Скоун (Пърт и Кинрос, Шотландия) — историческа столица и място на коронации
Скоун (Пърт и Кинрос, Шотландия) — древна историческа столица и място на кралски коронации; открийте монашеското абатство, кралската резиденция и богатата шотландска история.
Скоун (на съвременен галски: Sgàin; средновековен: Scoine [skʊn]) е град в Пърт и Кинрос, Шотландия. Традиционно Скоун е свързван с ранната история на шотландската държавност и като място на кралското управление през Средновековието.
Средновековният град Скоун, който се разраства около манастира и кралската резиденция, приключва в началото на XIX век, когато на мястото е построен дворецът Скоун. Съвременният град Ню Скоун днес се нарича просто Скоун. Населението му наброява над 4000 души и е предградие на Пърт.
Старият Скоун е историческата столица на (Шотландия). През Средновековието той е бил важен кралски център, използван като кралска резиденция и място за коронация на монарсите на кралството. Около кралското имение са израснали град Пърт и абатството Скоун.
Историческо развитие
Скоун е бил център на кралската власт в ранната и висока средновековна Шотландия. На това място са се провеждали важни събрания (монархически съвети), тук са се издавали устави и са се заселвали владетелите. В близост до древната резиденция се намирало и абатство, което през XII век е придобило значение като религиозен и културен център.
През вековете Скоун запазва статут на символично място на властта, но политическите и социални промени — включително Реформацията и промените в управлението — довеждат до постепенното му трансформиране. През XVIII–XIX век имотите и земите около стария град са преобразувани, а заради изграждането на имение и паркове старата застройка е преместена и премахната.
Камъкът на съдбата и коронациите
Едно от най-известните и емблематични неща, свързани със Скоун, е Камъкът на съдбата (Stone of Scone или Stone of Destiny) — древен каменен блок, върху който традиционно са се коронясвали шотландските крале. Камъкът е бил поставян в Абатствения трон на Скоун по време на церемониите по възкачване на престола.
През 1296 г. камъкът е иззет от английския крал Едуард I и отнесен в Уестминстърското абатство, където остава столетия. През XX век камъкът е временно обсебван и преместван при различни събития (включително краткия инцидент през 1950 г.), а през 1996 г. кралица Елизабет II разреши връщането му в Шотландия — оттогава Камъкът на съдбата се съхранява в Шотландския национален музей, като е предвидено той да участва в бъдещи коронации по установения протокол.
Дворецът и Новият (съвременен) Скоун
На мястото на средновековния манастир и селище през началото на XIX век е издигнат Скоун Палас (Scone Palace) — голям имот в стил тудор/неокласика, който днес е дом на фамилията, носеща титлата граф/херцог от Мансфийлд. За изграждането на палата и парка е преместено или разрушено старото селце, вследствие на което се появява Ню Скоун (Нов Скоун) — селище, в което живеят местни жители и обслужващо персонал за имота.
Дворецът и прилежащите паркове са значима туристическа атракция: посетителите могат да разгледат интериора на палата, мемориални зали, исторически експозиции, както и големи градини, алеи и паркови площи. В парка се намира и т.нар. Mote Hill (Moot Hill) — традиционният възвишен хълм, свързан с коронационната церемония и с традиционното провеждане на събрания.
Археология и културно значение
На мястото на стария Скоун са открити археологически следи, които потвърждават важността на района през ранното средновековие. Изследванията разкриват останки от религиозни сгради, дървени и каменни конструкции, както и следи от битова и административна дейност. Мястото е обект на интерес за историци, археолози и специалисти по средновековна култура.
Символиката на Скоун — като място на коронации и център на кралската власт — остава силна и до днес. То присъства в литературата, историческите хроники и в националната памет на Шотландия.
Съвременен живот и посещения
Днешният Скоун е предградие на град Пърт и предлага на посетителите комбинация от историческо наследство и спокойна крайградска среда. Комуникациите са удобни — до Скоун се стига лесно от Пърт по пътища и с обществения транспорт. За туристите важни акценти са обиколката на Скоун Палас, разглеждане на парковете и възможността да научат повече за коронационните традиции и за Камъка на съдбата.
Събития, исторически възстановки и културни прояви в Скоун и в двореца поддържат интереса на посетителите и помагат за запазване на историята и традициите на това уникално място.
Кратко резюме: Скоун е ключово място в историята на Шотландия — древна кралска резиденция и място на коронации, център на религиозна и политическа власт в Средновековието, а днес — място със запазена памет, дворец-атракция и удобно предградие на Пърт.
Скоун е древната столица на Шотландия и мястото на коронацията на шотландските крале. Тази илюстрация на РС изобразява коронацията на шотландския крал Александър III на хълма Мут в Скоун. Той е посрещнат от ollamh rígh, кралския поет, който се обръща към него с прокламацията "Benach De Re Albanne" (= Beannachd Dé Rígh Alban, "Бог да благослови краля на Шотландия"); поетът продължава да рецитира родословието на Александър.
Скоун и Шотландия
Ролята на Скоун е застрашена, тъй като кралете на Шотландия през XII век постепенно стават все по-френски и все по-малко галски. Уолтър от Ковънтри съобщава по време на управлението на Уилям I Шотландски, че "съвременните крале на Шотландия се смятат за французи по раса, нрави, език и култура; те държат само французи в домовете си и в следването си и са довели шотландците до пълно робство". Макар и преувеличено, в това имало истина. Очевидно по тази причина, когато нормандският владетел Давид I Шотландски (Dabíd mac Maíl Choluim) отива в Скоун, за да бъде коронясан там през лятото на 1124 г., той първоначално отказва да участва в церемониите.
Камъкът от Скоун в коронационния стол в Уестминстърското абатство, 1855 г.
Модерен град
Построяването на новия дворец означава разрушаване на стария град и преместване на жителите му в ново селище. Новото селище е построено през 1805 г. като планиран град и първоначално е наречено New Scone. То се намира на 2 км западно от старото място и на 1½ км по-далеч от Пърт. До 1997 г. градът се нарича "Ню Скоун", но сега се нарича просто Скоун. Според преброяването на населението в Шотландия през 2001 г. градът има 4 430 жители, 84,33 % от които са шотландци; в демографско отношение градът е стар дори в сравнение с останалата част на Шотландия.
Мястото на Стария Скоун се намира предимно на територията на съвременния дворец. Този дворец е популярна туристическа атракция. Посетителите идват, за да видят градините на територията на двореца, екзотичните птици, които се разхождат свободно в него, хълма Moot Hill, който се намира на територията на двореца, както и самия дворец.
Въпроси и отговори
В: Къде се намира град Скоун?
О: Скоун е град в Пърт и Кинрос, Шотландия.
В: Защо средновековният град Скоун е прекратен?
О: Средновековният град Скоун е прекратен в началото на XIX век, когато на това място е построен дворецът Скоун.
В: Какво е населението на Скоун?
О: Населението на Скоун наброява над 4000 души.
В: Как се нарича днес съвременният град Ню Скоун?
О: Съвременният град Ню Скоун днес се нарича просто Скоун.
В: С какво е бил известен старият град Скоун в историята?
О: Олд Скоун е бил историческата столица на Шотландия. През Средновековието той е бил важен кралски център, използван като кралска резиденция и място за коронация на монарсите на кралството.
Въпрос: Какво е растяло около кралския град Скоун през Средновековието?
О: Около кралското имение се разраства град Пърт и абатството Скоун.
В: Как се изписва Scone на съвременен галски и средновековен галски?
О: На съвременния галски език Scone се изписва Sgàin, а на средновековния галски език - Scoine.
обискирам