Джон де Балиол — крал на Шотландия (1248–1314): живот и управление

Потопете се в драматичната история на Джон де Балиол — крал на Шотландия (1248–1314): възход, борба с Едуард I, загуба на власт и съдба във Франция.

Джон, крал на Шотландия (1248-1314) обикновено е известен като Джон Балиол или по-пълно Джон де Балиол. Роден е около 1248 г., вероятно в Барнард Касъл. Произлиза от влиятелно англо-норманско семейство — син е на Джон де Балиол и на Дево́ргуила от Галоуей, чиито владения са както в Северна Англия, така и в Южна Шотландия. Семейството му играе значителна роля в политическия живот на двата кралства и е свързано с основаването на колежа Balliol в Оксфорд.

Претенции към трона и възкачване

След смъртта на кралица Маргарет, „Младата“ (бездетната наследница), през 1290 г. настъпва период на голямо съперничество за шотландския трон, познат като „Great Cause“. Джон Балиол е един от основните претенденти за короната. Като арбитър за спора се намесва английският крал Едуард I, който на 30 ноември 1292 г. в Скоун (деня на Свети Андрей) произнася решение в полза на Джон Балиол и той е коронован като крал на Шотландия.

Царуване и напрежение с Англия

Поради начина, по който е избран, и поради силната намеса на Едуард I, кралството на Джон от самото начало е ограничено в суверенитета си. Едуард изисква от Балиол васалство и честа интервенция в шотландските дела, което отслабва положението на краля пред очите на шотландската аристокрация. Непопулярността на Балиол у дома расте — знаменитият му шотландски прякор е „Toom Tabard“ (шотл. „празно сако“), с оплаквания, че е слаб и подчинен на английските интереси.

През 1295 г., търсейки подкрепа срещу английската намеса, Джон сключва съюз с Франция — крачка, която още повече изостря отношенията с Едуард I и поставя Шотландия в по-широкия контекст на англо-френското противопоставяне.

Военни поражения, абдикация и изгнание

През 1296 г. напрежението прераства във военен конфликт. Английската армия на Едуард I превзема и саскочва търговския и военен център Беруик (Беруик-ъпън-Тий), където по съвременни източници загиват хиляди цивилни — събитие, известно като клането в Беруик. Няколко седмици по-късно шотландските сили са разгромени в битката при Дънбар (27 април 1296 г.). В резултат на тези военни поражения и липсата на подкрепа, Джон е принуден да абдикира и да предаде кралската власт; след това е заловен и задържан от англичаните.

Първоначално е държан в различни английски крепости, а впоследствие — освободен и изпратен в изгнание във Франция, където прекарва остатъка от живота си. Джон умира през 1314 г. в изгнание.

Наследство

• Правление: формално крал 1292–1296 г., но реалната му власт е бавна и ограничаваща се поради влиянието на Англия.
• Политическо наследство: управлението му и падението му стимулират по-нататъшната шотландска съпротива и формироването на национални лидери като Уилям Уолас и Робърт Брюс.
• Династична следа: синът му Едуард Балиол по-късно претендира за шотландския трон и с английска подкрепа успява временно да се възцари в началото на XIV в.

Обикновено историческата оценка за Джон Балиол го представя като крал, чието управление е белязано от външен натиск и вътрешно разделение — фигура, чиято слабост в управлението и неуспех да противостои на Англия довеждат до краткотрайното му падане и дълготрайни последици за Шотландия.

Въпроси и отговори

В: Кой е бил Джон де Балиол?

В: Кога е роден Джон Балиол?

В: Как крал Едуард избира Джон Балиол за крал на Шотландия?

В: Какви са били отношенията на крал Едуард с крал Джон?

В: Какво се случва в битката при Дънбар?

В: Какво се случва с крал Джон, след като е лишен от кралска власт?

Въпрос: Кой в крайна сметка заема шотландския престол след Джон Балиол?

Търсене по буква