхайвей

През януари 1895 г. японските войски нахлуват във Вейхайвей. Бейянският флот е разбит. Завладени са 11 бойни кораба от екипажа.

 
Първа китайско-японска война, основни битки и придвижване на войски  

Въпроси и отговори

В: Какво представлява Първата китайско-японска война?

В: Кой печели Първата китайско-японска война?

В: Кога се провежда Първата китайско-японска война?

В: С какъв договор завършва Първата китайско-японска война?

В: Колко време отне подписването на договора от Шимоносеки?

В: На какъв език е "中日甲午戰爭"?

В: На какъв език е "日清戦争"?

Търсене по буква