Анри Бергсон — френски философ, носител на Нобелова награда (1859–1941)
Анри Бергсон — френски философ и носител на Нобелова награда (1859–1941). Открийте идеите му за интуицията, времето и съзнанието, които преобразиха модерната философия.
Анри-Луи Бергсон (18 октомври 1859 г. - 4 януари 1941 г.) е френски философ, известен с теориите си за времето, съзнанието и ролята на интуицията в познанието.
Бергсон убеждава много мислители, че процесите на непосредствения опит и интуицията са по‑важни от абстрактния рационализъм и науката за разбирането на реалността. Той поставя акцент върху качественото, динамичното протичане на живота и съзнанието, което не може да бъде редуцирано до механични закони или чисто количествени измервания.
Роден е на улица Ламартин в Париж, Франция. Майка му, Катрин Левисън, е от английски и ирландски еврейски произход, а баща му, пианистът Михал Бергсон, има полски еврейски корени. Ранните му години минават между Франция и Англия: след раждането си прекарва голяма част от детството си в Лондон и научава английския език от майка си. По-късно семейството се връща в Париж.
Образованието му е блестящо: от 1868 г. до 1878 г. посещава Лицея Фонтан в Париж, където проявява интерес към математиката и литературата — през 1877 г. получава награда за училищна математика за решаване на математическа задача. На 19 години постъпва в École Normale Supérieure (ENS), където продължава да изучава и философия, и природни науки; сред книгите, които го впечатляват, е творчеството на Хърбърт Спенсър.
Основни философски идеи
Бергсон противопоставя два начина на познание: интелектуалния, аналитичен метод и непосредствената интуиция. Той използва понятието "durée" (фр. durée, на бълг. обикновено превеждано като „продължителност“), за да опише съзнанието като непрекъснато, качествено преживяване на времето, което не може да се сведе до поредица дискретни моменти, измерими с часовник.
Друг важен понятиен център в неговата мисъл е идеята за élan vital — жизнения порив или творческа сила, която според Бергсон обяснява творческата и непредвидима страна на еволюцията на живота. Той критикува строго механистичните и редукционистки обяснения на природните процеси и защитава гледището, че творческият аспект на живота изисква различен тип обяснение.
Най-важни трудове
- Time and Free Will: An Essay on the Immediate Data of Consciousness (1889) — в български превод често срещано като „Време и свободна воля“; първата му значима книга върху природата на времето и съзнанието.
- Matière et mémoire (Matter and Memory) (1896) — изследване на връзката между тяло и съзнание, паметта и образите.
- Laughter: An Essay on the Meaning of the Comic (1900) — есе за смеха и комичното.
- L'Évolution créatrice (Creative Evolution) (1907) — най-широко разпространената му работа, където формулира идеята за élan vital и критикува механистичните теории на еволюцията.
- Les deux sources de la morale et de la religion (The Two Sources of Morality and Religion) (1932) — разглежда корените на морала и религиозните преживявания.
Признание, влияние и спорове
През 1914 г. Бергсон е избран за член на Académie française, което е високо отличие във френския културен живот. През 1927 г. му е присъдена Нобелова награда за литература — за "богатите и оживотворяващи идеи и блестящия стил, с който ги е представил".
Неговите идеи оказват влияние извън строгата философия: писатели като Марсел Пруст, както и редица мислители в литературата и хуманитарните науки, намират в Бергсон концепции, които им помагат да анализират времето, паметта и творческия процес. По-късни философи, сред които Жил Дельоз, обръщат внимание на Бергсон и развиват негови теми в нов контекст.
Бергсон предизвиква и противоречия: например публичен дебат за природата на времето и за съвместимостта на неговите интуитивни виждания с теорията на относителността довежда до полемики между поддръжници на научния подход и неговите критици.
Последни години и смърт
През последните години на живота си Бергсон продължава да пише и да участва в обществения и интелектуален живот на Франция. На 4 януари 1941 г. умира в окупирания Париж от бронхит.
Значение
Анри Бергсон остава една от ключовите фигури във философията от края на XIX и началото на XX век. Неговото противопоставяне на механистичното мислене, акцентът върху качественото протичане на времето и идеите за творчество и интуиция продължават да бъдат предмет на изследване и интерпретации както във философията, така и в литературата и теоретичните науки.
Книги
- 1889: Essai sur les données immédiates de la conscience
- 1896: Matière et mémoire
- 1900: Le Rire
- 1907: Кретическа еволюция (L'Évolution créatrice)
- 1919: L'Énergie spirituelle
- 1932: Les Deux sources de la morale et de la religion
- 1934: La pensée et le mouvant
Въпроси и отговори
В: Кой е Анри-Луи Бергсон?
О: Анри-Луи Бергсон е известен френски философ.
В: Кога е роден Анри-Луи Бергсон?
О: Анри-Луи Бергсон е роден на 18 октомври 1859 г.
В: Кога умира Анри-Луи Бергсон?
О: Анри-Луи Бергсон умира на 4 януари 1941 г.
В: Какъв е основният принос на Анри-Луи Бергсон към философията?
О: Анри-Луи Бергсон убеждава много мислители, че процесите на непосредствения опит и интуицията са по-значими от абстрактния рационализъм и науката за разбирането на действителността.
Въпрос: На какво дава приоритет Анри-Луи Бергсон при разбирането на действителността?
О: Анри-Луи Бергсон даваше приоритет на процесите на непосредствения опит и интуицията пред абстрактния рационализъм и науката за разбирането на реалността.
В: Широко приета ли е философията на Анри-Луи Бергсон?
О: Да, философията на Анри-Луи Бергсон е била широко приета, тъй като той е убедил много мислители в значението на непосредствения опит и интуицията за разбирането на действителността.
В: В коя област е работил Анри-Луи Бергсон?
О: Анри-Луи Бергсон е работил в областта на философията.
обискирам