Джон Смит (1580–1631) — английски изследовател и водач в Джеймстаун

Ранни приключения

Смит е роден през януари 1580 г. в Уилоуби, Линкълншир, където родителите му наемат ферма. Той твърди, че произхожда от древната фамилия Смит от Кюрдли.

Смит напуска дома си на 16-годишна възраст и тръгва по море. Служи като войник в армията на Хенри IV Френски срещу испанците, сражава се за холандския бунт от испанския крал Филип II Испански. Отива в Средиземно море, където се занимава както с търговия, така и с пиратство. След това се сражава срещу Османската империя в Османските войни и за австрийските Хабсбурги в Кралство Унгария през 1600 и 1601 г.

Смята се, че Смит е победил, убил и обезглавил турски командири в 3 дуела. Той е посветен в рицарство от трансилванския княз и получава кон и герб, на който са изобразени 3 турски глави. През 1602 г. е ранен в престрелка, заловен и продаден като роб. Смит пише, че турският му господар го изпраща като подарък на гръцката си любовница в Константинопол, която се влюбва в Смит. След това той избягва от османските земи и се завръща в Англия през 1604 г.

В Джеймстаун

През 1606 г. Смит е нает от компанията "Вирджиния" да се засели в колонията Вирджиния с цел печалба. През декември 1606 г. те отплават с три кораба. Смит имал слуга на име Самюъл Колиър. Самюъл Колиър остава до него през по-голямата част от пътя.

По време на пътуването възникват проблеми и Смит е обвинен в бунт. Капитан Нюпорт планира да го екзекутира. Капитанът отваря писмо със заповеди от Вирджинската компания, в което се посочва, че Смит трябва да бъде един от лидерите на новата колония, така че Смит не е убит.

Англичаните пристигат през април 1607 г. и капитан Уингфийлд избира Джеймстаун за място на колонията. През лятото заселниците все още живеят във временни жилища. След четиримесечното пътуване през океана хранителните запаси били достатъчни само за по една-две чаши зърнена храна на ден за всеки човек. Поради лошото време и липсата на храна сред хората се разпространяват болести и до септември повече от половината умират.

През декември 1607 г. Смит търси храна и е заловен от индианци. Той е отведен на среща с вожда на племето Поухатан. Селото се намирало на около 15 мили от Джеймстаун. Смит бил освободен без да пострада и отдал дължимото отчасти на дъщерята на вожда, Покахонтас, която се хвърлила през тялото му. Виждайки това, баща ѝ се смилил над Смит и той бил благополучно отведен обратно в Джеймстаун. Тази среща поставя началото на приятелски отношения между туземците, Смит и колонистите в Джеймстаун. В началото на януари 1608 г. близо 100 нови заселници пристигат с капитан Нюпорт и поради невнимание селото е подпалено. Същата зима река Джеймс замръзва и заселниците са принудени да живеят в руините. През това време Нюпорт и неговият екипаж губят много време, за да натоварят корабите си с железен пирит (глупашко злато). Запасите от храна се изчерпват и въпреки че индианците донасят някаква храна, Смит пише, че "повече от половината от нас умряха".

През април 1608 г. един кораб донася провизии и 50 нови заселници, които Смит заставя да построят жилища и да засадят култури.

През лятото на 1608 г. Смит напуска Джеймстаун, за да изследва района на залива Чесапийк и да търси крайно необходимата храна. Той съставя карта, която ще бъде много ценна за изследователите на Вирджиния в продължение на повече от век. По време на отсъствието си Смит оставя на свое място за управител своя приятел Матю Скривенър. По-късно Скривенър се удавя в буря по време на злополучно плаване до остров Хог. През септември 1608 г. Смит е избран за председател на местния съвет и въвежда строги правила.

През октомври 1608 г. пристига кораб със 70 нови заселници, сред които са и първите жени. Пристигат и някои немски и полски занаятчии, но те не носят никакви хранителни запаси. След това Смит се опитва да получи храна от коренните жители на Америка и се налага да ги заплашва с военна сила, за да се подчинят. Поухатан бил изплашен от големия брой бели мъже, които идвали в района, и се опитвал да ги умори от глад.

Смит открива, че както сред заселниците, така и сред индианците има хора, които не харесват правилата му и планират да го убият. Смит пише, че е бил предупреден от Покахонтас. Той свикал събрание и казал на мъжете, които не работели, че "който не иска да работи, няма да яде ...". След това положението се подобрило.

В продължение на три месеца в началото на 1609 г. - февруари, март и април - всичко в Джеймстаун било наред, били построени много жилища, разчистени акра земя и извършена много друга работа. След това през април плъхове и влага унищожават цялата складирана царевица. Нуждаеха се от храна и Смит изпрати голяма група заселници да ловят риба, а други да събират миди по реката. Те се върнали без храна и били достатъчно склонни да приемат оскъдните дажби, които им предложили. Това разгневило Смит и той им наредил да разменят оръжията и инструментите си за плодове от индианците и заповядал на всички да работят или ще трябва да напуснат безопасното място на форта. Някои от тях напуснаха и отидоха в индианските села, но хората на Поухатан също спазиха закона на Смит, че който не работи, не яде. Това било в сила, докато почти не измрели от глад и се върнали у дома.

По някое време пристига неочакван кораб, чийто капитан е Самюъл Аргъл. Той имал храна и вино, които Смит купил с обещанието да върне парите. Аргъл донася и новината, че Вирджинската компания изпраща още доставки и заселници в Джеймстаун заедно с нов губернатор - лорд Де ла Уор.

По време на плаването до Вирджиния през май 1609 г. сър Томас Смит, ковчежник на Вирджинската компания, организирал пътуването на около 500 колонисти, включително жени и деца. Отплава флотилия от девет кораба. Един от тях потъва в буря скоро след като напуска пристанището. Sea Venture претърпява корабокрушение на Бермудските острови с адмирала и Стивън Хопкинс на борда. Една година по-късно, през май 1610 г., те пристигат в Джеймстаун с малки лодки, които сами са направили. Скоро Гейтс установява, че няма достатъчно храна, за да изхрани всички в колонията, и решава да изостави Джеймстаун. Когато лодките им напускат района на Джеймстаун, те срещат кораб, на борда на който е новият губернатор, лорд Де ла Уор, който им нарежда да се върнат в Джеймстаун.

През август 1609 г. Джон Смит е доста изненадан от пристигането на повече от 300 нови заселници. Лондон изпраща нови заселници, без да планира как и къде ще живеят те.

Капитан Джон Смит е тежко ранен от случайна експлозия на пушек в кануто му. През октомври 1609 г. Смит отплава за лечение в Англия. Две години и половина той се опитва да направи всичко възможно за Джеймстаун. Така и не се завръща във Вирджиния. Историята е потвърдила големия му принос в Джеймстаун в първите години от съществуването му.

Колонистите продължават да умират от различни болести и неразположения, като през тази зима оцеляват около 150 от общо 500 души. Въпреки това компанията "Вирджиния" продължава да финансира и транспортира заселници, за да поддържа Джеймстаун. През следващите пет години губернаторите Гейтс и сър Томас Дейл продължават да поддържат строга дисциплина, а сър Томас Смит в Лондон се опитва да намери квалифицирани занаятчии и други заселници, които да изпрати в Джеймстаун.

По-късни години

През 1614 г. Смит се завръща на североизточното крайбрежие на Америка и кръщава района "Нова Англия". През същата година буря разрушава кораба му. През 1615 г. Смит е заловен от френски пирати край бреговете на Азорските острови. След седмици пленничество той успява да избяга и се връща в Англия, където написва разказ за двете си пътувания под заглавие "Описание на Нова Англия". Той никога повече не напуска Англия. Умира през 1631 г. в Лондон на 51-годишна възраст. Погребан е в църквата "Сейнт Сепулчър" в лондонското Сити.

Понастоящем паметникът на капитан Джон Смит се намира край бреговете на Ню Хемпшир на остров Стар, част от островите Шорлс. Построен е през 1864 г. в чест на 250-годишнината от посещението на Джон Смит на наречените от него Острови на Смит.

През 1914 г. Дружеството на колониалните войни в Ню Хемпшир частично възстановява и освещава паметника по случай 300-годишнината от историческото посещение. Паметникът е изветрял толкова силно през суровите зими по крайбрежието, че думите, издълбани в гранита, са се изтъркали.

Публикации и повече четене

• Истински разказ за събития и случки, случили се във Вирджиния (1608 г.)
• Карта на Вирджиния (1612 г.)
• Протоколи на английската колония във Вирджиния (1612 г.)
• Описание на Нова Англия (1616 г.)
• Изпитания в Нова Англия (1620, 1622 г.)
• Обща история на Вирджиния, Нова Англия и Летните острови (1624 г.)
• Случайност, или пътят към опита, необходим за всички млади моряци (1626)
• "Морска граматика" (1627 г.) - първият сборник с думи за моряци на английски език
• Истинските пътешествия, приключения и наблюдения на капитан Джон Смит (1630 г.)
• Реклами за неопитните плантатори в Нова Англия или другаде (1631)
• Уули, Бенджамин. Savage Kingdom, The True Story of Jamestown, 1607, and the Settlement of America (Дивото кралство, истинската история на Джеймстаун, 1607 г. и заселването на Америка), първо издание на Harper Perennial, публикувано през 2008 г.
• Хорн, Джеймс, изд. Captain John Smith, Writings, with Other Narratives of Roanoke, Jamestown, and the English Settlement of America (Library of America, 2007) ISBN 978-1-59853-001-8.
• Philip L. Barbour, The Jamestown Voyages under the First Charter, 1606-1609, 2 vols., Publications of the Hakluyt Society, ser.2, 136-37 (Cambridge: Cambridge University Press, 1969)
• A. Брайънт Никълс младши, капитан Кристофър Нюпорт: Адмирал на Вирджиния, Sea Venture, 2007 г.
• Филип Л. Барбър, "Трите свята на капитан Джон Смит" (Бостън: Houghton Mifflin, 1964 г.)
• Gleach, Frederic W. Powhatan's World and Colonial Virginia (Светът на Поухатан и колониална Вирджиния). Линкълн: Университетско издателство на Небраска, 1997 г.
• Дороти Хублер и Томас Хублер, капитан Джон Смит: Джеймстаун и раждането на американската мечта (Hoboken, N.J.: John Wiley & Sons, 2006)
• Хорн, Джеймс. Земя, каквато я е създал Бог: Джеймстаун и раждането на Америка (Ню Йорк: Basic Books, 2005)
• Дженкс, Тюдор. Капитан Джон Смит (Ню Йорк: Century Co., 1904)
• Kupperman, Karen Ordahl ed., John Smith: (Chapel Hill: University of North Carolina Press, 1988)
• Прайс, Дейвид А., Любов и омраза в Джеймстаун: Джон Смит, Покахонтас и сърцето на една нова нация (Ню Йорк: Knopf, 2003)
• Lemay, J.A. Leo. Спасила ли е Покахонтас капитан Джон Смит? Атина, Джорджия: The University of Georgia Press, 1992 г., стр. 25.
• Джайлс Милтън, Големият вожд Елизабет: Приключенията и съдбата на първите английски колонисти в Америка, Macmillan, Ню Йорк, 2001 г.
• Джон Смит, Пълните съчинения на капитан Джон Смит (1580-1631) в три тома, под редакцията на Филип Л. Барбър, 3 тома (Chapel Hill: University of North Carolina Press for The Institute of Early American History and Culture, Williamsburg, 1986)
• Смит, Джон. Обща история на Вирджиния, Нова Англия и Летните острови. 1624. Прев. в "Разкази за Джеймстаун", изд. Edward Wright Haile. Champlain, VA: Roundhouse, 1998. стр. 198-9, 259.
• Смит, Джон. Писмо до кралица Анна. 1616. Преиздадено като "Писмо на Джон Смит до кралица Анна относно Покахонтас". Уебстраници на Кейлъб Джонсън за Мейфлауър. 1997. Достъпен на 23 април 2006 г.
• Саймъндс, Уилям. Постъпките на английската колония във Вирджиния. 1612. Прев. в "Пълните съчинения на капитан Джон Смит". Ed. Philip L. Barbour. Chapel Hill: University of North Carolina Press, 1986. Том 1, стр. 251-2
• Чарлз Дъдли Уорнър|Уорнър, Чарлз Дъдли, Капитан Джон Смит, 1881 г. Препечатка от проекта Гутенберг "Капитан Джон Смит", достъпно на 4 юли 2006 г.