Първа битка при Марна 1914 — поражение за Германия и началото на окопната война

Първата битка при Марна е битка през Първата световна война. Сражава се между Германската империя, от една страна, и Франция и Великобритания, от друга. Битката завършва с тактическо отстъпление на германската армия. Това е един от първите признаци, че планът "Шлифен" се е провалил. Битката се води между 6 и 12 септември 1914 г. и бележи края на германското настъпление във Франция. Тя поставя началото на окопната война, с която става известна Първата световна война.

Загубите са сериозни: не става дума за над един милион убити френски и британски войници, както понякога се споменава погрешно; общите жертви (убити, ранени и изчезнали) на двете страни са приблизително 500 000–600 000 души според различните оценки. Германските загуби се оценяват на около 220 000–250 000 войници, а френско-британските — приблизително 250 000–300 000. Точните числа варират според източниците, но ясно е, че битката е оставила огромен човешки и материален отпечатък.

Предистория и цели

След обявяването на война Германия прилага разработения от генерал Алфред фон Шлифен план за бързо поражение на Франция чрез обходна маневра през Белгия и североизточна Франция. Целта е да се избегне продължителна двупланова война и да се фокусира усилието по-нататък срещу Русия. Въпреки първоначалния успех на германското настъпление, логистични затруднения, упоритото белгийско съпротивление, бързото прехвърляне на френски резерви и намесата на британските експедиционни сили спират темпото на немците и откриват възможност за контраатакa от страна на Франция и Великобритания.

Ход на боевете

На 6 септември 1914 г. френските и британските сили започват контранастъпление срещу разтегнатите германски линии в долината на река Марна. Командването на съюзниците, ръководено от маршал Жозеф Жофр, успява да координира действията си и да използва разкъсаните германски флангове. Важна роля имат мобилността на френските войски и бързата реакция на резервите, както и знаменити епизоди като прехвърлянето на войници с парижки таксита ("такситата на Марна") — символичен пример за помощта на цивилното население и бързото прехвърляне на сили.

Германското командване, под ръководството на Хелмут фон Молтке-младши, запазва дисциплина и организира оттегляне към укрепените позиции при река Ен. След няколко дни на ожесточени схватки немските сили са принудени да се отдръпнат на около 40–60 км от Париж, прекъсвайки надеждите за бърза и решителна победа на западния фронт.

Последствия и значение

Тактическият и стратегически резултат: Първата битка при Марна спира германското настъпление и спасава Париж от непосредствена опасност. Макар битката да не е решаваща във военно-политически смисъл, тя осуетява реализирането на Шлифеновия план и принуждава страните към укрепване на позиции.

Преход към окопна война: След оттеглянето немските и съюзническите сили започват да оформят постоянни фронтови линии и да укрепват окопи и бункери. Това бележи началото на продължителната статична война на западния фронт — периода, по-известен като окопна война, който ще доминира голяма част от конфликта.

Командири и сили

• Франция: маршал Жозеф Жофр (главнокомандващ), с участие на други командири като генерал Мюнори и Фош.
• Великобритания: Британските експедиционни сили под ръководството на генерал лорд Джон Френч.
• Германия: главнокомандващ в Западния театър — Хелмут фон Молтке-младши.

Наследство

Битката при Марна остава в историческата памет като ключов момент от началото на Първата световна война — пример за това как тактически и логистични фактори могат да променят хода на голяма военна кампания. Тя също така демонстрира човешката цена на модерните масови конфликти и е началото на дълъг период на размяна на окопи и изтощителни кампании при западния фронт.

Битката

Германското настъпление

Германците се придвижват на 30 мили (48 км) от Париж. Френското правителство напуска столицата и се отправя към безопасното Бордо. Германците са толкова близо, че могат да обстрелват Париж с масивните си железопътни оръдия (масивни оръдия, монтирани на железопътни вагони).

Парижките таксита

По време на битката нямало как френските войски да се придвижат достатъчно бързо към фронта. Но имало решение. Генерал Галиени призовал всички таксиметрови шофьори да се явят на служба. В Париж имало около 10 000 таксита, но поради войната имало само около 7 000 шофьори. Планът на Галиени е да придвижва войските с таксита, които по онова време са съвсем ново изобретение. Такситата се движели през деня и нощта, за да превозват войниците. Шофьорите получавали по 0,20 франка (₣) на километър. Но до 8 септември такситата са докарали само около 5000 войници от Париж. В битка с над един милион мъже 5000 души не могат да направят голяма разлика. Освен това повечето от войниците, дошли с таксита, са били държани в резерв.

Критична грешка

Германската Втора армия, водена от Бюлов, решава да се придвижи на юг, за да унищожи френската Пета армия. Генерал фон Клук не знае за това, затова продължава да се придвижва нагоре и да ангажира французите. С това придвижване се създава голяма пропаст между двете германски армии. Британците и французите контраатакуват в пролуката и към 10 септември германците отстъпват. Париж е спасен.

Германците се оттеглят на 40 мили от Марна. Тъй като планът им се провали, те не знаеха какво да правят. Те не са били обучени в окопна война, но единственият им изход е да се окопаят и да чакат съюзниците. В крайна сметка изкопаните от тях окопи достигат дължина от 300 мили.

Renault Type AG-1 (G 7) (Taxis de la Marne), приет на въоръжение от френската армия

Въпроси и отговори

Въпрос: Каква е първата битка при Марна?

В: Кой се сражава в Първата битка при Марна?

В: Какъв е резултатът от Първата битка при Марна?

В: Какво представлява планът "Шлифен" и защо Първата битка при Марна показва, че той се е провалил?

Въпрос: Кога се е състояла Първата битка при Марна?

В: Колко войници загинаха в Първата битка при Марна?

Въпрос: С какво Първата битка при Марна поставя началото на Първата световна война?

Търсене по буква