Гражданската война в Йемен (2015–настояще): причини, участници и последствия

Подробен анализ на гражданската война в Йемен (2015–настояще): причини, ключови участници, регионални влияния и човешките последици.

Гражданската война в Йемен е продължителен и многопластов конфликт, който започва през 2015 г. и продължава и до днес. Той противопоставя ръководеното от Абдрабух Мансур Хади международно признато йеменско правителство на въоръженото движение на хутите (Ансар Алах), заедно с техните съюзници. И двете страни претендират за легитимност като официална власт в Йемен. Хутите контролират големи части от северозападната територия на страната и столицата Сана, а техни военни сили в началото бяха подкрепяни и частично координирани с групи, лоялни на бившия президент Али Абдула Салех. Противоположно, силите верни на Хади се съсредоточиха около южния град Аден и получиха военна подкрепа от коалиция, водена от Саудитска Арабия и подкрепяна от регионални съюзници.

Причини и корени на конфликта

Конфликтът има сложни вътрешни и външни причини:

• Политическа нестабилност и провал на прехода: След арабската пролет от 2011 г. Йемен преживя комплексен преход, в който бившият президент Али Абдула Салех подаде оставка. Плановете за политически преход и споделяне на властта през 2014–2015 г. се провалиха.
• Социално-икономически фактори: Йемен е една от най-бедните държави в региона, с дългогодишни проблеми като безработица, корупция и липса на развитие в много райони.
• Регионално съперничество: Конфликтът често се разглежда и като прокси-борба между Саудитска Арабия и Иран, като хутите са обвинявани в получаване на политическа и военна подкрепа от Иран, а коалицията водена от Саудитска Арабия се стреми да не допусне разширяване на иранското влияние на Арабския полуостров.
• Сепаратизъм и локални конфликти: В южните провинции действат и групи със сепаратистки амбиции (в т.ч. Южният временен съвет, STC), както и други въоръжени формации, които допълнително усложняват сцената.

Основни участници

• Хутите (Ансар Алах): шиитско (зайдитско) движение, което се разгърна като въоръжена сила и контролира значителни територии на север и в столицата.
• Правителството на Абдрабух Мансур Хади: международно признат президент, базиран първоначално в Аден и подкрепян от международната общност и коалиция, водена от Саудитска Арабия.
• Коалицията, водена от Саудитска Арабия: въздушни и сухопътни операции, логистична и военно-техническа подкрепа от държави в региона; в различни моменти подкрепяна и от съюзници извън региона.
• Ал Кайда на Арабския полуостров (АКАП) и „Ислямска държава“ (ИГ/ДАЕШ): експлоатират хаоса, извършват нападения и контролират части от селските райони и крайбрежието.
• Международни играчи: Съединените щати, Обединеното кралство и други страни предоставят различни форма на подкрепа (разузнаване, оръжия, логистика); дипломатични усилия се водят от ООН.

Хронология на ключови събития (съществено резюме)

През септември 2014 г. хутите завземат и установяват контрол над големи части от Сана. На 21 март 2015 г. Върховният революционен комитет, свързан с хутите, обявява обща мобилизация и започва офанзива към южните провинции. На 25 март 2015 г. хутите достигат покрайнините на Аден, а президент Хади напуска страната. В отговор, на 26 март 2015 г. стартира въздушната кампания на коалицията, водена от Саудитска Арабия, с цел да възстанови правителството на Хади. Оттогава конфликтът преминава през етапи на интензивни боеве, районни офанзиви, терористични атаки от АКАП и ИД, морски нападения и периодични дипломатически усилия за прекратяване на огъня.

Хуманитарно въздействие

Конфликтът предизвика една от най-сериозните хуманитарни кризи в света:

• По данни на ООН и други организации, в периода 2015–2017 са регистрирани хиляди пряко загинали (оценките варират; в ранния етап се говореше за между 8670 и 13 600 убити до декември 2017 г.), а различни доклади посочват и десетки хиляди смъртни случаи, причинени индиректно от липса на здравеопазване, глад и рушаща се инфраструктура.
• През 2016–2018 г. страната преживя масивна епидемия от холера — над 2 милиона подозирани случая според данни на Световната здравна организация и партньори.
• Около милиони йеменци са зависими от хуманитарна помощ; ООН и други агенции отчитат, че над 20–24 милиона души са в нужда от помощ в пиковите години на кризата, а над 13 милиона са били „на ръба“ на глада.
• Вътрешно разселени лица: милиони хора са били принудени да напуснат домовете си и да търсят подслон в други райони на страната.
• Блокадите и морските инспекции, както и разрушаването на инфраструктура (болници, водоснабдяване), допринесоха за значително засилване на риска от глад и болести.

Военни тактики и оръжия

Конфликтът включва въздушни удари от страна на коалицията, артилерийски и градски боеве, наземни операции, както и широкото използване от хутите на ракети с голям обсег и безпилотни летателни апарати (дронове) за атаки срещу военни и цивилни цели в Йемен и извън него (включително в Саудитска Арабия и ОАЕ). Ал Кайда и „Ислямска държава“ използват тактики на самоубийствени нападения и бомбени атентати.

Международна роля и реакции

• Международната общност — ООН, хуманитарните агенции и редица държави — многократно призовават за незабавно прекратяване на огъня и достъп до хуманитарна помощ.
• САЩ предоставят разузнавателна, логистична и военно-техническа подкрепа на коалицията; тази подкрепа предизвиква и сериозна вътрешнополитическа и медийна критика, включително опити в Конгреса да бъде прекратена американската помощ (включително резолюция през март 2019 г., приета от Сената, но в крайна сметка блокирана от вето на президента Доналд Тръмп).
• През 2021 г. администрацията на президента Джо Байдън обяви промяна в подхода — заяви, че ще прекрати подкрепата за офанзивни операции и ще преосмисли някои елементи на политиката към конфликтните страни, включително санкционните мерки срещу хутите.
• Регионално влияние: Иран е обвиняван в подкрепа на хутите (политическа, логистична и оръжейна), докато Саудитска Арабия и някои нейни съюзници предоставят военна подкрепа на правителствените сили, което превръща конфликта в част от по-широко регионално съперничество.

Опити за мир и дипломация

ООН води непрекъснати преговори и назначава специални пратеници за Йемен. Някои от по-значимите споразумения и усилия включват:

• Международни преговори и мирни инициативи, водени от ООН, с периодични мирни конференции и обсъждания на рамка за политическо решение.
• Стокхолмско споразумение (декември 2018) — относно Ходейда и размяната на пленници; въпреки подписването, пълното изпълнение срещна сериозни трудности.
• Риядско споразумение (2019) между правителството и Южния временен съвет (STC), предназначено да намали напрежението в южните райони; изпълнението е частично и продължава да бъде предизвикателство.
• Временни примирия и прекратявания на огъня, включително някои, посредничени от ООН или регионални играчи през 2020–2022 г., които обаче често са крехки и краткотрайни.

Правозащитни въпроси и международно право

Международни организации за права на човека и правителствени разследвания съобщават за сериозни нарушения и възможни военни престъпления от всички страни в конфликта — включително безразборни въздушни удари, удари по граждански цели, блокади, отвличания и малтретиране на пленени. Призивите за отчетност и независими разследвания продължават да звучат от ООН и НПО.

Последствия и перспективи

Конфликтът доведе до драматични последици за безопасността, икономиката и социалната тъкан на Йемен:

• Разрушаване на инфраструктурата (здравеопазване, образование, водоснабдяване), с дълготрайни ефекти върху публичното здраве и икономическото възстановяване.
• Дълбока хуманитарна криза с милиони хора, нуждаещи се от спешна помощ и множество уязвими групи, включително деца и възрастни.
• Регионална нестабилност и засилено напрежение между Иран и Саудитска Арабия, както и международни дебати за оръжейните продажби и военната подкрепа.
• Възможност за продължителна фрагментация на държавата, ако политическо решение не бъде постигнато и реализирано успешно.

Перспективите за траен мир зависят от редица фактори: готовността на страните да направят компромиси, ефективното международно и регионално посредничество, гарантиран достъп на хуманитарните организации и дългосрочни програми за възстановяване и държавно управление. До постигането на стабилно политическо споразумение обаче хуманитарните и човешките последици вероятно ще продължат да бъдат тежки.

Тъй като ситуацията в Йемен остава динамична, числата и политическите позиции се променят във времето; за най-актуална и детайлна информация е препоръчително да се консултират доклади на ООН, Световната здравна организация и големи хуманитарни организации, както и проверени медийни източници.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява гражданската война в Йемен?

Въпрос: Кога започва гражданската война в Йемен?

В: Кои са двете основни фракции, участващи във войната?

В: Има ли други страни, участващи в този конфликт?

В: Каква е ролята на Абдрабух Мансур Хади в тази война?

В: Как този конфликт се отрази на Йемен като цяло?

Търсене по буква