Хърбърт Спенсър — английски философ и социален теоретик на еволюцията

Хърбърт Спенсър (27 април 1820 г. - 8 декември 1903 г.) е английски философ, виден либерален политически и социален теоретик от Викторианската епоха. Роден е в Дъруби (Derby), обучава се предимно самостоятелно и още в млада възраст започва да работи като преподавател, дава частни уроци и участва в технически и редакционни занимания. През живота си той развива мащабна философска система, която сам нарича „синтетична философия“ — опит да обедини знанията от различни науки в единна теория за развитието и устройството на природата и обществото.

Биография и кариера

Спенсър не преминава през конвенционално университетско образование, но е активен читател и писател. Работи като инженер и като редактор и сътрудник в различни издания, където популяризира научни и социални идеи. Той остава ерген през целия си живот и умира през 1903 г. в старост. Благодарение на обширните си писания и лекции става един от най-четените и влиятелни мислители в Европа и САЩ през втората половина на XIX век.

Идеи и приноси

Спенсър разработва всеобхватна концепция за еволюцията, която разширява извън строго биологичните граници. Той разглежда еволюцията като прогресивно развитие на физическия свят, биологичните организми, човешкия ум, човешката култура и общества. Неговата философия се стреми да свърже природните и социалните закони и да покаже общи принципи на развитие и организация.

Сред ключовите идеи на Спенсър са:

• органическата аналогия: обществото се разглежда като подобие на жив организъм — различни „части“ изпълняват различни функции;
• принципът на постепенното усложняване: процес на преминаване от относително хомогенни и прости форми към по-хетерогенни и комплексни структури;
• защита на индивидуалните свободи, ограничена роля на държавата и вяра в саморегулацията на социалните процеси (лаissez-faire);
• опит да обясни моралните и религиозните явления чрез еволюционни и психологически механизми.

Отношение към дарвинизма

Подобно на Чарлз Дарвин и Алфред Ръсел Уолъс, той прочита "Есе за принципа на населението" на Малтус и е дълбоко впечатлен от аргументите му. Малтус твърди, че рано или късно ръстът на населението се контролира от глад и болести и тогава има много смъртни случаи. Така че той бил подготвен за идеята на Дарвин за естествения подбор, която предпочитал да нарича "оцеляване на най-приспособените". Той прави това в "Принципи на биологията" (1864 г.), след като прочита книгата на Чарлз Дарвин "За произхода на видовете".

"Това оцеляване на най-приспособените, което се опитах да изразя с механични термини, е това, което г-н Дарвин нарича "естествен подбор" или запазване на облагодетелстваните раси в борбата за живот."

Терминът на Спенсър навежда на мисълта за естествения подбор, но когато разширява еволюцията в областта на социологията и етиката, Спенсър използва по-скоро ламаркизма, отколкото естествения подбор, така че изглежда, че все пак не е бил дарвинист. Той склонява да обяснява промяната чрез нарастване на адаптациите и въздействието на средата върху развитието на индивидите и социалните институции.

Влияние и критика

Идеите на Спенсър оказват силно влияние върху обществените теории и политиката в края на XIX век. Неговите възгледи за минимална държава, индивидуална свобода и икономическа конкуренция се възприемат от мнозина като интелектуална основа за икономическия либерализъм и за т.нар. „социален дарвинизъм“, въпреки че самият Спенсър не винаги подкрепя всички приложения, направени в негово име.

Критика към Спенсър идва от различни посоки: учените и философите оспорват опростените му аналогии между биология и общество, историците посочват, че прилагането на биологични метафори към човешките общества може да оправдава социални неравенства, а съвременната социология и биология често преосмислят или отхвърлят някои от неговите теоретични обобщения. Въпреки това неговият принос към развитието на социологичната теория, идеята за социална еволюция и популяризирането на научен стил на мислене остават значими.

Основни трудове

• Social Statics (1851) — ранни политически и социални размишления;
• First Principles (част от синтетичната философия) — систематичен опит за основите на знанието;
• Principles of Biology (1864) — включва и извода за "оцеляване на най-приспособените";
• други томове от „Принципи“ върху психология, етика и социология, които оформят неговата цялостна система.

Спенсър остава ключова фигура за разбирането на взаимоотношенията между наука, етика и политика през индустриалната епоха. Неговото наследство е двойнствено: от една страна — като мощен източник на идеи за еволюционната перспектива върху обществото; от друга — като обект на критики за социалните и политическите последици от неговите теоретични извеждания в практиката.

Въпроси и отговори

В: Кой е бил Хърбърт Спенсър?

В: Кога е роден Хърбърт Спенсър?

В: Кога умира Хърбърт Спенсър?

В: Какъв тип мислител е бил Хърбърт Спенсър?

В: Къде е живял Хърбърт Спенсър през живота си?

Търсене по буква