Западният фронт през Първата световна война (1914–1918) — окопна война и битки

Западният фронт през Първата световна война (1914–1918) — окопна война, ключови битки, нови технологии и човешката цена. Прочетете подробна хроника и анализ.

В началото на Първата световна война през 1914 г. германската армия започва Западния фронт, като нахлува в Люксембург и Белгия. Германските войски заемат стратегически и индустриално важни райони във Франция, но бързото им настъпление е спряно на запад при битката при Марна. След това фронтовата линия се стабилизира и двете противостоящи армии започват да изкопават дълги защитни окопи. Тези окопи в крайна сметка оформят стационарна линия от Северно море до швейцарската граница с Франция.

Окопната война: характер и условия

Окопната война се отличава с продължителни сражения за малки участъци територия и с тежки загуби при опитите за пробив. В близост до фронта са изкопани няколко пояса окопи (предни, поддържащи, резервни), свързани с комуникационни окопи. Защитата включва комбинация от окопи, картечни гнезда, бодлива тел и масивни артилерийски огневи мерки. Животът на войниците в окопите е тежък: бедни санитарни условия, кал, бълхи и плъхове, болести като "trench foot" и постоянен стрес от артилерия и газове.

Тактики, оръжия и нови технологии

Масовото използване на артилерия и картечници прави пряката пехотна атака изключително рискована. За да се преодолее това, развиват се и се прилагат нови тактики и оръжия:

• Отровни газове (първоначално хлор, по-късно фосген и серен иприт) — първата по-широка употреба на газ е при Втори Ипрес (1915); защитата срещу газ води до масово производство на противогази.
• Самолети — първоначално за разузнаване, после и за бойни действия: изтребители, бомбардировачи и корелиране на артилерийски огън.
• Танкове — използвани за първи път в значим вид на Бр. фронт през 1916 (Битката при Сома) като средство за подпомагане на пехотата при преминаване през бодлива тел и разрушени участъци.
• Артилерийски напади: продължителни и масирани обстрели, а по-късно и развиването на техника като "creeping barrage" — придвижваща се огнева стена, която да прикрие настъпващата пехота.
• Специални тактики — миниране, детонации под вражеските окопи (например на Месин ) и по-късно методи на "инфилтрация" и щурмова тактика (германските "штурмтрупи").

Главни битки и офанзиви (1915–1917)

Между 1915 и 1917 г. редица големи офанзиви се опитват да пробият фронта, но често завършват с огромни жертви и малки териториални промени: Втори Ипрес (където е използван газ), битката при Вердюн (1916) — символ на френското издръжливост и тежки загуби, и Битката при Сома (1916) — с големи британски и френски загуби при малки териториални печалби. Третата битка при Ипрес (Passchendaele, 1917) и неуспешните руски и френски офанзиви довеждат до допълнително изтощение и политическо напрежение.

Причини за безизходицата и въздействие върху морала

Стационарният фронт и модерните защитни оръжия правят пробивите трудни и скъпи. Войната се превръща в "война на изтощение" — дълго изтощаване на противника чрез непрекъснати загуби на хора и материали. С течение на времето физическата и психическата умора на войниците, както и загубите, водят до спад на морала и до инциденти като стачки и бунтове в армията. Командването на отделни държави прилага много строги дисциплинарни мерки срещу откази от изпълнение на заповеди и дезертьорство — включително наказания до разстрел, което допълнително усложнява отношението между командири и войници.

Развитието на 1918 г. и край на стагнацията

През 1918 г. Германия провежда серия от крупни настъпателни операции (известни като Kaiserschlacht или пролетните настъпления), опитвайки се да пробие фронта преди решаващото влизане на свърхсили на Съюзниците. Въпреки първоначалните успехи, германската офанзива изтощава силите им. Съюзническата контраофанзива в края на 1918 г. (Hundred Days Offensive), подпомогната от свежи американски войски, по-добра координация между пехота, артилерия, танкове и авиация, и подобрени тактики на настъпление довеждат до пробив и постепенно отстъпление на германските войски. Това в крайна сметка подготвя почвата за примирието от ноември 1918 г.

Последствия

Западният фронт оставя дълбоки следи: милиони ранени и убити, опустошени терени и разрушени общности. Окопната война промени военното дело и ускори развитието на модерни оръжия и тактики. Социалните и политически ефекти от изтощението и загубите допринесоха за промени в обществата и държавите, които участват във войната.

Въпроси и отговори

В: С какво започва Западният фронт през Първата световна война?

В: Как двете страни се опитват да пробият вражеските линии?

В: Какво е причината за безизходицата на Западния фронт?

Въпрос: Как правителствата задържат войниците да се бият по време на Първата световна война?

В: Коя битка спира бързото настъпление на Германия към Франция?

В: Как са използвани окопите по време на Първата световна война?

Търсене по буква