Първата война за независимост на Шотландия (1296–1328): причини и събития
Първата война за независимост на Шотландия продължава от избухването ѝ през 1296 г. до 1328 г. Конфликтът противопоставя кралство Англия и различни шотландски фракции, обединени в стремежа си да запазят или възстановят независимостта на Шотландия.
Причини
Основните причини за войната включват:
- Династична криза след смъртта на Маргарет, Момичето от Норфолк (1290), която оставя трона на Шотландия без очевиден наследник и довежда до външна намеса при избора на монарх.
- Претенциите на английския крал Едуард I за върховна власт над Шотландия и опитите му да подчини страната, които предизвикват съпротива сред шотландската аристокрация и народ.
- Политическите и икономически интереси на местни господари, както и стратегическото значение на северната граница за Англия.
- Международни фактори — например сключената през 1295 г. Старата (Auld) алианс между Шотландия и Франция, която предоставя дипломатическа и понякога военна подкрепа на шотландците.
Ранен период (1296–1299): инвазията на Едуард I и първите съпротиви
През 1296 г. крал Едуард I на Англия навлиза в Шотландия, побеждава и окупира части от страната. Шотландците са победени при Дънбар на 27 април 1296 г. Джон Балиол абдикира в замъка Монтроуз на 10 юли 1296 г. Първоначално Джон е затворен в лондонския Тауър, но след това е освободен под опеката на папа Бонифаций VIII при условие да остане в папската резиденция. По-късно е освободен около лятото на 1301 г. и живее до края на живота си в именията на семейството си в Пикардия.
Поддръжниците му обаче твърдят, че той все още е законният крал на Шотландия. Затова през 1297 г. шотландците се вдигат на въстание под ръководството на Уилям Уолъс и Андрю де Морей и заявяват, че действат от името на крал Джон. В действителност обаче Шотландия няма монарх до възкачването на Робърт Брус през 1306 г.
Ключови сражения и лидери (1297–1306)
- Битката при Стерлинг Бридж (11 септември 1297) — голяма победа за шотландските сили под командването на Уилям Уолъс и Андрю де Морей, която удържа английското настъпление и засилва бунта срещу английската власт.
- Битката при Фолкърк (22 юли 1298) — решителна английска победа под командването на Едуард I, която отслабва позициите на Уолъс; след поражението Уолъс продължава партизанска борба.
- Залавянето и екзекуцията на Уилям Уолъс (1305) — неговата смърт има голямо символично въздействие, но не прекъсва борбата за независимост.
Възходът на Робърт Брус и решителните години (1306–1314)
Вътрешните съперничества сред шотландската аристокрация, включително между къщата на Брус и фамилията Комин, кулминират през 1306 г., когато Робърт Брус се провъзгласява за крал на Шотландия. След убийството на Джон Комин в църква и сложните политически обрати Брус е коронясан, но първите години на неговото управление са трудни — той губи територия и е принуден към партизанска война.
Първата голяма и дълготрайна победа за Брус идва с битката при Банокбърн (23–24 юни 1314), където шотландските сили разбиват армията на крал Едуард II и утвърждават позициите на Робърт като водач на независимото шотландско кралство. Победата при Банокбърн променя мобилната и политическа конфигурация на конфликта в полза на шотландците.
Дипломация и окончателно признаване (1314–1328)
След Банокбърн следват години на преговори, гранични нападения и дипломатически усилия. През 1320 г. е изготвена прочутата Декларация от Арброат, в която шотландските барони заявяват правото на страната си на независимост пред папата и останалата Европа. В резултат на продължаващите военни успехи и политически натиск, Англия в крайна сметка признава независимостта на Шотландия с Договора от Единбург–Нюкасъл (или Нортъмбърленд/Нортъмбъртън), по-известен като Договор от Нортъмбълен/Нортъмбърн през 1328 г., който официално слага край на първата война за независимост и признава Робърт Брус за законен крал.
Значение и последици
- Първата война за независимост има решаващо значение за формирането на шотландската национална идентичност и централизираната корона.
- Битките и дипломатическите успехи на 1310–1320-те години валидират претенциите на Шотландия за суверенитет и създават предпоставки за по-нататъшно утвърждаване на кралството в следващите векове.
- Войната също така показва как комбинация от военни успехи, вътрешна солидарност и външна дипломация може да доведе до международно признание на независимостта.
Първата война за независимост (1296–1328) остава една от най-важните страници в шотландската история — период, белязан от героични сражения, политически интриги и дълга борба за самостоятелност.
Свързани страници
Въпроси и отговори
В: Кога започва и завършва Първата война за независимост на Шотландия?
О: Първата война за независимост на Шотландия започва през 1296 г. и завършва през 1328 г.
В: Кога шотландците са победени при Дънбар?
О: Шотландците са победени при Дънбар на 27 април 1296 г.
В: Кой абдикира в замъка Монтроуз през 1296 г.?
О: Джон Балиол абдикира в замъка Монтроуз на 10 юли 1296 г.
В: Къде е затворен Джон Балиол след абдикацията?
О: Първоначално Джон Балиол е затворен в лондонския Тауър.
В: На кого е освободен Джон Балиол?
О: Джон Балиол е освободен под опеката на папа Бонифаций VIII.
В: Кога Джон Балиол е освободен от ареста и къде живее до края на живота си?
О: Джон Балиол е освободен през лятото на 1301 г. и живее до края на живота си в именията на семейството си в Пикардия.
Въпрос: Кой е законният крал на Шотландия след абдикацията на Джон Балиол?
О: До възкачването на Робърт Брус през 1306 г. Шотландия няма монарх.
