Зимната война (1939–1940): конфликт между СССР и Финландия

Зимната война (1939–1940): драматичен конфликт между СССР и Финландия — малка нация срещу велика сила, героична съпротива, сурови зимни битки и териториални загуби.

Зимната война (30 ноември 1939 г. - 13 март 1940 г.) е конфликт, воден между Съветския съюз и Финландия. Започва, когато Съветският съюз се опитва да нахлуе във Финландия скоро след нахлуването в Полша. Съветските военни сили очакват победа над Финландия в рамките на няколко седмици, тъй като съветската армия разполага с много повече танкове и самолети от финландската армия.

Въпреки това финландските сили се съпротивляват по-добре и по-дълго от очакваното. Една от причините финландските сили да се справят по-добре е, че са имали добро зимно облекло и са носели бели палта, които са ги маскирали в снега. Освен това финландските войници се придвижвали със ски, което улеснявало промъкването им до съветските войници. Съветската армия нямаше добри зимни дрехи и носеше тъмнозелени палта, което ги правеше лесно забележими в снега.

Победените финландци трябваше да се откажат от 11% от територията на страната си. Те се опитват да си я върнат по време на войната за продължаване на войната.

Предистория и причини

След подписването на пакта Молотов—Рибентроп през август 1939 г. Съветският съюз се почувства свободен да търси териториални и стратегически гаранции в Балтийския регион. Москва изиска от Финландия преместване на границата по Карелския провлак и отдаване на военна база, за да осигури защита на Ленинград (днес Санкт Петербург). Преговорите се провалят и на 30 ноември 1939 г. започва мащабно съветско настъпление.

Ход на военните действия

• Основните театри на бойните действия бяха Карелският провлак (където се намираше укрепителната линия „Манерхайм“), Северна Финландия и Източна Лапландия.
• Финландските войски, макар и малобройни и с ограничено въоръжение, използваха отлично познаване на терена, мобилност на ски и гъвкави тактики („motti“ — обкръжаване и унищожаване на отделни вражески групи), което доведе до тежки загуби за съветската пехота и бронетехника.
• Съветската страна разчиташе на масирана артилерия, авиация и числено превъзходство, но лошата организация, слабата подготовка за зимни условия и ефектите от репресиите в командния състав (сталинските чистки) намалиха ефективността им.

Условия и оръжие

Зимните условия — силни студове, дълбок сняг и гъсти гори — играят ключова роля. Финландците използват бели маскировъчни дрехи, ски, добре познаване на местностите и леки противотанкови средства (включително запалителни смеси, известни като „коктейл Молотов“). Съветската техника и войска често са неподходящо екипирани за екстремния студ, а тежката бронетехника е ограничена от терена.

Жертви и разрушения

Числата са предмет на различни оценки, но общоприети приближени данни са:

• Съветски загуби (приблизително): десетки хиляди убити и стотици хиляди ранени и изгубени — оценките варират, като официалните и независими източници посочват значителни човешки загуби и повреди на техника.
• Финландски загуби (приблизително): около 25–27 хиляди убити и липсващи, и около 40–50 хиляди ранени.
• Гражданските последствия включват масови евакуации: стотици хиляди жители на отстъпените територии (особено от Карелия) са били принудени да напуснат домовете си.

Мирен договор и териториални промени

Войната завършва с Московския мирен договор, подписан на 12 март 1940 г. и влязъл в сила на 13 март 1940 г. Според условията Финландия губи около 11% от територията си и голяма част от индустриално развития район на Карелския провлак, включително град Виборг (Viipuri). На Съветския съюз са предадени също острови в Финския залив и нает полуостров Ханко за военна база за срок от 30 години. Загубите налагат евакуация на значителна част от финландското население от пострадалите райони.

Международна реакция и последици

• Международно обществено мнение симпатизира на Финландия; Лига на нациите изключва Съветския съюз заради агресията.
• Войната разкри слабости в Червената армия, които дадоха основание за преоценка на възможностите ѝ от други велики сили и повлияха косвено на решения в хода на Втората световна война.
• Финландия запазва независимостта си, но съдбата на отнетите територии остава въпрос за следващите военни сблъсъци — през 1941–1944 г. във връзка с т.нар. „Продължителна война“ Финландия се опитва да си ги върне.

Значение

Зимната война е пример за това как малка, добре организирана и мотивирана армия може да нанесе сериозни поражения на по-голям и на пръв поглед по-добре въоръжен противник. Тя има важно място в историята на Финландия и оказва влияние върху военната мисъл и политиката на големите държави преди и по време на Втората световна война.

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво представляваше Зимната война?

В: Защо Съветският съюз се опитва да нахлуе във Финландия?

Въпрос: Защо съветските военни сили очакваха победа над Финландия в рамките на няколко седмици?

Въпрос: Защо финландските сили се съпротивляваха по-добре и по-дълго от очакваното?

Въпрос: Защо съветската армия не се справя добре в Зимната война?

Въпрос: Какъв процент от страната си е трябвало да отстъпят победените финландци?

В: Опитали ли са се финландците да си върнат загубените земи?

Търсене по буква